Борис Проницин
Двете Европи (36) (Славянската идея през XXI век)

7.1. Състояние на изкуствата. Архитектура

В началото на XIX в. есенният вятър неудържимо духа над западния културен ландшафт. Повечето изкуства, като се изключи музиката, са вече само сянка на онова, което са били някога. В образованите кръгове на много европейски страни се разпространява чувството за декаденса — упадъка на културата.

Естествено основната причина за този процес се криела в застаряването на западния свят, който преминавал по това време от стадий на душевна към стадий на висша умствена будност, т.е. извършвал се прехода от култура към чиста цивилизация. Но да се каже, че това е единствената причина за упадъка на изкуствата не би било вярно. Изглежда значителна вина за това носи самото капиталистическо общество, естеството, на което изисква цялата негова енергия да отива за постигане на икономически ръст, за промишлено развитие, а не за развитие на изкуствата. Доказателство за това са немските земи от предишния XVIII в., които иначе изостанали в икономическо отношение, се превърнаха в края на XVIII в. в център на западната култура. Докато Франция сменяше революциите с развлеченията и развлеченията с революциите, а Англия се занимаваше само с гешефти, Германия и Австрия станаха родината на двете най-велики творения на западния свят — немската класическа музика и безсмъртната немска класическа философия. Но колкото повече тези земи се развиваха икономически, колкото повече времето напредваше, толкова повече културата там западаше. Това не може да не се отбележи.

Другата причина за упадъка на изкуствата през XIX и XX в. е, че в капиталистическите държави самите правителства изразходват много малко средства за култура и далеч повече за наука. Това е така, защото от науката има практическа полза, а от изкуството няма. Липсата на държавни субсидии принуждава творците в такива общества да се приспособяват към пазара, а това е гибелно за тях. Изкуството през последните един-два века се разглежда единствено като обект за изгодно капиталовложение, като лихвоносно богатство, което носи дивиденти с времето. А стара истина е, че този, който мисли за пари, не бива да не занимава с култура.

Верността на този извод става видна при по-подробно разглеждане на състоянието на различните изкуства през последните двеста години.

Така например архитектурата през този период вече не принадлежи към никакъв стил, тя се индивидуализира и се опростява до невъзможност. Основен критерий при проектирането и строежа на всички сгради става тяхната функционалност и целесъобразност. Големите европейски градове се покриват от еднообразни многоетажни постройки без никакъв облик, чието единствено отличително качество е, че са евтини. Улиците се прекарват идеално прави и нямат друга функция, освен да направят стигането от една до друга точка в града максимално бързо (нали времето е вече пари!). В сравнение с класицизма от XVIII в., в който все още може да се усети някаква идеалност, тъй като той олицетворява идеята за рационализма, то архитектурата на XIX в. вече не олицетворява нищо — тя е самият рационализъм въплътен в реалността. Поради това на модернистите от това столетие дори „сградите на разума“ от предишното столетие, с техните правилни геометрични линии (иначе сами по себе си бездуховни) им се стрували вече неразумни и непрактични, тъй като стрували повече пари, отколкото изисква пряката нужда. Ако готическата постройка е посветена на бога, бароковата — на изкуството като идея, класическата — на разума, то архитектурата на XIX в. не е посветена на нищо, тъй като утилитаризмът и полезността не могат да бъдат цел на истинското изкуство. Така архитектурата деградирала до проста инженерна наука.

Пример за тази деградация е разпространилата се по това време мода да се строят гигантски железни и стоманени мостове без никакво външно естетическо покритие. Тези чудовища, в които очевидно не може да има нищо красиво, обаче привличали многохилядни тълпи, възхищаващи се от „гениалната“ инженерна мисъл. Големите мостове, пресичащи реките Темза, Сена и Рейн, станали един от символите на XIX в.

През следващия XX в., възникват три клона на модернистичната архитектура. Това били кубизъм, конструктивизмът и футуризмът.

Кубизмът се характеризира с геометрична схематизация на линиите и формите. Неговите представители твърдели, че разкриват математическите закономерности, характерни за материалния свят. Това модернистично течение с афинитета му към правилните геометрични фигури, отбелязало известно завръщане към архитектурата на „Разума“ от XVIII в., но то било временно явление. Скоро дори кубистите започват да бъдат критикувани, че са изневерили на идеята за функционалността в строителството.

Техните критици — т.нар. конструктивисти, подобно на своите предшественици от XIX в., започнали да пропагандират нуждата от рационално осмисляне на фасадите и външния вид на строените сгради. А това означавало само едно нещо — господство на гладките стени и правите линии. Така през тридесетте години на XX в. се появило масовото панелно строителство. Покрайнините на големите европейски градове, като Париж, Берлин и Лондон, се покриват от възможно най-сивата, безлична и монотонна архитектура, която човешката история познава. Накратко казано, зданията представляват правилни кутии с четири гладки стени и плосък покрив (дори не си правили труда да ги заострят или да им придадат някаква форма), оцветени в сив или мръсно кафяв цвят. Единствената грижа на архитектите била как да ги построят така, че да не се „срутят“. Следователно конструктивизмът по никакъв начин не би могъл да бъде наречен изкуство.

Същото се отнася в значителна степен и за третото появило се през XX в. „архитектурно“ течение — футуризма. За него е характерно преклонение към техницизма и култ към научно-техническия прогрес. Стените на сградите принадлежащи към този „стил“, представляват обикновено остъклени екрани със силно изпъкващи и открояващи се решетъчни конструкции. Стъклото, плексигласът и различните метали придават на зданията неестествен и несрещащ се в природата блясък и цвят. В облика им има нещо нечовешко и плашещо. Най-често футуризмът се използва за строеж на небостъргачи и други свръхвисоки постройки, които господстват над целия околен урбанистичен пейзаж.

Така по вина на трите разгледани течения на модернизма, както и поради отсъствието на истински творци през капиталистическата епоха се оформила болезнено деловата, непоносимо бездуховната атмосфера на съвременните мегаполиси, в които днес живее над половината от населението на света. Да сравним тази атмосфера с одухотвореното и тайнствено излъчване на средновековния готически град, или пък с приказната атмосфера на стария арабски град, възправящ се като видение на фона на пустинята.^[1] Едва ли може да има по-различни светове.