Данила Комастри Монтанари
Остави на мира умрелия (17)

Глава XV
Седемнайсетият ден преди Календите на декември

Аврелий се появи пред Термите на Агрипа в осмия час, придружен от голяма група слуги: трима balneatores, бръснар, слугата, който премахваше космите му, и гиганта Самсон, горд, че поне веднъж са го повикали да придружи патриция, който обикновено пред неговите силови масажи предпочиташе тези на Нефер, деликатната и много красива египетска прислужница.

Къпалнята все още не беше отворена, но на входа й вече се трупаха посетители, без разлика от възраст, пол и социално положение. По желание на конструктора на баните, известният Агрипа, зет на Август, те бяха напълно безплатни, но не това беше причината начинанието да работи на червено. Комплексът, който в началото не беше дълъг повече от сто разкрача, беше разширен през годините, присъединявайки към него дворове и дюкяни, и сега предлагаше всякакъв тип услуги — спортни зали, разкрасителни процедури, художествени изложби и библиотека. По-голямата част от посетителите обаче, за да могат да се възползват безплатно от басейна, плащаха висока цена за охрана на дрехите си, за услугите на баняджиите и бръснарите и за привилегията да използват самостоятелна вана.

В Рим имаше около стотина подобни къпални и никой — нито някой като Аврелий, който се радваше в дома си на отлична хидравлична система — никога не би се отказал да ги посещава. На термите се срещаха приятели, ухажваха се госпожи, подписваха се договори и се плетяха заговори. Вече и жените имаха свободен достъп до тях, но с огромното несъгласие на моралистите. Дори матроните от добрите фамилии маневрираха ловко с върлините, гирите и копията, изпъквайки и в свободната борба и панкратиона.

В мига, в който звънците започнаха да дрънчат, тълпата, повикана от портиците и градината отпред, се доближи до входните врати и Аврелий се нареди на опашка заедно с другите.

— Ave, сенатор Стаций! — повика го една пращяща от здраве госпожа, която имаше слабост към него. От своя страна патрицият, дори и поласкан от огромното внимание на дамата, не можеше да се направи, че не забелязва херкулесовите й бицепси и високия й ръст.

— Ave, прелестна Милония — почете я отдалече, пожелавайки си от все сърце матроната, поне заради консулското достойнство на съпруга си, да реши да се откаже от вдигането на тежести.

— Ах, ето те и теб, Аврелий! Видях те на Форума преди няколко дни, но толкова бързаше, че… — опита се да го хване един клиент, но веднага бойката група от обучени в случай на нужда слуги направи щит около господаря си.

— Аз съм в залата на Фетида, Публий, настигни ме! — изпрати му целувка куртизанката Чинция, докато вървеше по коридора, следвана от дълга опашка ухажори.

Поздравявайки наляво и надясно, Аврелий внимателно се вглеждаше в тълпата, защото според Помпония Октавий беше силен гимнастик и постоянен посетител на термите. Кой знае дали нямаше да намери точно там, сред това весело смешение, в някоя женска компания… В никой локал обаче нямаше и следа от него. Аврелий вече се беше примирил и отиваше към сауната, за да си направи парна баня, когато в отвореното пространство зад сградата зърна няколко младежи, погълнати в заниманието да мерят сили на дълъг скок. Октавий също се състезаваше с тях и благодарение на изключителната си гъвкавост ги изпреварваше с много дължини.

Най-накрая изморен, но удовлетворен, граматикът се сбогува с приятелите си и се огледа наоколо за някой теляк, който да му помогне в комплексната операция по остъргването със стригила. Патрицият, който го причакваше, бързо му предложи услугите на неговите balneatores и малко след това двамата седяха обвити в облак от пара до нажежената стена, заобиколени от слуги, готови да ги посипят с вода и пясък.

— Октавий, с удоволствие отбелязвам, че освен мисълта си не пропускаш да тренираш и тялото си. Много често се мисли за учените като за мършави мъже… — констатира Аврелий, сравнявайки атлетичното тяло на младежа с онова слабото и прегърбено на Панеций, затова нямаше нищо чудно, че Луцила беше направила размяна с удоволствие!

— Защо се удивляваш? — отговори му Октавий, докато заповядваше на роба да изтърка гърба му. — Гръцките школи са се зародили около спортните площадки, затова се наричат гимназии. Виждам, че и ти полагаш усилия да се поддържаш във форма — каза след това, разглеждайки мускулестия торс на сенатора. — Често телесната хармония отразява и тази на душата. За древните елини това, което е било красиво, задължително е било и добро, затова неслучайно в епическите поеми най-страхливият герой винаги е бил и най-несръчен…

— Така е, като жалкия Терсит — съгласи се Аврелий, на когото тромавият ахеец, твърде ненавистен за Омир, необяснимо защо, но му беше доста симпатичен. — Би ми харесало да продължим разговора си, но вече е време за вечеря и едва ще ни остане време за по едно цопване във frigidarium. Защо след банята не дойдеш на вечеря у дома? Така ще мога да ти покажа библиотеката си…

— Ще имаш ли много гости? — попита го несигурно Октавий, тъй като на сенатор Стаций му се носеше славата на бонвиван и в къщата му винаги имаше голямо движение от поканени, които невинаги бяха подходящи.

— Ще бъдем сами — увери го патрицият.

— Съгласен съм! — отговори младежът с готовност.

— В компанията на някоя и друга красива танцьорка, разбира се — побърза да се коригира сенаторът, заставайки нащрек пред твърде ентусиазирания тон на младежа.

Върху красивото лице на Октавий се появи сянка на разочарование. След като за миг се поколеба, обясни откровено:

— Така или иначе си заслужава веднага да го научиш, Аврелий: жените не ме интересуват.

— Защо тогава беше тази сватба? — попита го патрицият, без да се удиви.

— Ариан я желаеше… За Луцила все таки щях да бъда добър съпруг и да направя всичко възможно, за да е щастлива. — Несигурен, Аврелий си помисли, че не и ако момичето беше това, което му описаха Панеций и Иринея.

— По каква причина се скарахте сутринта преди смъртта й, преди тя да влезе в банята? — притисна го той.

Октавий се вторачи смутено в него и със сигурност се питаше откъде го е научил. Подвоуми се за момент, преди да му отговори:

— Беше по вина на Панеций. Аз знаех, че той винаги е имал слабост към нея, въпреки че се опитваше на всяка цена да го прикрие. В онази сутрин го видях да чука на вратата на стаята на Луцила и това никак не ми се понрави.

— Добър претекст след всичко, което ти си надробил!

— Тя не знаеше за връзката между мен и баща й, както и всички останали.

— Готов съм да се закълна обаче, че Панеций е бил в течение — отвърна му патрицият, припомняйки си подмятанията на ефесеца.

— Да, възможно е да е подозирал — призна си Октавий. — Когато разбра, че заплашвах позицията му в училището, разговаря с Ариан, като се изказа доста двусмислено, сякаш искаше да му подчертае своето евентуално разположение. Беше ме взел за кариерист като него!

— А ти може би не си?

— Точно така. Връзката между мен и Ариан не е някаква алчна и безчестна близост, а съзнателен съюз между двама свободни мъже, учител и ученик.

— Ариан не е чакал много, за да те опознае, след това да ти демонстрира вкусовете си… поне ако се обръща внимание на определени клюки.

— Наясно съм с онзи отвратителен донос, въпреки че по онова време все още не живеех в Рим. Всичко това са само лъжи! — подскочи възмутен Октавий.

— Все пак точно тогава Панеций е бил човекът, който се е ангажирал, за да спаси ретора.

— Негово задължение е било да каже истината! — настоя Октавий и пред недотам убедената физиономия на Аврелий добави: — Защо си толкова смаян, сенаторе! Мислех те за мъж с по-широки разбирания.

— Отношенията, които имате с Ариан, не ме засягат, но ми е неприятно да мисля, че вероятно едно невинно момиче е платило с живота си заради решения, които не са били негови.

— Какво искаш да кажеш? Смъртта на Луцила няма нищо общо с нас!

— Наистина ли? Писмата, които напоследък Ариан получава, биха ни накарали да си помислим точно обратното.

Октавий пребледня:

— Какви писма? Аз нищо не знам за тях! Възможно ли е Ариан нищо да не ми е казал? Той ми има доверие и никога не е крил нищо от мен…

— Тогава го попитай него.

— Незабавно ще го направя. Vale! — възкликна младежът, ставайки, като се сбогува набързо, без никой от деамата да си спомни или да поиска да си спомни поканата за вечеря отпреди малко.

Аврелий привърши, без да бърза, своята баня и след това, следван от кортежа роби, премина покрай обществения басейн в посока към една от платените вани.

— Vale, колега, пак се срещнахме! — каза един глас зад гърба му и патрицият се озова очи в очи със стария Корвин, увит в бял чаршаф, който мъкнеше немощното си космато тяло към една резервирана стая. Зад него, придружавана от една робиня, която й вееше с огромно ветрило от паунови пера, Камила се взираше с непроницаемо изражение в някаква далечна точка оттатък Аврелий, като че ли патрицият беше невидим.

— Господарю, господарю! — посрещна го на връщане Парис, който напълно беше загубил ума и дума. — Този мъж отново идва тук и беше разярен!

— За кого говориш? — попита го разсеяно Аврелий.

— За онзи декласиран тип, на когото ти оказа честта да седне на масата ти, след като преди това почти ме беше осакатил! Със сигурност той е подстрекател и размирник и изобщо няма да ме учуди, ако разбера, че членува в някоя решена да подрива социалния ред секта, която иска да сложи робите на местата на господарите им!

— Аха, говориш за Торкват. Какво искаше?

— Да те убие, мисля, поне така ми каза. Доста се поизпотихме, за да го държим далече оттук, но той продължи да крещи като обсебен, че клетата му съпруга е била почтена жена и никога не е познавала сенатори негодници, но въпреки това той си имал едно наум и щял да ти даде да се разбереш, когато успее да те излови.

— О, богове, сигурно са му съобщили онези клюки за Квартила! Не може някой горък човек да направи щедър жест, без мотивите му да не бъдат веднага изопачени.

— Имаш проблеми с вехтошаря ли, domine? — намеси се в този момент Кастор, видимо подпийнал, а бялото му индийско наметало беше напръскано на няколко места с вино. — От друга страна обаче, ако обикаляш да правиш деца наляво-надясно…

— Касторе, заклевам ти се, че никога през живота си не съм виждал това момиченце! — запротестира патрицият, изпълнен с негодувание.

— Достатъчно е да си видял майка му — заключи невъзмутимо освободеният роб. — Сега, ако си приключил с грижите по слугинската ти челяд, бих искал да ти докладвам, че направих оглед на двайсетина бордея, но без да намеря и следа от нашия Октавий.

— Направи опит да попиташ в онези локали по Ексвилин, в които на мястото на жените ще намериш грациозни сирийски роби — посъветва го с лукав вид и веднага се спря, очаквайки да се наслади на смаяното изражение на своя слуга. Гъркът обаче беше този, който го смути:

— Вече го направих, господарю, но и там никой не го познава. Но моето проучване е в самото си начало, а утре ще хвърля поглед и на таверните.

— Не, утре имам нужда от теб, за да сгащя банкера. Капанът вече е готов.

— Казвай! — помоли го настойчиво секретарят, разяждан от любопитството всичко да узнае.

— Планът е следният: Помпония ще поиска голям кредит, привеждайки като довод неотложната си нужда от пари в брой. Николао няма да създава проблеми, защото я познава като състоятелна жена. Следователно, след като веднъж е отпусната толкова крупна сума, гишето практически остава на нула. Слушаш ли ме? — Кастор кимна заинтересовано. — Тогава идва Парис, поверявайки на съхранение запечатаната обичайна торбичка с ауреи, тази, от която по закон никой не бива да пипа. В този момент се намесва Македоний с молба за кредит за своята нова дейност…

— Естествено Николао ще откаже да му го даде — каза в недоумение гъркът.

— Не и ако паркингджията не му даде да разбере, че е готов да плати прекомерно висока лихва и да му остави в залог няколко бижута…

— Какво се надяваш да постигнеш?

— Че Николао, за да не изпусне сделката, ще прибегне до вързопчето на Парис, чиито монети предвидливо са белязани пред свидетели. Ти ще се намесиш, когато Македоний е на път да си тръгва с означените ауреи, за да го обвиниш, че ти е откраднал бижутата, и ще поискаш да си отвори чантата. В същото време Парис ще се върне и ще си поиска под някакъв претекст незабавно да му бъдат върнати парите. Така на този етап всички ще могат да видят, че Корвин използва запечатаните депозити, за да дава от тях заеми с висока лихва!

— Ако те интересува моето мнение, domine, на мен ми се струва, че планът ти изисква голям разход на пари и енергия в замяна на много жалък резултат, защото няма да имаш в ръцете си нищо свързано с престъплението, нито пък с изпилването на ауреите…

— Междувременно обаче ще вкараме в беда Корвин и капка по капка вир става. Сигурен съм, че този Николао пред едно сериозно обвинение ще бъде склонен да стовари отговорността върху господаря си… Случайно да имаш някаква по-добра идея? — разпери ръце Аврелий.

— В интерес на истината, не — отговори му Кастор. — Ама след като ще се рискуват твоите пари, нека да пробваме!