Данила Комастри Монтанари
Остави на мира умрелия (16)

Глаза XIV
Осемнайсетият ден преди Календите на декември

— Следователно, както и предполагах, историята с размяната на близначките беше само плод на твоята фантазия…

Аврелий не отговори, защото мисълта му все още беше изгубена в спомените за Камила. На разсъмване, когато тя си тръгна от спалнята му, беше унесен в неспокоен сън, от който все още се мъчеше напълно да се събуди.

— Слушаш ли ме, или още спиш? — запротестира Кастор. — След една определена възраст е нужно да се избягва преумората.

— Чувам те, чувам те… — изропта патрицият, отърсвайки се от дрямката.

— Хипарх беше тук. Разгледа тялото на Испула и се кълне, че старицата е умряла от естествена смърт.

— Значи пак сме в изходно положение. Ще трябва да вземем под внимание хипотезата, че някой иска да порази Ариан.

— Значи Камила, Иринея и Панеций нямат повече мотиви за престъплението… точно обратното е за Октавий, който има отличен такъв.

— Панеций така или иначе остава сред заподозрените — уточни Аврелий. — Учителят му е изневерил наравно с дъщеря си.

— Да, но той нищо не печели от престъплението, докато един определено красив младеж е станал син и наследник на ретора, както и директор на училището.

— Без да има обаче нужда да убива никого! Ариан, с осиновяването или не, вече е бил направил завещанието си, оставяйки всичко на Октавий. Римският закон позволява да завещаеш собствените си имоти на когото и да е, дори и в ущърб на законните си деца. Във връзка с това би ми харесало да узная точно в този момент на каква сума възлиза състоянието на семейството…

— Аз мога да ти кажа, domine. Всъщност, докато ти се развличаше в леглото с две жени, вероятни убийци, аз изкарвах с пот моята мизерна надница, откривайки куп интересни нещица. Училището вече изцяло принадлежи на Корвин, както къщата и вилата на село. От материалните блага на Ариан е останало съвсем малко. Реторът притежава само поземлените имоти край Перусия, които е придобил от Испула, и изплаща на зет си банкера голям заем, който с лихвите все повече нараства. Общо взето, Октавий не е направил добра сделка, оставайки единствен наследник на куп задължения, и ако е посегнал на живота на учителя, значи със сигурност не го е направил с намерението да забогатее… По-скоро не забравяй Корвин, защото заплашителните писма, получени от Ариан, имат изцяло привкуса на изнудване, точно в стила на банкера.

— Аз обаче настоявам за Панеций — отвърна Аврелий. — За някой, който вярва във възраждането на мъртвите, би било типично да изпрати послание от отвъдното. Освен това той е познавал по-добре от всеки друг почерка на онова момче Елий.

— Плюс това същият този Елий обаче, доколкото знаем за него, би могъл да е жив и здрав.

— Трябва пак да изпратя един пощенски гълъб в Нумана, града на Елий, за да се информирам. Бях толкова убеден в размяната на двете близначки, че пренебрегнах тази следа. Веднага ще попитам дали някой член от семейството все още пребивава в Рим или в близките околности.

— Я да видим, на колко години щеше да е сега този Елий? Двайсет и три или двайсет и четири най-много, на същата възраст като Октавий. Ами ако е точно той? Ако не ме лъже паметта, той се появява в Рим малко след скандала…

— Все някой щеше да го разпознае, а пък и Ариан изобщо не гледа на него като на изнудвач.

— Хм, може би между учителя и ученика има нещо неясно… ние, гърците, ги поназнайваме тези неща, защото за тоя вид любов сме създали дори философия!

— Всъщност, като си помислиш добре, името на Октавий изобщо не е било свързвано с това на някоя жена, Луцила прави изключение. Възможно ли е този младеж никога да не си е позволил дори и една авантюра? Нима е прекарал целия си живот на спортната площадка или в библиотеката!

— Господарю, ти добре знаеш, че в Рим няма достатъчно жени за всички.

— Така е, като се сметнат и робите, мъжкото население е поне два пъти повече от това на жените и по тази причина огромен брой бардаци просперират.

— Какво ще кажеш, ако направя едно кратко разследване сред най-известните? Не с празни ръце, естествено…

Сенаторът веднага се предаде, отваряйки портфейла си.

— Десет сестерции? За да им развържа езиците, ще ми трябват поне пет ауреи! — запротестира възмутено освободеният роб.

— В разходите, които ще ти бъдат осребрени, не влиза консумацията. Касае се само до това, да зададеш няколко въпроса, Касторе.

— Domine, ако се огранича само да си напъхам носа тук и там, ще ме сбъркат с някой нощен пазач и никой повече няма да си отвори устата пред мен. Разбираш ли, трябва на всяка цена да се престоря на клиент!

Пухтейки, Аврелий извади един ауреус:

— И направи така, че да ти стигне! — препоръча му навъсено.

— Нали няма да се разсърдиш, ако потършувам из твоята area, за да си намеря нещо подходящо за обличане? Може би светлото наметало, от онази меката вълна, която ти я докарват от границата с Инд…

— Съгласен съм, но гледай да не го съсипеш, обличал съм го само веднъж — даде съгласието си господарят.

— Ще взема и fibula с химерата!

Патрицият изръмжа леко раздразнен. Дълбоко в себе си се съмняваше, че подобно разследване ще се окаже ползотворно, защото във Вечния град дейностите, свързани с проституцията, бяха необятни и дори без да се пресмятат гостите на бордеите, хиляди мъже и жени работеха самостоятелно в този сектор, толкова, че един цял квартал от града — прословутият Субмемиум — вече се беше превърнал в кошер от малки килии, в които цяла армия зле изглеждащи блудници обслужваха непридирчиви клиенти.

Красивият Октавий обаче, момчето с откритото лице и големите планове, наистина ли се беше приспособило към връзки от този тип? Аврелий размишляваше, че в края на краищата, вместо да мобилизира Кастор, щеше да е по-просто да попита директно него. Не, разбира се, пред строгия му осиновител, но на някое по-ведро и подходящо място. Кой ли знае коя спортна зала посещава младежът? Помпония със сигурност беше осведомена…