Данила Комастри Монтанари
Остави на мира умрелия (27)

Римляните в училище

В първите години на републиката за римляните е било въпрос на чест да посвещават време и усилия за образованието на децата си, водейки ги навсякъде със себе си — на Форума, в съда, в Сената, — за да свикват с бъдещия си живот на граждани. Така всъщност Марк Порций Катон — цензорът, който не се доверявал на роби и дойки, стигнал дотам, че да ръководи и банята на своето последно дете — настоявал за важността да се грижи лично за собствените си потомци, за да е сигурен, че тяхното възпитание не опира само до римската virtus, но и до pietas, тоест до страхопочитанието пред боговете, родителите и установената власт.

С просперитета, който последвал след победата над Картаген, пристигнали обаче гръцки педагози, точно тези, на които строгият Катон нямал вяра, а малко след това в Рим били отворени първите училища. Според някои документи първият, който основал училище във Вечния град, бил Спурий Карвилий, консул през 234 и през 228 г. пр. Хр., запомнен от историята персонаж, но не само като първия римлянин, получил развод, но и защото добавил в латинската азбука буквата G, която до този момент не съществувала.

Училищата, които днес бихме нарекли „начални или основни“, предназначени за деца от седем до единайсет години, са се управлявали от частни лица, но са били отворени за обществеността и в тях са се записвали както момчета, така и момичета. В началото обаче не е имало специално пригодени сгради за разпространение на знанията и зиме, и лете учениците учели, сгушени на открито под портиците или на обществените площади. Преподавателите (по латински, гръцки и аритметика, но също и стенография) били преди всичко роби или освободени такива и поддържали дисциплината с помощта на ferula; методите за учене, които в по-голямата си част се базирали на паметта, предвиждали повтаряне на висок глас на едно и също изречение и преписването му върху pugillares, таблички, намазани с восък, върху които се дълбаело с пръчица. Те били направени така, че да може да се трие и пише по тях десетина пъти, защото папирусът, който бил относително скъп и върху който се пишело с calamus, естествено че не е бил разхищаван за упражнения на начинаещите.

Освен многото празници е имало и по един почивен ден на всеки девет учебни, съобразен с периодичния пазар на nundinae. Учебната година, която започвала в началото на март, имала и лятно прекъсване. Децата ходели на училище с capsa за свитъците, като по пътя евентуално се спирали, за да си купят ientaculum, тоест закуската, която да изхрускат през междучасието. Много рядко ги придружавал човек от семейството, по-често някой роб или който е можел да си го позволи, частният педагог.

Дидактичните методи, както вече се каза, почти винаги били свързани с най-суровата традиция, но не липсвали и „прогресивните специалисти педагози“, новатори, които съветвали да се прибягва до игри с подвижни букви или дълбоко да се издълбаят върху восъчните таблички, а след това да се държи пръстът на детето, почти като по метода на Монтесори, за да може то да преповтори очертания знак. Два египетски папируса от III и от II в. пр. Хр. ни препращат към истински дидактични ръководства за учителя, а до нас са достигнали и някои наръчници по правопис, без да смятаме свидетелствата на класическите автори, които ни осветляват за най-големите трудности, срещани от римските ученици (като например правилното произношение на буквата Р, която, както ни съобщава Цицерон, често е била произнасяна погрешно като звука Л). Простата аритметика я започвали, като карали децата да броят на пръсти или с камъчета (calculi, оттам и нашият глагол „калкулирам“). След това се преминавало към използването на сметало с дванайсет топки на ред, много разпространено в Древен Рим, както и във вавилонската и китайската цивилизация.

Това е през републиканското време. В Рим на цезарите обаче започнали да приспособяват за училища нарочни сгради, някои от тях дори били снабдени с гардероб и клозет. За кратко началното обучение станало толкова разпространено, че довело процента на онези, които от общото население на Вечния град са знаели да пишат и да четат, без значение дали добре или зле, до ниво, еднакво с това в нашия век.

Що се отнася до обучението в „основния и горния“ курс, то било запазено за едно доста ограничено малцинство. Най-вече до него имали достъп твърде малко момичета, тъй като позволената минимална възраст за омъжване била фиксирана на дванайсет години и много от тях ставали булки почти веднага след като съзрявали като девойки. Впрочем дори и сред момчетата по-голямата част от тях изоставяли учението, за да започнат някаква по-доходна работа.

В „основните“ училища се учело граматика, латинска и гръцка литература (Империята винаги е била двуезична), както и история, география, астрономия и физика. Който продължавал нагоре, се специализирал в реторика, дисциплина с първостепенно значение в общество, което поставяло на върха на социалната скала политиците, ораторите и известните адвокати. Затова и rethor е заемал една доста различна позиция от ludimagister в началния курс и grammaticus от основния, а често е бил подпомаган и от свита асистенти.