Борис Проницин
Двете Европи (10) (Славянската идея през XXI век)

2.1. Желание за лична независимост

Кои са били основните качества на древните германци, освен техния авантюризъм, войнственост, храброст и силно чувство за дисциплина?

Навярно такова качество е била и тяхната слаба религиозност. Неслучайно римският историк Тацит ги определя като „secury adversus Deos“ — безразлични към боговете^[1]. И действително, съдейки по лекотата, с която различните племена се отказали от своите стари вярвания и приели християнството, това изглежда действително е било така.

Друга основна черта на германците е било тяхното неимоверно свободолюбие, което може да се определи като нежелание на индивидите да се подчиняват на каквато и да било чужда воля. Хегел твърди, че в германското племе не е имало никаква власт над отделния индивид, защото елементът лична независимост се поставял над всичко при всяко обществено обединение. Изглежда дори в пределите на отделното семейство, всеки негов член съхранявал значителна степен на автономност и поради това (за разлика например от славянските племена) при германците патриархалният морал никога не е бил особено силно застъпен.

Като доказателство за изключително силно развитото индивидуалистично начало у тези хора, нямащ аналог нито в античния, нито още по-малко в източния свят, може да послужи основната форма на властта в племената от до държавния период. Докато при древните гърци върховният орган на властта в племето е съветът на старейшините (архонтите), в който влизали най-възрастните членове на племето, то в германското племе такъв върховен орган бил съветът на въоръжените мъже. В него участвали не само най-старите представители на всеки род, а всички пълнолетни мъже, способни да носят оръжие. Какво показва този факт? Явно всеки пълнолетен мъж от племето се е чувствал напълно независим, той не е позволявал дори на по-възрастните индивиди от собствения му род (като например бащата, дядовците и чичовците) да решават вместо него и да упражняват власт над него. Този факт е в пълна противоположност с източната и славянската практика индивидите да се чувстват само като част от нещо много по-голямо — рода или племето. Източният човек е бил просто потопен в патриархалността.

Показателен за силата на личното начало при древните германци е и начинът на комплектуване на военната дружина, която била напълно доброволна, тъй като всички влизащи в нейния състав войни, правили това по собствено желание, а не по заповед на вожда на племето (както това било в азиатските общества). След завладяване на дадена чужда територия цялата плячка, както и земята били разделяни чрез хвърляне на жребий на равни части между членовете на дружината.

Може би най-яркото доказателство за господството на индивидуализма в древното западно общество бил фактът, че никъде селската община не се разпаднала толкова бързо, както там. Още през VII-VIII в. съществуващите общини с обща собственост и съвместна обработка на земята се разпаднали на отделни частни стопанства, наречени „алоди“, в които всеки глава на семейство получил собствена земя и я обработвал самостоятелно (явно отделният индивид не искал да дели продуктите на труда си дори със своите кръвни роднини, още по-малко със съселяните си). Набива се на очи сравнението с азиатската община, която така и никога не се разпаднала, и с античната, която се разпаднала едва в по-късните стадии на цивилизацията.

Що се касае до източноевропейската община, тя се разпаднала едва хиляда и петстотин години по-късно (т.е. в края на XIX — началото на XX в.), и то поради разпространението в тази част на света на западноевропейските икономически отношения.

Но какво все пак представлявала по своята същност древната община, изчезнала през VII и VIII в. във Франция, Англия и Германия? Представа за нея можем да получим от структурата на азиатската такава, защото тя се е запазила до най-късно време (частично дори и до ден-днешен). Основният й признак, освен общото владение на земята, бил, че нейно ядро представлявала т.нар. патронимия, представляваща група от родствени семейства, произхождащи от общ предтеча (поради това те имали общо място за поклонение). Дадено село могло да бъде населено както от една патронимия, така и от няколко. Патронимията била центърът на всички социално-икономически и политически отношения в селото и оказвала твърде силно влияние на повседневния живот. Начело на общината стоял селски съвет, състоящ се от пълноправните общинници. Този съвет ръководел всички дела на общината и осъществявал съдебната власт над общинниците. Той осъществявал периодичното разпределение на земята. Земите, които принадлежали на дадената община, но които не се обработвали от нейните членове, могли да бъдат давани в аренда на членовете на съседни общини. За прехраната на старите и болните хора на старини се грижела цялата община. Това не давало възможност за появяването в селото на силни имуществени разслоения.

Целият този общинен свят, с всички негови особености обаче изчезнал в Западна Европа още във втората половина на първото хилядолетие. Основна причина за това била надделяването на частния, личния интерес над общия. Затова напълно прав е Хегел, когато казва, че обществените отношения в стария германски свят нямали характер на общи определения и закони, а били изцяло раздробени на частни права и частни задължения. Кражбата на лично имущество в германското племе например се считало за по-сериозно престъпление и се наказвало по-тежко, отколкото убийството.