Борис Проницин
Двете Европи (25) (Славянската идея през XXI век)

1. Смисъл на съсловната държава

Като резултат от Френската буржоазна революция от края на XVIII в., за първи път в историята на човечеството на власт дошло търговското съсловие. За да се разбере цялата ненормалност на случилото се и в същото време неговото неизмеримо значение за бъдещето, е необходимо отначало да бъде изяснено какво е това „нормално общество“, а също така какво място трябва да заемат в него търговците (или „бизнесмените“, както днес за благозвучие ги наричат).

Според хилядолетните метафизични концепции, явяващи се по принцип еднакви за всички световни култури, започвайки от древен Египет насам, всяко общество може да бъде оприличено на отделния човек. Както у всеки човешки организъм има различни части, изпълняващи различни функции, като глава, ръце, туловище и крака, така и у самото общество трябва да съществуват в името на общата хармония различни съсловия, на всяко от които е поверена определена социална роля. При това винаги съществуват четири такива съсловия или класи.

Първото — това е съсловието на жреците и свещениците, на „интелектуалците“, ако се употреби модерната дума, имащи за задача да охраняват знанието и мъдростта на човешкия колектив. Второто — това е съсловието на властимащите, военните и политиците. Неговото предназначение се състои в това да поддържа реда и да обезпечава съблюдаването на законите в държавата. Третото — това е съсловието на търговците, т.е. на хората, чиято функция е да обезпечава икономическото процъфтяване на обществото. Четвъртото (най-голямото по численост) — това е съсловието на селяните и „работниците“, които занимавайки се със земеделие или скотовъдство, дават възможност на другите слоеве на обществото да се посветят на нематериален труд. Селското съсловие хранело другите, затова пък получавало от тях в замяна духовна храна във вид на религия, етика и култура.

Съгласно тези представи нормално е такова общество, при което влиянието на първото съсловие доминира и неговият авторитет, уважението сред останалите съсловия са безусловни. Такова общество е общество на мъдростта. То било характерно за древния Изток и за Запада в готическата епоха (до XIV в.). Няма значение кой именно се намира на най-високата степен на социалната йерархия: дали жреците на Амон Ра в Египет, дали индийските брамини или мюсюлманските молли или пък католическите свещеници в Западна Европа — това е все същото общество, управлявано от религията и висшето знание. (Естествено, когато става дума за обществото на мъдростта, както и въобще за всякакъв род съсловни държави е необходимо да се подчертае (за да не бъде авторът обвинен в обскурантизъм), че всички тези метафизични концепции имат смисъл само за до индустриалното, но в никакъв случай за съвременното общество. Ако някога, поради ниското ниво на развитие на икономическите отношения съществуването на съсловната държава било необходимо за създаването на култура и цивилизация (въпреки усилията на Маркс да докаже противното), то в бъдеще, в постиндустриалното общество, когато всички хора ще бъдат повече или по-малко образовани, съществуването на съсловната държава губи смисъл и става не само ненужно и невъзможно, но и нежелателно и неморално от гледна точка на равенството на всички хора пред Твореца.)

Вторият тип традиционно общество, който е съществувал, е обществото, управлявано от военната аристокрация. В него управлявали грубата сила, щитът и мечът. То било типично за античния свят и за Западна Европа до 1789 г.

Когато на власт идва търговското съсловие, тогава възниква третият тип световно общество — комерсиалното или капиталистическото, в което впрочем всички ние днес живеем. В него управлява само една сила — парите! Широките народни маси, както и хората на грубата сила, въобще всички социални слоеве вече се подчиняват на властта на „кесията“. Капиталистическата цивилизация възникнала естествено за първи път на Запад, след 1789 г.

За четвъртия и най-низш тип социална организация — обществото на невежеството, ще стане дума в главата за комунизма.

И така, в резултат на великата „френска“ революция буржоазията най-после, след многовековни усилия съумяла да вземе цялата власт в свои ръце, унищожавайки при това двете висши съсловия. Оттогава светът започнал да се моли на нов бог — Мамона.

Но в какво се състояла уникалността и неповторимостта на събитията в Париж от края на XVIII в.? Нали и преди това в Западна Европа избухвали буржоазни революции — например английската революция от 1648 г., или нидерландската от средата на XVI в.? Но последствията, до които те водили, били малко по-различни в сравнение с последствията от падането на Бастилията. В резултат както на английската, така и на нидерландската революции буржоазията идвала на пласт, но аристокрацията и в двата случая не била сваляна (а това е задължително условие за истинската победа на буржоазията). Двете съсловия само си поделяли властта помежду си. Освен това английската революция поради особения характер на протестантството била не само буржоазна, но и религиозна революция. Във войните на Кромуел говорел както търговският, така и фанатичният пуритански дух. След неговата (на Кромуел) победа аристокрацията съхранила в значителна степен своите привилегии и влияние. Поради това английската революция не бива да се нарича „буржоазна“ в истинския смисъл на думата.

Същото се отнася и за нидерландската революция от XVI в., която имала характерът на националноосвободителна война против испанското владичество. Освен това Англия и Нидерландия по това време били държави с относително немногочислено население, играещи относително неголяма роля в европейската политика, и поради това събитията, случили се там, не могли да повлияят върху хода на събитията в останала част от Европа.

Буржоазната революция във Франция обаче имала съвсем други последствия. Първо, аристокрацията била не само свалена от власт, но и напълно унищожена като съсловие (екзекуцията на Людовик XVI и Мария Антоанета било в случая най-малкото събитие). Второ, Франция била по това време най-голямата и влиятелна държава на Европа и поради това последствията за целия континент били неизмерими. Френската революция открила наистина нова страница в световната история и поставила началото на западната цивилизация.

Освен вече посоченият негативен резултат — всестранната комерсиализация на живота, революцията имала и друго, но този път без съмнение положително последствие: тя ознаменувала победата на принципа на демокрацията и ценностите на правата на човека като фактор в живота на народите. В това се състои и великото наследство от тази революция, нещото, което прави от нея наистина безсмъртно събитие в историята на човечеството. Но не трябва в същото време да се правят илюзии относно искреността на издигнатия от буржоазията през 1789 г. лозунг „Свобода, равенство, братство“, тъй като той бил отначало плод на нейните нечистоплътни стремежи, завоалирани под покривалото на хуманизма и филантропията. Пра образът на знаменития лозунг изглежда трябва да се търси през XVI и XVII в. в Холандия, когато нидерландската буржоазия апелирала за свобода на търговията. Открай време фразата „свобода на личността“ била любима фраза на европейската буржоазия, но под нея тя разбирала единствено свободата да се печелят пари без ограничения и притеснения от страна на държавата (едва после — през XVIII и XIX в. този лозунг бил напълнен с универсално съдържание). Целият този култ към правата на личността, който се наблюдава в течение на последните два века, е вторичен резултат от желанието на определени кръгове на западноевропейското общество да търгува и да се обогатява с държавна поддръжка и гаранции. А това е немислимо без съществуването на демократични институции. Съвременната западна демокрация в нейната републиканска форма е създадена с усилията на буржоазията през XVII и XVIII в. Дотогава, както вече видяхме, политическата система на Европа била съвсем различна.

Всичко това обаче не означава, че на френските революционери им бил чужд известен идеализъм. Последното, разбира се, не е вярно. Макар и в основата на всички бунтове и революции на Запада винаги да стояли парите и интересите, то от един определен момент нататък те често прераствали в битки в името на абстрактната свобода. Свободата като абстрактен принцип и идея била разбрана и осмислена единствено от Запада и нейното внедряване в живота на човечеството е основната мисия на западните народи.

Що се отнася до другия основен лозунг на френската революция — равенството, то той бил за съжаление вече продукт единствено на демагогията и пресметливостта на търговските кръгове (те се нуждаели от поддръжката на широките народни маси за своята борба с аристокрацията). Цялата западноевропейска история и повседневният живот на народите от тази част на света свидетелстват за дълбоко вродено чувство за неравноценност на индивидите, неравенството им пред бога и за силен съсловен дух. В средните векове всички институции на ленната система били основани върху васалния принцип. После това продължило по време на съсловните монархии: от английските парламенти и немските ландтази до френските генерални щати и Кортесите в Испания съсловното представителство се считало като нещо разбиращо се от само себе си. Управляващите кръгове на Запада и самите народи винаги са принадлежали сякаш на различни светове, нямащи нищо общо помежду си. И изведнъж равенство! Едва ли някой би повярвал в искреността на този лозунг.^[1]

С тази констатация ще ни се наложи да оставим за известно време прегледа на френската революция с нейните последствия за историята и да се обърнем към онези процеси и събития, които я породиха, и без анализа, на които е невъзможно да се разбере случилото се през 1789 г.