Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

69

Глас не можеше да тича толкова бързо. Раните му от Виена бяха твърде пресни, а болката в рамото не му даваше мира.

Тесните улички на Венеция бяха тъмни и пусти. Мъглата се спускаше бързо и обвиваше целия град в непрогледна пелена. Това беше добре. Мъглата щеше да му помогне да се измъкне незабелязан. Щеше да се скрие някъде, на сигурно място, далеч оттук, и да изчака, докато раните му зараснеха и си възвърнеше силата. През това време Бен Хоуп щеше да страда. И един ден той, Джак Глас, щеше да се върне да го довърши. Бавно и мъчително. Както щеше да го направи преди време, ако онзи глупав старик Крол не го бе спрял.

Водата тихо се плискаше в бреговете на канала. Той забързано куцукаше напред. През носещата се във въздуха мъгла забеляза сводестия мост. Няколко каменни стъпала водеха надолу, под свода. Глас слезе по тях, залитайки несигурно. Бяха хлъзгави. Над повърхността на водата старите каменни зидове бяха обрасли със зеленикавочерен мъх.

Малката лодка беше привързана под моста и се поклащаше леко в сянката му. Той се качи и запали извънбордния мотор, който загъргори припряно. Глас стисна кормилото, издърпа въжето и се оттласна от брега. Обърна лодката и потегли, оставяйки след себе си запенена бразда. Неколкостотин метра по-нататък щеше да подмине Пиаца Сан Марко и да поеме към откритите пространства на залива.

И след това щеше да изчезне. Трябваха му само пет минути.

 

 

Затихващият в далечината шум на извънбордния двигател отекна в ушите на Бен. Той стигна до сводестия мост. Сърцето му биеше като чук, дробовете го боляха от тичането. Във водата едва различи последните вълнички от браздата на лодката, които тъкмо се удряха в обраслите с мъх стени на канала.

Продължи да тича. Виждаше само едно-единствено нещо. Сетивата му бяха изострени, мозъкът му беше фокусиран докрай. По-късно, когато скръбта и болката го затиснеха, щеше да бъде различно. Болката щеше да бъде страшна, не се и съмняваше. Но сега в съзнанието му нямаше място за това.

Глас положително беше в онази лодка. Нямаше къде другаде да е избягал. Ако излезеше от тесните канали в открити води, можеше още веднъж да изчезне като дим.

Лъч светлина проряза мъглата. Чу се рев на мощен двигател с два пропелера. Корпус от фибростъкло се блъсна леко с гумените си буфери в стената на канала. Бен тръгна по посока на шума.

Собственикът на моторницата беше млад мъж на трийсетина години, добре облечен, с поддържана външност. Имаше вид на човек, който обича да кара бързи лодки, гордее се с притежанията си, но и полага грижи за тях. Когато видя Бен да изплува от мъглата, се вкамени.

— Трябва ми лодката ти — каза Бен на италиански. — Като си свърша работата, ще ти я върна.

Мъжът не възрази. След секунди пропелерите на моторницата разпениха водата и Бен се понесе по тъмния канал.

Стигна до устието на канала. Глас бе изчезнал. В мъглата уличните лампи мъждукаха, а отраженията им примигваха върху водната повърхност като далечни звезди. Напред се ширеше непрогледна тъма, кръстосвана от стотици невидими кораби, всеки поел по своя път. Дори в студената зимна нощ акваторията на Венеция си оставаше оживен морски път.

Бен подкара моторницата в открити води. Изведнъж мъглата се сгъсти и той не виждаше на повече от няколко метра пред себе си. Водата беше черна; ледената мъгла щипеше кожата му. Лодката се движеше по инерция.

От Глас нямаше и следа.

Някъде в далечината се чу рев на извънборден двигател и плясък на вълнорез, който пореше повърхността на водата. Ярка светлина го заслепи и той неволно вдигна ръце, за да закрие очите си.

Ударът за малко не го изхвърли от моторницата.

Лодката на Глас се вряза с носа си в неговата, като почти я разцепи на две. Двата изтърбушени корпуса се сляха под прав ъгъл в някаква абсурдна плаваща маса. Пропелерът на Глас се подаваше от водата и двигателят виеше на празен ход.

И тогава Джак Глас се хвърли като диво животно към Бен. Юмручен удар изкара дъха му и го запрати на дъното на моторницата. Почти в несвяст, той видя едрата фигура на Глас, надвесена над него.

Двете вкопчени една в друга лодки се въртяха в тесен кръг от пропелерите на по-голямата. Моторът на по-малката ревеше на пълни обороти, перката й свистеше във въздуха. През разбития корпус на моторницата бързо проникваше вода. След секунди тя заля гръдния кош на Бен, който лежеше по гръб на дъното. Потъваха бързо в ледените води на Канале Гранде.

— Мислех да те оставя да поживееш още малко — изрева Глас, надвиквайки се с двигателя. — Но явно съм сгрешил.

Бен с мъка се опитваше да си поеме дъх. Глас се наведе, сграбчи го за яката на коженото яке и го вдигна на крака. Обгорялото му лице беше разкривено като някаква гротескна маска на светлините на лодката.

Изведнъж широкото, набраздено от белези чело се стрелна към лицето на Бен, който с последни сили избегна удара, като в същото време заби коляно в слабините на Глас.

Глас залитна назад, но не падна.

— Искаш да ме заболи, а? — изрева той. — Не ме е страх от болка! — И той отново се хвърли с цялата си тежест срещу Бен, като го изблъскваше назад към оголения, бясно въртящ се пропелер на лодката. Ушите на Бен запищяха от неистовия вой на малкия мотор, усети въздушната струя от лопатките върху бузата си. Остра болка проряза цялото му тяло, когато перката се вряза в рамото му.

Той нанесе слепешката нов ритник и чу как Глас изохка от удара. Вкопчени един в друг, двамата паднаха на дъното на потъващата моторница. Глас беше отгоре и го сграбчи с две ръце за гръкляна, като се опитваше да го удави.

От устата на Бен изригнаха мехурчета, докато пръстите му отчаяно се опитваха да освободят гърлото му от желязната хватка. Но Глас беше чудовищно силен, докато силите на Бен го напускаха. Нямаше да успее да се освободи. Щеше да се удави.

Той сграбчи кутретата на двете облечени в черни ръкавици ръце, изви ги назад и ги прекърши едно по едно: хряс-хряс — първо лявото, после дясното.

С нечовешки писък на болка Глас пусна гърлото му. Ръцете на Бен замахнаха изпод водата и юмрукът му се заби в остатъците от носа на другия.

Ролите бяха разменени — изведнъж Бен се оказа отгоре, Глас отдолу. Потънал до кръста в надигащата се вода, той прикова с колене врага си към пода на лодката. Като го стискаше за гърлото, удари с все сили главата му в назъбения ръб на продънения корпус. Усети как нещо изхрущя. Повтори удара. Ново хрущене, и водата в лодката се примеси с кръв.

Джак Глас не беше лесен за убиване. Но този път Бен нямаше да остави работата си наполовина. Не искаше да чува от други, че Глас е мъртъв. Искаше да го види със собствените си очи. Удари го отново.

— Ти я уби! — ревеше той, докато удряше. — Ти я уби!

Водата в лодката се покачи с още две педи. Въртящият се във въздуха пропелер се потопи отново, вдигайки пръски и пяна. Накрая и двете лодки потънаха окончателно и Бен се озова във водата, размахвайки ръце и крака, за да се задържи на повърхността. С обувки и костюм това никак не беше лесно.

Внезапно главата на Глас изплува над водата на по-малко от метър встрани; устата му пое жадно въздух, зъбите му бяха оголени като на вампир.

Бен отново потопи главата му под ледената вода, но Глас се изскубна и изплува.

Бен го удари с юмрук в лицето и го натисна надолу, като този път постави ръка на темето му, за да не може да подаде глава над водата. На повърхността се появи струйка мехурчета. Глас размахваше ръце и крака, но движенията му се забавяха.

Бен го задържа още малко под водата.

Постепенно съпротивата отслабна, мехурчетата станаха по-редки.

Бен не го пускаше.

Едната ръка на Глас се подаде навън. Ръкавицата беше изпаднала. Обгорените му пръсти бяха свити, сякаш се опитваха да сграбчат нещо във въздуха. После ръката цопна безжизнено във водата.

Бен усети как тялото на Глас постепенно се отпусна, докато накрая течението го понесе встрани. Стори му се, че единственото здраво око му намигна. Устата се отвори и от нея изскочи едно мехурче, издигна се на повърхността и се пукна. После още едно, по-малко.

След това мехурчетата престанаха. Лицевите мускули се отпуснаха. Ръцете бяха разперени встрани, пръстите сгърчени и безжизнени. Окото беше вперило невиждащ поглед в небето.

Бен пусна трупа и го проследи с поглед, докато се загуби в сенките.

Сирената на полицейската моторница се приближаваше. Лъчи на електрически фенерчета кръстосваха повърхността.

Глас беше изчезнал. Бен държеше глава над ледената вода, като едва движеше ръце и крака, вперил поглед в мрачните дълбини. Почувства, че тялото му се вцепенява.

Сети се за Лай, своята красива съпруга. Усети как болката го обзема.

Обърна се и заплува към кея.