Борис Проницин
Двете Европи (37) (Славянската идея през XXI век)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
stomart (2011)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Борис Проницин

Заглавие: Двете Европи

Издание: първо

Издател: Пенсофт

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Националност: България

ISBN: 954-642-099-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5544

История

  1. — Добавяне

8. Политическа ситуация

8.1. Шовинизъм и демокрация

В политическо отношение последните двеста години от западната история се характеризират с масово разпространение на националистическата идеология и на демокрацията. Такива големи народи като италианският и немският, живели разделени в продължение на хилядолетия, изведнъж се досетили, че са нации и се обединили. Образували се общи държави с общи органи на управление и общи закони, т.е. нещо доста нетипично за старите общества, където партикуларизмът и частните права винаги доминирали в политическия живот. Били въведени задължително начално образование и всеобща воинска повинност.

За този ръст на националното самосъзнание, който както вече беше казано, бил в значителна степен следствие от загубата на религиозното християнско самосъзнание, способствали и наполеоновите войни, тъй като френските завоевания принудили покорените народи да отговорят на френския национализъм с местен такъв. Започнала надпревара на национализмите, в която колективният егоизъм играел първостепенна роля. Как завършила тя е известно на всички.

Що се отнася до разпространението на демокрацията и правата на човека, този процес бил не по-малко динамичен. Някъде към средата на XIX в. западноевропейските общества станали по-хуманни. С предишното жестоко отношение към бедните, с каторгите и заточенията, е публичните побои и заточенията било свършено. Свободата на личността била издигната във висш култ. Този период на хуманизация в западната история изглежда съответства на късния елинистичен период в гръцката история, когато поради разпространението на стоическата философия, започнало масово освобождаване на роби от техните господари срещу минимален паричен откуп. Скоро след това обаче в Рим започнал период на рязко увеличение на търговията с роби, която съответства в западната история на периода на чудовищни престъпления против човечеството, извършени по време на Първата и Втората световна война. От своя страна повторната хуманизация на обществените порядки, започнала в края на XX в. на Запад и достигнала своята кулминация в наше време, съответства на подобна вълна на очовечаване, обхванала късния римски свят след II в.

Навярно немалка роля за настъпилата мистериозна хуманизация на живота през XIX в., от една страна, изиграл и фактът, че относителният дял на народните маси в политическия живот на държавите значително се увеличил, а народите се превърнали от обект в субект на управление. От друга страна, с това предоставяне на права на четвъртото съсловие, пътят към пълната демокрация бил доста дълъг.

Във Франция, Прусия, Австрия и повечето останали западноевропейски страни демократизацията се съпровождала от социални вълнения и вървяла доста мъчително. Единствената страна, която през XIX в. била прескочена от революциите и останала забележително спокойна, била Великобритания. Това било обусловено от уникалната английска обществено държавна система, нямаща никакви аналози в континентална Западна Европа. Счита се, че именно на Англия светът дължи такава институция с огромна важност, какъвто е парламентът (за такава роля обаче, както ще видим във втората част на книгата, може да претендира и Полша). Парламентът като продукт на представителната демокрация не бил познат даже на античния свят заради силните традиции на непосредствена демокрация, които възпрепятствали неговото зараждане. Освен това той представлява доста сложен и хитроумен механизъм, за създаването или по-точно за „конструирането“ на който бил нужен изобретателен ум, който не притежавали гърците и римляните.

Благодарение на стабилността, която парламентът внасял в обществения живот, и благодарение на бурния, безпрецедентен промишлен ръст, който преживяла Англия, тя станала най-могъщата държава на XIX в. и съумяла да създаде най-обширната колониална империя, която светът някога познавал.

8.2. Англосаксонското могъщество като кулминация и завършек на западния материализъм и индивидуализъм

Тази империя, макар и да съответства на римската държава от периода II-I в. пр.н.е. (както Италия от времето на Данте съответства на Омирова Гърция и както Франция от времето на Людовик XIV съответства на Атина на Перикъл) все пак имала съвсем различен генезис от нея. Ако римската империя била създадена заради абстрактната воля за световно господство, Британската възникнала по чисто търговска причина и преследвала чисто практическа цел. Тази цел било завоюването на световния пазар. Отначало англичаните сключвали само изгодни договори с различните страни от Азия и Африка, след това тези договори ставали все по-заробващи за тези страни, докато в средата на XIX в. Великобритания не пристъпила към пряко насилствено завладяване на азиатските и африканските пазари. А това завладяване приело наистина колосални мащаби. Така през 1880 г. Британската империя имала площ от 20 милиона квадратни километра, а на нейната територия преживявали 200 милиона души. Две десетилетия по-късно — през 1900 г. нейната територия се увеличила до невероятните 33 милиона квадратни километра (една четвърт от земната суша), при което общото число на поданиците на Британската империя съставило 400 милиона души: от тях само в Индия, наречена „перлата“ на короната, преживявали над 250 милиона. Това била блестящата викторианска епоха, времето на „империята, над която слънцето никога не залязва“, когато, както се изразявали европейските политици, нито един топовен изстрел не можел да прогърми в световните океани без разрешението на Лондон.

За съжаление не толкова блестящо било поведението на управляващите английски колониални кръгове, за които расизмът и чувството за превъзходство над „цветните народи“ били начин на светоусещане. Този расизъм, представляващ пренос на дълбоко заложеното в кръвта на всеки западен човек чувство за неравенство на хората, на колективно и национално равнище, бил в продължение на две столетия главният принцип на британската политика в страните на Азия и Африка. Още по-абсурден и смешен бил той по отношение на такъв велик народ като индийците, стоящи и по равнището на своето съзнание, и по духовност, и по нравственост (да не говорим за равнището на обладаваните знания) несравнимо по-високо, отколкото самите европейски колонизатори.

Справедливостта обаче изисква да се отбележи, че англичаните никога не са се държали жестоко или безчовечно към покорените народи (както това правили например испанците в Америка) и тяхното господство, въпреки често битуващото негативно мнение за колониализма, донесло повече полза, отколкото вреда за източните общества, доколкото посредством упражнявания цивилизационен натиск, способствало за тяхното пробуждане от хилядолетната летаргия. Навярно това била и една от основните мисии, поверени на Британската империя от самото Провидение.

В първата половина на XX в. Англия вече губи своето значение като господстваща държава на Запада и нейното място се заема от Съединените щати. Преходът от британския към американския стадий на западната история, който се извършва след Първата Световна война, съответства на прехода между римския свят от републиканския и ранния императорски период (II-I в. пр.н.е.) към средния и късния императорски период (I-III в. след н.е.).[1] В същото време това е и преход от империализма към космополитизма, когато един език — латинския в края на I в., и съответно английския през 60-те години на XX в. става планетарен и измества всички други.

Америка е толкова късно образувание на цивилизацията (въпреки нейната хронологична младост), че там не само никога не е съществувала истинска култура (и до ден-днешен това е единствената страна в света, която няма министерство на културата), но тя не е дала на света дори един истински велик философ или учен — теоретик, тъй като способността за творческо абстрактно мислене там вече не съществува. Тази страна, както и Канада и Австралия се характеризира с чисто интелектуална будност, с постижения (без всякакво съмнение огромни) в областта на конкретното мислене, т.е. в областта на практическата наука, икономическите и правовите дисциплини. Всеобща интелигентност и всеобща посредственост, величие на цивилизацията и отсъствие на велики таланти — ето характерните особености на всяко късно общество, независимо от това нарича ли се то Вавилон, Рим или Съединени Американски Щати.

Що се отнася до националните особености, начина на живот и на мислене на американците, а също така и на близко родствените им канадци и австралийци, трябва да се отбележи, че у тези народи, символизиращи крайния Запад, индивидуализмът, материализмът и меркантилизацията на живота достигат своето крайно развитие. За тях дори такива думи като „общество“, „обществен живот“ трябва да се употребяват доста внимателно, тъй като в англосаксонския свят съществуват само отделни атомизирани индивиди с техните лични интереси и права, а надличните, колективни образувания нямат самостоятелна ценност и значимост като такива. Чувството за принадлежност към нещо голямо, велико — към нацията, което е определящо за Западна Европа, тук в северна Америка и Австралия (поради отсъствието на традиции и дълбоки корени) е развито слабо и всеки живее само за себе си, преследвайки своята кариера и успех, без да се интересува от нищо, което не е свързано по някакъв начин с него. Поради това възниква странният парадокс, че в тези страни свръхвисокото равнище на специализираното знание се съчетава с удивително ниска обща култура на населението, което се намира едва ли не на равнището на Средновековието. Така например географските познания за света на средностатистическия американец се ограничават с това в какъв щат живее той, коя е столицата на щата и с това, че неговите родители някога са дошли от Европа, която се намира някъде зад океана. А ако го попитат за кой именно океан става дума, той и това не знае. Че и за какво му е да знае? Та нали от това неговата кариера няма да се ускори и той няма да стане по-богат. По същата причина американците почти не се интересуват от политика и мнозинството от тях не знаят името на своя президент. Политическите партии, за да привличат членове, са отменили задължителния членски внос. Техните ръководители прекрасно знаят, че дори минимална такса отблъсква потенциалните привърженици, тъй като тези хора нищо не ненавиждат така, както това да дават пари от собствения си джоб. Неслучайно в САЩ и другите англосаксонски страни данъците са най-ниските в света и съответно като резултат социалните помощи, равнището на социална солидарност в обществото също са едни от най-ниските в света. Такова отсъствие на желание да се помага на бедните съвсем не е резултат от безсърдечие — обратно, в сравнение със своите западноевропейски предшественици днешните американци са станали много по-сърдечни и топли хора, което, разбира се, е резултат на краен егоцентризъм.

С индивидуализма може да се обясни и тоталното господство на частната собственост във всички сфери на икономиката и обществения живот: Неслучайно през XIX в. казвали, че дивият запад бил завладян не от железопътните линии, а от бодливата тел. Такива области на националното стопанство като транспортът, водоснабдяването, енергетиката, санитарното дело, образованието, които в западноевропейските страни традиционно се намирали под държавен контрол, в САЩ винаги са били изключително в частни ръце. Там даже повечето театри и музеи са частни и няма нито един безплатен университет. До Втората световна война в тази сто милионна тогава страна не е имало нито обща полиция, нито общо право — точно като в Средните векове. Единната банкова система, единната парична политика и Федералният резерв също били създадени чак в началото на XX в. Само благодарение на студената война в името на съхранението на националната безопасност била предприета и известна политическа централизация на федерално равнище.

Отвращението и недоверието на американците към всичко колективно и обществено се демонстрира от факта, че САЩ са страната в света с най-нисък процент членове на профсъюзи: така например, ако в повечето европейски страни в тези социални организации е включено около 50% от цялото икономически активно население, то за Америка този показател не превишава 20%. Даже незащитените и по-нуждаещи се хора не искат да влизат в профсъюзи, защото са привикнали да се справят сами с живота и чуждата помощ се разглежда от тях като унижение и накърняване на честта. Освен това САЩ са единствената държава в света, в която на чиновническите длъжности, като началник на местната полиция (шерифа) и председател на училищното настоятелство, които в Западна Европа традиционно се назначават хора от кмета или от местната общинска власт, са изборни — до такава степен у хората липсва доверие към държавата като институция.

Що се отнася до материализма на американците, то едва ли в света съществува друг такъв народ, при който това качество да е изразено така силно. От сутрин до вечер типичният представител на тази нация не се занимава с нищо друго, освен да печели пари и да увеличава личното си благосъстояние. На своя златен фетиш той е готов да жертва и време, и нерви, и спокойствие, но не и да се откаже от своето преклонение пред него. И макар днешното потребителско общество в Америка да е баснословно богато — много по-богато, отколкото го изисква здравата човешка натура, то продължава да мечтае за още по-голямо нарастване на своето благосъстояние. Прогнозите на футуролозите, направени преди 4–5 десетилетия, че в постиндустриалната епоха поради достатъчно високия стандарт на живот ще бъде намалена работната седмица и хората ще се трудят срещу възнаграждение само по 3–4 часа на ден, а останалото си свободно време ще посвещават на духовни занимания и всестранно развитие на своята личност, не се оправдаха за Запада; там, предвид изключително силния предприемачески дух продължава ежедневното осемчасово занимание със специализиран труд, защото той е най-доходен. Явно след като веднъж джинът е бил пуснат от бутилката е почти невъзможно да бъде върнат обратно. Най-страшното обаче е, че този нечист меркантилен дух не се ограничи само в Америка и Западна Европа, а оттам през осемдесетте и деветдесетте години на XX в. се разпространи сред целия останал свят, овладявайки умовете на хората. Космополитната култура на парите, донесена от него, изличи от лицето на земята всяка следа от истинска и ценна самобитна култура.

И така, с разглеждането на особеностите на съвременна Америка, Канада и Австралия завършваме обзора на западната история, защото тези англосаксонски общества представляват най-късната, най-завършена и най-изкристализирана форма на западния свят. Тук човешкото съзнание се е спуснало до дълбините на материализма и индивидуализма и това е абсолютното дъно — онова дъно, след което следва само пълното израждане и самоунищожаване на хората. Съвременният Запад с неговата бездушна техническа цивилизация представлява не венеца, а края на старото човечество и в същото време той е водоразделът към новото.

А за да разберем как ще изглежда това ново колективистично и духовно човечество, трябва да се обърнем към друга част на света и към други народи. Тази част от планетата е Източна Европа, а тези народи — славянските народи.

Бележки

[1] Едно десетилетие от XX в. вероятно се равнявана 3–4 десетилетия от античната древност.