Борис Проницин
Двете Европи (30) (Славянската идея през XXI век)

1. Новите римляни

Когато в края на XVIII в. членовете на френския Конвент започвали заседание, те всеки път по традиция се обръщали към омразната за тях Англия с класическите думи „Картаген трябва да бъде разрушен!“. Французите, които се мислели за римляните на Новото време, всъщност не подозирали, че истинският Рим се намира от другата страна на Ламанша. Те не могли да знаят, че на Англия принадлежи следващият XIX в. и че това е обусловено от духа на настъпващото време.

XIX и XX в. ще останат в историята като епоха на масовия материализъм и масовата индустриализация. Докато през Ренесанса западният човек започва да съзерцава материалния свят, през XVI и XVII в. започва да го изследва, то през XIX и XX в. той тръгва да го изменя. Съответно и хората, които осъществили това изменение на света били други. На мястото на народите от епохата на културата (италианците, испанците, французите и немците) идват народите от епохата на цивилизацията (англичаните и американците); „гръцка“ континентална Европа била заменена от „римския“ англосаксонски краен Запад, Флоренция, Венеция и Париж, от Лондон и Ню Йорк. Прагматици по дух, англосаксонците не разбират нито от изкуства, нито от култура, а единствено от търговски сделки и печалби. За тях светът е огромен пазар за стоки, който трябва да се завоюва със смелост и предприемчивост. Парите са единствения им бог, а трудолюбието — единствен начин за тяхното придобиване. Само народи, притежаващи такива качества, могли да извършат предстоящата промишлена революция на Запада.