Данила Комастри Монтанари
Остави на мира умрелия (28)

Разкрасяващи маски

Също и в сферата на козметиката, както и в други доста по-значителни, римляните били длъжници не само на гърците, отлични познавачи на активните съставки на растенията, но на египтяните, за които гримът бил толкова важен, че материалите, за да рисуват очите и устните си (черни сажди, зелен прах от малахит, светлосини медни соли), често се оказвали част от дневното възнаграждение на работниците заедно с пшеницата и бирата.

Затова не е странно, че Клеопатра, последната наследница на царството на Птолемеите от Александрия, в която се съчетавали и двете традиции, египетската и гръцката, била толкова експерт по белила, колкото и по световна политика.

И така, когато поискала от триумвира Марк Антоний значителни територии в замяна на съюз с нея, тя добре била обмислила да включи в тях и провинциите около Мъртво море, където се издигала една от най-важните фабрики за козметика в античността, основана от Ирод Велики.

С оглед на това, че депресията на Ямха-мела (еврейското име на Мъртво море) е едно от местата с най-голяма концентрация на сол по цялата планета, по бреговете му изобилствали богати суровини за козметични процедури. А тогава, както и сега, освен asphaltite — черна кал, в античността наричана „юдейски катран“, която се добивала от петрола, във фабриката на Ирод се произвеждали и чудодейни соли и голямо количество пресовани от лечебни растителни вещества топчици, предназначени за производството на благоуханни масла, сред които и много известният „балсам от Юдея“.

В Рим козметичните процедури били разпространени не само сред матроните, но и сред мъжете: например император Отон отивал на война, като вземал със себе си цяла каруца, която била приспособена като подвижно студио за красота. Огромно било и разнообразието на използваните съставки за направата на кремове за разкрасяване и омекотяващи компреси: от тестисите на бик до лой от лебед, гъска и овца; от мозък на елен до масло; от смачкани мравешки яйца до мляко и брашна от зърнени култури; от овча плацента до изпражнения на крокодил.

Рецептите за козметични маски били записвани от знаменити медици, както и от известни писатели като Плиний и прочутия Овидий, който посвещава на тази материя цяла книга De medicamine faciei faeminae (Козметика за женското лице, или Изкуството на красотата). Ето някои от най-малко ексцентричните откъси от гръцките и латинските класици:

Избелващ лосион на Клеопатра: „До този е прибягвала Береника, царицата на Египет, която по-късно е наречена Клеопатра. Тя слагала в празен глинен съд един еленски рог и го нагрявала на печката, докато стане бял. След това го накисвала в мляко и го използвала“.

Разкрасяваща маска на Овидий — съставки: лупина и печена бакла (6 ливри); белило или глина; червена пяна от селитра; перуника от Коринт, курешки от чайки и мляко от Атика, за да се смеси всичко в него.

Стягаща маска за бюста от Метродора от Византия: „Да се вземе малко прах и върху него да се изсипе два драма стипца и два драма недозрял рицин. Да се нареже на ситно и да се смеси със стипчиво червено вино, докато лапата стане гъста като восък; да се намаже около гърдите, като се поръси с почва от Само и бяла пръст от Чимолио или оловно белило“.