Рик Риърдън
Мечът на лятото (70)

Седемдесета глава
Виждаме презентацията на смъртта

Один си получи питието, вдигна няколко наздравици, след това започна да върви напред-назад пред трона и да говори къде е бил и какво е правил последните няколко десетилетия. Бях твърде смаян, за да разбера по-голямата част от речта му. Мисля, че повечето айнхеряр се чувстваха по същия начин.

Стаята започна размразяване чак когато Один призова сияйните екрани на „Валкирия Видео Рекърдс“. Айнхеряр премигнаха и се размърдаха, все едно излизат от масова хипноза.

— Аз съм търсещият познанието — обяви Один, — винаги е било така. Висях от Световното дърво девет дена и девет нощи, пронизван от болки, за да разкрия тайните на руните. Шест дни чаках на виелицата, за да разбера вълшебството на смартфона.

— Моля? — промърморих.

— Не му обръщай внимание — прокашля се Блицен.

— А наскоро — обяви Один — изтърпях седем седмици мотивационни речи в хотела в Пеория, за да се науча на това!

В ръката му се появи компютърна мишка. На всички вълшебни екрани тръгна презентация от слайдове с емблема, на която пишеше:

ПЛАНЪТ НА ОДИН: КАК ДА ИМАМЕ УСПЕШЕН ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

— Какво става? — прошепнах на Сам.

— Один винаги опитва нови неща — каза тя, — търси нови извори на знания. Той е много мъдър, но…

Хартстоун направи знак колкото се може по-дискретно:

Затова работя за Мимир.

— Та, както виждате — продължи Один, като вървеше напред-назад, а гарваните му размахваха криле, за да запазят равновесие, — всичко, което тези герои направиха, е с мое знание и мое разрешение. Бях с тях през цялото време — тялом или духом.

Екранът се промени. Один започна да чете лекция по слайдовете. Очите ми се плъзнаха по текста, но той разкри защо се е скрил във „Валхала“ като полутрола Екс.

— Исках да видя как ще посрещнете такъв воин и как ще изпълнявате задълженията си, когато смятате, че не съм наоколо. Мисля, че трябва да поработите върху положителното мислене и автоактуализацията.

Обясни защо е избрал Самира ал-Абас за валкирия.

— Ако дъщерята на Локи е способна на такава смелост, какво пречи на нас останалите? Самира демонстрира седемте героични качества, за които ще прочетете в новата ми книга „Седемте героични качества“, която скоро ще може да поръчате от книжарниците във „Валхала“.

След това обясни защо пророчеството на Норните не означава това, което мислехме, че означава.

— Погрешка убит, погрешка избран — припомни той, — Магнус Чейс бе погрешка избран от Локи, който сметна, че лесно ще води момчето за носа. Вместо това Магнус Чейс се доказа като истински герой!

Въпреки комплимента трябва да призная, че харесвах Один повече като мълчалив полутрол, отколкото като мотивиращ оратор. Хората в столовата също не знаеха какво да мислят за него, макар някои от тановете прилежно да си водеха записки.

— Така стигаме до частта с потвържденията в нашата презентация — напредна със слайдовете Один. Появи се снимка на Блицен. Очевидно бе направена по време на състезанието по занаяти с Младшия. Пот течеше по лицето му, а изражението му бе застинало в агония, все едно някой е изпуснал чук на крака му.

— Блицен, сине на Фрея — каза Один, — благородното джудже спечели въжето Андскоти, което върза наново вълка Фенрир. Той последва своето сърце, пребори страховете си и вярно служи на моя стар приятел Мимир. За твоя героизъм Блицен биваш освободен от службата си към Мимир и получаваш финансиране да отвориш магазина, който винаги си желал. Понеже трябва да ви кажа…

Один махна ръка над ризата си и внезапно се озова облечен със сако ризница.

— Взех прототипа, с който спечели надпреварата, и трябва да ти кажа, че това е прекрасен моден аксесоар, който препоръчвам на всеки воин!

Айнхеряр започнаха да мърморят одобрително. Някои заохкаха и заахкаха.

— Благодаря ви, господарю Один — поклони се ниско Блицен. — Дори не знам какво да кажа. Мога ли да ви цитирам, когато рекламирам новата си модна линия?

— Разбира се — усмихна се благо Один. — А след това си имаме елфа Хартстоун!

Снимката на Харт се появи на екрана. Той се бе отпуснал до прозореца на Гейрод. Бе нелепо ухилен, а ръцете му правеха знака за пералня.

— Това благородно същество рискува всичко, за да преоткрие руническата магия. Той е първият истински магьосник, който се появява в селенията на смъртните през последните няколко века. Без него никога нямаше да успеем да удържим Вълка.

Один погледна благо към елфа.

— Приятелю мой, ти също ще бъдеш освободен от службата си към Мимир. Лично ще те отведа в Асгард, където ще те науча на руническата магия в лекция от час и половина, която върви с DVD и надписано копие от моята книга „Руническа магия с Бащата на боговете“.

Чуха се учтиви ръкопляскания.

Хартстоун изглеждаше смаян. Едвам успя да направи знака: Благодаря!

Снимката на екрана се смени. Сам бе застанала нервно на касата на „Фалафелите на Фадлан“, извърнала лице настрани и изчервена като домат, докато Амир се бе привел ухилен до нея.

— Оооо! — извика тълпата айнхеряр, последвано от гръмки смехове.

— Земьо, отвори се — промърмори Сам, — моля.

— Самира ал-Абас! — извика Один, — лично ви избрах да станете валкирия заради вашите смелост, упоритост, потенциал за величие. Мнозина тук ви нямаха вяра, но вие се справихте с предизвикателството. Последвахте моите заповеди. Изпълнихте дълга си дори след като ви поругаха и прогониха. На вас давам избор.

Один погледна загиналите валкирии, които лежаха върху масата на тановете. Позволи минута мълчание в залата.

— Гунила, Маргарет и Ирен знаеха риска на това да си валкирия. Те дадоха живота си, за да направят днешната победа възможна. Накрая разбраха истинските ти качества и се бореха на твоя страна. Вярвам, че биха се съгласили да станеш валкирия отново.

Коленете на Сам се подгънаха. Трябваше да се подпре на Малъри Кийн за подкрепа.

— Предлагам ти избор — каза Один, — имам нужда от нов капитан на моите валкирии. Не се сещам за някой по-подходящ от теб. Това ще ти позволи да се върнеш за последно в света на смъртните, да си починеш след това смъртоносно пътешествие. Или…

Синьото му око проблесна.

— Може да избереш много по-опасен път, да работиш директно за мен на мисии, които са много опасни… но и обещават големи награди.

— Бащице на боговете — поклони се Сам, — за мен е чест. Никога няма да мога да заменя Гунила. Единственото, което искам, е шанс да ви се докажа колкото пъти трябва, докато никой тук не спре да се съмнява във верността ми към „Валхала“. Ще приема по-опасната работа. Кажете какво трябва да сторя. Няма да ви проваля.

Това се прие добре от тълпата. Айнхеряр заръкопляскаха. Някои извикаха одобрително. Дори другите валкирии погледнаха към Сам с по-малко враждебни изражения.

— Много добре — каза Один, — Самира, отново показа мъдростта си. После ще обсъдим задачите ти. А сега… Магнус Чейс.

Екраните отново се смениха. Отново се видях как падам от моста Лонгфелоу.

— Сине на Фрей, ти откри Меча на лятото и го опази от лапите на Суртур. Доказа се… може би не като велик воин…

— Благодаря — промърморих.

— … но със сигурност като велик айнхери. Мисля, че всички на масата на тановете сме съгласни, че също заслужаваш награда.

Один погледна наляво и надясно. Тановете се размърдаха и замърмориха.

— Ами да, разбира се, абсолютно.

— Не предлагам това с лека ръка — каза Один, — но ако все още чувстваш, че „Валхала“ не е за теб, мога да те изпратя във Фолквандер при леля ти. Като дете на ваните това място може да ти хареса. Или пък…

Синьото му око сякаш щеше да ме прониже.

— Или ако желаеш, мога дори да те върна в света на смъртните и да те освободя от задълженията на айнхери.

Стаята се изпълни с мърморене и напрежение. От лицата в тълпата видях, че това е необичайно предложение. Один рискуваше. Поставеше ли прецедент, в който айнхери се върнеше в нашия свят, нямаше ли и другите да поискат същото?

Погледнах към Сам, Блицен и Хартстоун. Погледнах и към съседите си от деветнайсетия етаж — Ти Джей, Полуродения, Малъри. За пръв път от години не се чувствах бездомен.

— Благодаря ви, бащице — поклоних се аз на Один, — но където са приятелите ми, там е домът ми. Аз съм един от айнхеряр. Аз съм един от воините ви. Това е достатъчна награда.

Цялата столова избухна в аплодисменти. Бокали се заудряха по масите, а мечове по щитовете. Приятелите ми ме обкръжиха, прегърнаха ме и ме потупаха по раменете. Малъри ме целуна по бузата и каза:

— Ти си истински идиот.

А после ми прошепна на ухо:

— Благодаря ти.

— Ще успеем да те направим добър воин, сине на Фрей — разроши косата ми Полуроденият.

Когато аплодисментите заглъхнаха, Один вдигна ръка. Мишката му се превърна в блестящо бяло копие.

— В името на Гунгнир, свещеното оръжие на Бащата на боговете, обявявам, че тези седем герои имат правото да пътуват навсякъде из Деветте свята, включително „Валхала“. Където и да идат, го правят в мое име и служат на волята на Асгард. Нека никой не им пречи под заплаха от най-строгото наказание!

След това свали копие.

— Днес ще пируваме в тяхна чест. Утре падналите ни другари ще получат огън и вода.