Рик Риърдън
Мечът на лятото (44)

Четиридесет и четвърта глава
Младшия получава кесия сълзи

Сам избра този момент, за да се покаже.

Тя си проправи път с рамена през тълпата. Забрадката й бе сведена ниско над лицето. Якето й бе покрито с пепел, все едно е изкарала нощта в комина.

Исках да й се разкрещя за това, че я е нямало толкова дълго, но гневът ми се изпари, когато забелязах насиненото й око и подута устна.

— Какво стана? — попитах. — Всичко наред ли е?

— Малък инцидент — каза тя, — не го мисли. Да видим какво ще кажат съдиите.

Зрителите се събраха около две странични маси, където бяха изложени произведенията на Младшия и Блицен. Блицен стоеше с ръце зад гърба и изглеждаше самоуверен въпреки скъсаните тиранти, омазнената риза и смачкано бомбе.

Лицето на Младшия бе цялото в кръв. Едвам се държеше на проходилката. Безумният блясък в очите му го караше да изглежда като сериен убиец, изтощен след края на тежък работен ден.

Наби и останалите съдии обиколиха масите, разгледаха изложените произведения и започнаха да си записват на дъските.

Най-накрая Наби се изправи пред публиката. Размърда гъстите си вежди и опита да се усмихне.

— Е — каза той, — благодаря, че присъствахте на това състезание, спонсорирано от кръчмата на Наби, известна измежду всички кръчми, построена от Наби, и дом на Пивото на Наби, едничката медовина, от която имате нужда. Нека сега състезателите ни представят първите си предмети. Блицен, сине на Фрея!

— Това е патица — посочи Блиц металната скулптура.

— И… — премигна Наби — какво прави.

— Когато я натисна по гърба… — Блицен стори точно това и патицата утрои размера си, като риба балон — става на по-голяма патица.

— Това ли е? — почеса се по брадата вторият съдия.

— Ами да — каза Блиц. — Кръстил съм я „Разширяващата се патица“. Върши работа, ако ви трябва и малка, и голяма метална патица.

— Става за градина — обърна се третият съдия към колегата, — да си я снимаш. Може би и за фокус.

— Ами благодаря ти, Блицен — прокашля се Наби. — А сега ти, Ейтри Младши, син на Една. Какво е първото ти творение?

Младшия избърса кръвта от очите си. Вдигна смачкания железен цилиндър, от който стърчаха пружини и ключалки.

— Това е самонасочваща се ракета срещу тролове! Ако не бе унищожена, щеше да унищожи всеки трол в радиус от километър. Може да се използва няколко пъти!

Тълпата замърмори одобрително.

— Но работи ли? — попита вторият съдия.

— Не! — каза Младшия. — Бе съсипана от последния ми удар. Но ако работеше…

— Но не работи — отбеляза третият съдия, — какво е тогава в момента?

— Безполезен метален цилиндър! — изръмжа Младшия. — Но вината не е моя!

Съдиите започнаха да се съвещават и си записаха нещо.

— Резултатите от първия кръг са „Разширяваща се патица“ и безполезен метален цилиндър. Наистина, както виждате, малки разлики между състезателите на този етап. Блицен, какъв е вторият предмет!

Блицен гордо вдигна ризничния шал.

— Това е бронебойна вратовръзка!

Съдиите свалиха дъските си едновременно.

— Моля? — попита Наби.

— Хайде стига. — Блиц се обърна към публиката. — Колко от вас са имали нещастието да носят бронебойна жилетка без подходящата вратовръзка?

Едно джудже от задните редове притеснено вдигна ръка.

— Точно — каза Блицен — този аксесоар не само е моден, но ще спре изстрел от всяко огнестрелно оръжие! Може да се носи и като вратовръзка.

Съдиите се намръщиха и си записаха бележките, но няколко души от публиката изглеждаха силно впечатлени. Те прегледаха ризите си. Може би се чувстваха голи без бронебойната вратовръзка.

— Младши — попита Наби, — какво е второто ти произведение?

— Бокалът на Безкрая! — Младшия посочи смачкано парче желязо. — Съдържа безкраен запас от всяка течност, идеален за пътуване в пустини.

— Изглежда ми малко смачкан — посочи Наби с химикалка.

— Тъпата конска муха отново се намеси — възрази Младшия, — ухапа ме право между очите! Не съм виновен, че едно насекомо превърна брилянтното ми изобретение в купчина шлака!

— Купчина шлака — повтори Наби и записа нещо на дъсчицата си. — Блицен, какъв е финалният предмет!

Блицен вдигна дълго парче металически плат.

— Ризницата сако! Използва се с ризничен костюм. Но може и да го носите небрежно, с дънки и хубава риза.

-И щит-, предложи Хартстоун.

— Да, и щит — съгласи се Блицен.

Третият съдия се приведе напред и присви очи.

— Може и да осигури някаква минимална защита, например ако ви намушкат с нож в дискотека. В гърба.

Вторият съдия си записа нещо.

— Има ли вълшебни свойства?

— Не — отвърна Блиц, — но може да се носи и от двете страни. Сребро отвън, злато отвътре. В зависимост от бижутата или цвета на доспехите…

— Ясно — Наби си отбеляза нещо на дъската и се обърна към Младшия. — Вашият последен предмет, сър!

Юмруците на Младшия потръпнаха от ярост.

— Това не е честно! Никога не съм губил състезание! Всички знаете уменията ми. Този нахалник и позьор Блицен някак си успя да съсипе…

— Ейтри Младши, син на Една — прекъсна го Наби, — какъв е третият предмет?

Той посочи нервно към пещта.

— Третият ми предмет е там! Няма значение какво е било! Сега е кипяща слуз!

Съдиите се събраха и започнаха да се съвещават. Тълпата се размърда неспокойно.

Наби се обърна към публиката.

— Този мач не беше лесен за нас. Претеглихме ползите от кипящата слуз, купчината шлака и безполезния метален цилиндър срещу Ризницата сако, Бронебойната вратовръзка и Разширяващата се патица. Разликите бяха минимални, но все пак отсъждаме за победител Блицен, сина на Фрея!

Зрителите избухнаха в аплодисменти, а други ахнаха невярващо. Едно джудже с костюм на медицинска сестра, вероятно известната сред джуджешките сестри Бамби, припадна.

Хартстоун започна да подскача нагоре-надолу и размаха шала си. Потърсих с поглед Сам, но тя си седеше на края на тълпата.

Младшия сви юмруци, все едно се чудеше дали да не се удари сам.

— Хубаво — изръмжа той, — вземи ми главата! Не искам да живея в свят, в който Блицен печели състезания!

— Младши, не искам да те убивам — каза Блицен. Въпреки победата си не звучеше горд или злорад. Изглеждаше уморен, може би дори тъжен.

— Ти… — премигна Младшия. — Сериозно?

— Не. Само ми дай обеците и въжето, както обеща. И признай публично, че татко бе прав за Глейпнир през цялото време. Трябваше да смениш въжето преди векове.

— Никога! — кресна Младшия. — Оскверняваш паметта на татко! Не мога…

— Добре тогава, взимам си брадвата — въздъхна Блицен. — Да те предупредя, че острието е малко тъпо…

Младшия преглътна. Погледна с копнеж към бронебойната вратовръзка.

— Хубаво тогава. Може би… може би Били беше прав. Може би трябва да сменим въжето.

— И не беше редно да му съсипваш репутацията.

Мускулите по лицето на старото джудже се свиха в конвулсия, но той успя да го изрече.

— И да… не беше… редно от моя страна.

Блицен се загледа в сумрака и промърмори нещо под носа си. Не можех да чета добре по устата, но бях сигурен, че каза:

— Обичам те, татко. Сбогом.

След това отново погледна Младшия.

— А сега предметите, които обеща…

Младшия щракна с пръсти. Един от телохранителите докуцука с превързана глава от скорошната среща с чука. Подаде на Блицен малка кадифена кутийка.

— Обеци за майка ти — каза Младшия.

Блиц отвори кутията. Вътре имаше две малки котенца, направени от филигрирано злато като Брисингамен. Докато гледаше, котките се протегнаха, облизаха изумрудените си очи и размахаха диамантени опашки.

— Стават — затвори кутията Блиц, — а въжето?

Бодигардът му подхвърли топка коприна.

— Шегувате се — казах, — с това ли трябва да вържем Фенрир?

— Момче, толкова си прост, че няма накъде повече — изгледа ме кръвнишки Младшия. — Глейпнир бе също толкова тънка и лека, но парадоксалните й съставки й дадоха огромна сила. Това въже е същото, но по-добро!

— Парадоксални съставки?

Блиц вдигна края на въжето и подсвирна одобрително.

— Има предвид неща, които не би трябвало да съществуват. Трудно се работи с парадоксални съставки и е много опасно. В Глейпнир имаше шум от стъпките на котка, плюнката на птица, дъхът на риба и брадата на жена.

— Не знам дали последното е парадокс — казах, — на Евровизия имаше една изпълнителка…

— Въпросът е, че това въже е дори по-добро! — изсумтя Младшия. — Нарекох го Андскоти, Врага! Оплетено е от най-силните парадокси в Деветте свята! Бърз безжичен интернет, честността на политик, качествен ксерокс, здравословно пържено и интересна лекция по граматика!

— Признавам — казах, — тези неща не съществуват!

Блиц прибра въжето в раницата. Взе кесийката сълзи и я подаде на старото джудже.

— Благодаря ти, Младши. Считам сделката за изпълнена, но ще те питам само още нещо. Къде е островът на вълка Фенрир?

Младшия претегли парите си.

— Бих ти казал, Блицен, наистина. Ще се зарадвам, ако Вълка те схруска, както направи с баща ти. Но уви, нямам представа.

— Но ти…

— Да, казах, че няколко пъти съм проверявал въжето. Излъгах! Истината е, че малцина измежду боговете и джуджетата знаят къде се намира островът на Вълка. Повечето от тях са се заклели да го пазят в тайна. Как баща ти е намерил мястото, нямам идея, но ако наистина искаш да го намериш, трябва да попиташ Тор. Той знае къде е и е бъбрив.

— Тор — рекох, — къде да търсим Тор?

— Нямам представа — призна Младшия.

Сам може да има, направи знак Хартстоун. — Тя познава боговете.

— Прав си — обърнах се. — Сам, ела тук! Защо се криеш?

Тълпата се раздели. Когато Младшия я видя, изграчи:

— Ти си била!

Сам опита да прикрие разбитата си устна.

— Извинете! Познаваме ли се?

— Не ми се прави на невинна! — Младшия се заклатушка напред на проходилката си. Запотеният му скалп направи сивата му коса розова — виждал съм превръщенци и преди. Забрадката е в цвета на крилете на мухата! Синината е оттам, където те цапнах! Ти си се съюзила с Блицен! Приятели, колеги, честни джуджета — да убием тези измамници!

Бях горд с това, че четиримата реагирахме като отбор. В съвършен унисон, като добре смазана бойна машина, се обърнахме и побягнахме за живота си.