Данила Комастри Монтанари
Остави на мира умрелия (26)

Банковата система в древен Рим

В класическите цивилизации банките са развивали всякакъв тип икономически операции, но не са имали правото да секат монети (винаги запазено за държавата). Банковата дейност обаче е била частна и в ръцете на свободните граждани, които са я извършвали с подставени лица и определящата помощ на робите счетоводители.

Банковите „гишета“ са били tabernae — или mensae — argentariae, канцеларии (или просто обикновени маси), подготвени да получават депозити или да дават заеми. Обикновено са се намирали близо до пазарните зони, каквито в I в. сл. Хр. са били най-вече Римският форум, Бичият форум, кланицата на Ливия и Виненият форум.

Банковите работници са били два вида. Преди всичко обикновени nummularii или обменители на валута, и експерти, разпознаващи фалшивите пари. Те анализирали монетите върху зеленото платно в тяхната mensa, удряйки ги след това в специална мраморна плоча (известния „камък за проверка“), за да чуят звъна им, преди да ги поставят върху теглилката (да проверят пробата им) и да открият дали евентуално не са изпилвани. Често nummularii не са били други освен робите — мултимилиардерът Крас е притежавал десетки от тях — или обикновени служители на най-големите фирми, ръководени и управлявани от втория тип банкови работници: argentarius.

Argentarius бил истинският банкер, натоварен да събира различните вноски, които са могли да му бъдат поверени като капиталовложение (както в нашите спестовни книжки или банкови сметки) или „запечатани“. В този случай се касаело за аналогични на тези в днешните банкови сейфове депозити и собственикът на банката бил задължен да върне точно същите оставени му предмети и монети във всеки един момент, когато клиентът си ги поиска.

Естествено argentarius давали и пари назаем, но малцина били онези, които се съобразявали с официалната лихва от 12% на година. По-голямата част били лихвари (напук на императорските закони), като искали по-високи лихви от позволеното и сигурни гаранции. Ако ги хванели, ги наказвали с много солени глоби, а приходите от тях били предназначени да пълнят държавната хазна.

Много са банкерите от Древен Рим, чиито имена са достигнали до нас. Освен за помпееца Цецилий Джокондо — чиито сметки са достигнали непокътнати до нас благодарение на трагедията от Везувий — си спомняме и за Планциус, Кастрик, Рабирий и знатните Опиевци, цитирани от Цицерон.

Игнациевците, активни по време на гражданските войни, всъщност са изпитали позора от фалита, а също така в една доста по-късна епоха и папа Калист. Този последният, преди да се възкачи на папския трон, все още роб, бил отворил гише за заеми за своите събратя християни, но с недотам брилянтни резултати. Възпрепятстван да възстанови поверените му суми, той бил осъден на воденичния камък, въвличайки в разорение и окаяния си господар Каркофор, законния виновник за този банкрут.

Въпреки частния си характер древноримската банкова система познавала и форми на публична намеса, като например инициативата на император Тиберий, който през 33 г. сл. Хр. основал няколко обществени mensae, от които било възможно да се получават заеми при нулева лихва до три години, но с ипотека на терен, чиято стойност да е еквивалентна поне два пъти на сумата на получения заем.

Що се отнася до монетите в Рим, най-използваните от I в. сл. Хр. са следните: квадранс (от мед), равностойна на 1/4 от аса; ас (от мед), равностойна на 1/4 от сестерцията; сестерция (от орейхалк); денарий (от сребро), равностойна на 4 сестерции; ауреус (от злато), равностойна на 100 сестерции.

Да се калкулира днес покупателната способност на сестерцията от времето на император Клавдий, е доста трудно начинание, и то само в границите на научнофантастичната археология, защото Едиктът на Диоклециан, в който е сложен таван на многобройни цени, е издаден сто и петдесет години по-късно в едно общество с галопираща инфлация. Все пак на базата на някои разписки, издадени за стоки и различни услуги, можем разумно да предположим, че стойността на една сестерция е била равна на около 60 евроцента, въпреки че цените от потребителската кошница на древните римляни са били чувствително по-ниски от нашите. Смята се, че 6 сестерции са стигали за дневните покупки на едно скромно семейство с един или двама роби на негова издръжка.