Борис Проницин
Двете Европи (16) (Славянската идея през XXI век)

3. Възникване на техниката като резултат от повишения интерес към материалното

Западноевропейците по време на Ренесанса били обсебени от истинска мания да изобретяват разни технически механизми, които постепенно довели до промяна и на икономическите отношения. Едва пробудил се, западният творчески ум демонстрирал изключителната си изобретателност, находчивост и практицизъм, които нямали никакъв аналог в дотогавашната история на човечеството.

На какво се дължало това уникално явление? Първо, за да се направи техническо изобретение, се изисква интерес към околния свят. В старите източни общества такъв никога не е съществувал и поради това там подобен феномен като техниката е почти непознат. Може би известно изключение прави Китай (той, както вече стана дума, стои обособено от останалия Изток), но дори и там изобретенията са били относително прости и, което е по-важно, дори когато те са били извършвани, никога не са били внедрявани широко в практиката просто на китайците не им е достигал достатъчно практицизъм. (А практицизмът е способността да се гледа на всяка материална вещ или явление от гледна точка на това, каква полза може да донесе на човека, т.е. по какъв начин той ще подобри материалното си съществуване. Очевидно такова „качество“ притежавали много малко народи.)

Първото нещо, което направили западноевропейските конструктори, било да усъвършенстват простите римски водни и вятърни мелници, останали като наследство от древността. Докато античните народи използвали мелниците изключително за мелене на жито, то практичният западен ум разбрал, че те могат да се използват за далеч повече цели и от тях може да се извлече голяма икономическа полза, стига само да се направят някои неголеми технологични нововъведения.

Скоро западноевропейците създали и хоризонталния тъкачен стан, задвижван с педали, който улеснил и увеличил многократно производството на тъкани. През XV в. били създадени първите валцовъчни станове, задвижвани от водата, за производство на ламаринени листове.

Най-големите технически открития на четиринадесети и XV в. обаче били създаването на огнестрелното оръжие, часовниците и печатарската машина.

Първите пушки били изобретени през 1338 г. Наричали се „пищоли“ и се зареждали отпред с оловни куршуми. Те изглежда представлявали само цев с дръжка. Оловният куршум се слагал отпред, а барутът се възпламенявал с помощта на фитил, който се държал в ръка. Но защо източните народи, които първи открили барута (при това много по-рано от западноевропейците), не успели да конструират подобен, иначе толкова прост механизъм, а се ограничили с използването му само за направата на примитивни фойерверки? Отговорът е, че те просто не се досетили, че на барутната експлозия може да се придаде определена насока и че поразяващото действие на едно изхвърлено под високо налягане тяло е по-голямо от това на чистата експлозия. Но нима е било толкова сложно да се разбере това? Съвсем не! Просто насоката на ума при старите ориенталци била съвсем друга. Те предпочитали да използват интелекта си за различни умозрителни, философски търсения, а не за изобретяването на разни хитроумни материални механизми, които изискват концентрация на ума навън — към обективирания свят. Същото важи и за античните народи. Да си представим дори за момент римските легиони, въоръжени с пушки и топове. Това звучи наистина като анекдот!

Скоро след създаването на първите съвсем примитивни пушки европейците започнали непрекъснато да ги усъвършенстват, да увеличават тяхната далекобойност и точността им. Били изобретени оръдията.

Но най-удивителното откритие от тази епоха било създаването на часовниковия механизъм. Часовникът с неговата система от малки и големи зъбчати колела, задвижвани от навита пружина, и с механичния циферблат, върху който се местят металните стрелки, представлява вече дотолкова усложнен механизъм, че никой античен или стар източен народ, не би могъл дори да мечтае да го създаде. Неговото изобретение било истински триумф на механичния ум.

Западните конструктори така се въодушевили от своите успехи, че започнали да размишляват вече за възможността от създаването на някакъв утопичен perpetum mobile (вечен двигател). Оттогава тази мисъл станала нещо като идея фикс, най-лелеяната мечта на западния човек. И макар тя никога да не била осъществена, затова пък откритията във всички области на живота продължили да никнат като гъби след дъжд.

През 1472 г. немецът Гутенберг създал първата печатарска машина, чиито букви били метални и се отливали в матрица. Буквите могли да се местят и по този начин с едни същи букви могли да се печатат всякакви книги. До този момент в Европа били известни единствено донесените от Китай примитивни дървени печати с фиксиран текст.

Откритие с революционно значение за по-нататъшния ход на историята било изобретяването на корабното кормило и удълженият кил, станало през първата половина на XV в. До този момент и в древността за мореплаване се използвали галери, задвижвани от роби — гребци, или съвсем леки платноходки, зависещи главно от произвола на духащите в момента ветрове. С изобретяването на кормилото от португалците ситуацията коренно се променила. Европейските мореплаватели получили възможността да кръстосват всички океани на планетата и да наложат своето влияние върху страни и народи, намиращи се на хиляди километри от бреговете на Европа. Благодарение на това впоследствие се формирали големите колониални империи на Запада.

Но защо финикийците, гърците или други превъзходни мореплаватели от древността не се досетили да създадат това толкова просто съоръжение, принципът на действие, на което днес е известен и на децата. Изглежда още веднъж трябва да се отбележи, че за да се направи каквото и да било изобретение, първо естествено трябва да се размишлява над него. А за да се размишлява над него, трябва да съществува интерес към дадения проблем. За да има пък интерес към даден конструктивен проблем, трябва да има интерес към явленията в материалната природа, т.е. в крайна сметка тя внимателно да бъде наблюдавана. Финикийците обаче не били такива хора, те били мореплаватели, а не конструктори.

Механичният западен ум открай време учудвал и плашел хората от другите незападни култури. Известно е с каква смесица от ужас и презрение посрещнала византийската императрица София Палеолог стенобойните машини на латинските рицари, атакуващи Константинопол през XII в. Подобен суеверен ужас изпитвали и старите руси и поляци при вида на нападащите ги немски рицари — кръстоносци, обковани от главата до петите с железни доспехи и гледащи ги само през тесните процепи на своите метални шлемове.

За западните хора обаче любовта към техниката била начин на живот.