Борис Проницин
Двете Европи (32) (Славянската идея през XXI век)

3. Технически бум. Машината става господар на този свят

Едновременно с икономическата революция, последните двеста години от западната история се съпътстват от не по-малко бърза техническа революция. Развитието на техниката, която навремето някои по-религиозни и суеверни хора считали за дяволско дело и която всъщност била плод на закодираното открай време у западния човек ирационално желание за завладяване на материалния свят, променило коренно облика на Европа през XIX в.

Изобретенията и откритията започват да никнат като гъби след дъжд още от самото начало на това столетие. През 1806 г. английският конструктор Робърт Фултън създава първия параход, задвижван от парен двигател, което скъсява многократно времето за презокеанските пътешествия. Пет години след това — през 1811 г., Ричард Треветик конструира локомотива, което революционизира сухопътния транспорт. През следващата година е създадена първата печатарска машина, което поставя началото на съвременното книгопечатане.

През 1820 г. английският физик Майкъл Фарадей (1791–1867 г.) при опити с електрически ток и магнит конструира първия електродвигател, с което открива възможността за използването на електричеството като двигателна сила. През 1823 г. Самюел Браун конструира първия двигател с вътрешно горене, като двигателят използва енергията, получена при взривното възпламеняване на светилния газ.

Втората четвърт на XIX в. бележи такива важни технически постижения като конструирането на шевната машина, пневматичния компресор и електромагнитния телеграф.

От 1850 до 1875 г. са създадени пластмасата, неоновите лампи, бензиновият двигател, динамитът и започва леенето на стоманата.

В резултат на всичко това още в края на столетието обликът на планетата започва видимо да се изменя. Земната суша се покрива от хиляди заводи и фабрики, бълващи пушеци към небесата, мини и кариери покриват като огромни язви европейския континент, а жп линиите подобно на гигантски паяжини завладяват пространствата. Моретата и океаните се кръстосват надлъж и нашир от стотици параходи.

През следващия, XX в. този процес продължава дори с още по-ускорени темпове. През 1900 г. немският изобретател граф Фердинанд фон Цепелин конструира първите летателни апарати — цепелините. Само за четиринадесет години цепелините пренасят над 35 хиляди пътника и това бележи началото на завладяването от човека на земната атмосфера. Почти по същото време със създаването на дирижабъла, братята Райт в северна Америка правят още по-епохално изобретение, създавайки първите безмоторни самолети (с един от тях те успяват да прелетят няколкостотин метра).

През 1902 г. в САЩ се преминава към конвейерно производство на автомобили. Предпоставка за това е усвояването на монтажа на готови детайли и произвеждането на резервни части в масово количество. Най-големите американски фирми, като „Форд“ и „Дженерал Мотърс“, започват да произвеждат в началото на века по няколко хиляди автомобила годишно. Започва автомобилизацията на света.

През 1907 г. Реджиналд Фесъндън успява да осъществи радиопредаване на човешка реч на разстояние триста и двадесет километра. Поставя се началото на радиопредаването и електронните средства за масова информация.

През следващите десетилетия се създават витловите самолети и черно-бялата телевизия, масовата електрификация променя начин на живот в градовете. През 1954 г. е създадена първата атомна електростанция, а три години по-късно е изстрелян първият изкуствен спътник на земята. Със стъпването на първите хора на Луната през 1969 г. започва епохата на завладяването от човека на далечното космическо пространство. Оттогава насам историята на човечеството ни се представя като една непрекъсната хроника на изобретенията и откритията, като ставащото може да се оприличи по своите мащаби и динамизъм единствено с вулканично изригване.

Ако обаче оставим настрана съвсем естественото си учудване и удивление пред този технологичен галоп, нямащ аналог в историята, не може да не си зададем въпроса — Каква е ползата от всичко това, ако се изключи чисто практическата изгода? Стана ли през последните двеста години „прогрес“ човекът по-добър, по-нравствен или по-мъдър? Едва ли. Цялата история на XX в. с неговите страшни войни, с газовите камери и ядрените бомби е ярко доказателство за противното. Не бива никога да се забравя, че за последното столетие от модерните оръжия загинаха толкова хора, колкото преди не са загивали за хилядолетие. Тогава излиза, че единственият истински резултат от техническата революция е фактът, че тя доведе до неимоверно покачване на жизнения стандарт на западните народи, че като следствие от нея те станаха много по-богати (при това дори по-богати, отколкото е допустимо). Днес средният северноамериканец или западноевропеец живее в такъв разкош и лукс, при каквито например през XVII в. е живяла най-отбраната и разглезена аристокрация в двора на Людовик XIV. Ако приемем за горна допустима граница на доходите цифрата от около 20 хиляди долара на глава от населението годишно (доколкото при още по-голямо благосъстояние у човека се развива такава зависимост от материалните блага, че неговата натура се изражда напълно), то тази граница е била надмината от повечето западни народи още в края на осемдесетте години на XX в. Въпреки това народите на тези страни искат да стават още по-заможни. Окуражени от бързото навлизане на компютрите и модерните информационни технологии в живота, на мнозина на Запад вече им се привиждат нови баснословни печалби, възможности за установяване на някакъв икономически ръст без граници и без рецесии. „Още нищо не сте видели — писа ентусиазирано неотдавна един виден «бизнесмен»^[1] — намираме се едва на прага на невероятен скок в технологиите, който ще умножи невъобразимо печалбите през идния век“^[2].

Изглежда САЩ и Западна Европа са се устремили с пълна сила и вече се приближават плътно до митологичното общество на „народния капитализъм“, при което всички са богати и всички са частни собственици. Това е и бленуваният небесен рай, сбъдването на най-смелите сънища, краят на земните скитания.

А всъщност и „народният капитализъм“, и информационното общество са само нови имена на добре познатият ни стар буржоазен свят, пропит с мириса на парите и базиран върху експлоатацията. Няма никакво значение, че 90% от хората в информационното общество са висшисти и че броят на работещите в индустриалния сектор е сведен до минимум.