Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (32)

32

Белгия

Същия ден

Цяла сутрин Филип Арагон бе чел политически доклади и подписвал писма на бюрото в кабинета си, в резултат от което купчината книжа пред него бе станала две педи дебела. Той обичаше да работи вкъщи и го правеше при всяка възможност. Беше проектирал и построил сам къщата си още навремето, когато се занимаваше с архитектура. Домът на семейство Арагон в близост до Брюксел беше простичък и скромен, поне по мерките на баща му милиардера, и нямаше нищо общо с приказното шато, в което Филип бе прекарал детството си. Но на него отдавна му бе дошло до гуша от разкош. Разкошът се купуваше с пари. За него той нямаше значение.

Докато работеше, погледът му пробягваше от време на време по рамкираните снимки на бюрото му. Имаше цяла колекция, подредени плътно една до друга. Снимки на родителите му, на съпругата му Колет. Венсан — синът, яхнал велосипеда, който му бе подарил за десетия рожден ден. Делфин — красивата четиригодишна дъщеричка, седнала на люлката си с лъчезарна усмивка. И Роже. Бедният стар Роже…

Изведнъж тъга изпълни душата му. Той остави писалката и вдигна от бюрото рамкираната снимка, от която неговият стар приятел и ментор го гледаше с топлите си очи. Все още му беше трудно да приеме случилото се. Да го разбере и осмисли.

В света на голямата политика човекът от снимката бе известен като Роже Базен — бивш политик и високо уважаван държавник от Френска Швейцария. Но за Филип, който го бе познавал отблизо през целия си съзнателен живот, той беше чичо Роже. На толкова много неща го бе научил, макар че с времето политическите им възгледи бяха започнали да се разминават изцяло. Чичо Роже не приемаше леко социалистическите и екологичните залитания на своето протеже и двамата бяха прекарали много безсънни нощи в политически дебати над бутилка коняк. Колкото повече време минаваше, толкова по-непримирими ставаха позициите им, но тези интелектуални боксови мачове с далеч по-опитния и мъдър държавник се бяха оказали безценни за подготовката на младия политик, формирайки и изостряйки интелекта му за бъдещи битки в реалния свят. Филип винаги бе смятал Роже Базен за неизменна част от устоите на собствения си живот, за нещо вечно и неразрушимо, подобно на вековния дъб, който виждаше всеки ден от прозореца на кабинета си.

Болката от загубата не намаляваше. А още повече го болеше при мисълта, че може би самият Роже е бил замесен в случилото се през онази нощ.

Събитията от предната зима си оставаха все така ярко отпечатани в съзнанието на Филип Арагон. Той си спомняше хижата в Кортина д’Ампецо, сякаш бе вчера.

Беше един от онези редки моменти в бурната му политическа кариера, когато бе успял да отдели цели шест дни, за да избяга далеч от света, само с Колет и децата. Стана му приятно, като видя с каква радост синът му и дъщеря му очакваха събитието. Бе намислил да ги учи да карат ски. Но най-много от всичко го радваше възможността да остане насаме с Колет — така както едно време, преди да го завърти мелницата.

Старинната хижа от деветнайсети век, сякаш излязла от приказките, бе идеална за целта. Далеч от всичко, пълна тишина, наоколо само планини, гора и чист въздух.

На втория ден бе звъннал личният му мобилен телефон. Малко хора имаха този номер — само Колет, секретарят му и най-близките приятели.

Беше Роже Базен. Отдавна не му се бе обаждал. Гласът му звучеше някак особено, леко фъфлеше, сякаш бе пил. Това само по себе си беше необичайно за него, но имаше и нещо друго, още по-странно. Някаква нотка на страх, която Филип долови мигновено. Някаква затормозеност, каквато никога преди не бе усещал у него.

— Къде си, Филип?

— На почивка съм, не помниш ли?

— Да, но къде точно се намираш сега? В този момент?

Филип се намръщи, леко объркан.

— В хижата. Тъкмо се каним да вечеряме. Какво има, Роже?

Пауза, сякаш другият се колебаеше дали да продължи. Тежко, измъчено дишане.

После:

— Махай се бързо оттам.

— Какво?!

— Махайте се оттам, всички. Веднага. Бягайте по-далеч!

Няколко безкрайни мига Филип гледаше втренчено замлъкналия телефон. После се обърна да потърси семейството си.

В съседната стая Колет отваряше бутилка вино за вечерята и се смееше на нещо, което Делфин бе казала.

Той се поколеба няколко секунди. Всичко изглеждаше абсурдно, налудничаво. Но все пак се затича към нея и я сграбчи за раменете. Бутилката с вино се пръсна на пода. Извика на Венсан да дойде веднага при тях, грабна момиченцето под мишница и всички побягнаха навън, в градината, докато Колет го питаше трескаво какво става, КАКВО СТАВА?!

Бягаха през двора на имението като обезумели. В края на градината, потънала в дълбок сняг, достигнаха до борова горичка и се обърнаха, за да погледнат къщата. По изражението на баща си децата разбираха, че това не е игра. Колет беше изпаднала в истерия и само повтаряше: Ама какво става, да не си се побъркал?

Докато стоеше отвън на студа, стиснал в ръка мобилния си телефон, Филип си помисли, че наистина се побърква. Или той, или Роже. Или пък някой си правеше с тях тъпа, безвкусна, безразсъдна шега. Във всеки случай това не беше в стила на Роже Базен.

— Умирам от студ — обади се Колет. — А децата…

Филип наду бузи и изпусна шумно въздух, бесен на самия себе си.

— Май наистина съм почнал да се побърквам — каза той. — Колет, обувките ти…

Велурените й мокасини бяха подгизнали, по глезените й лепнеше мокър сняг.

— Какво си помисли, че става? — попита ядосано тя.

— Не знам — въздъхна той. — Господи, може би стресът си казва думата. Много съжалявам. Постъпих глупаво. Да се връщаме.

— Тати е луд! — извика Венсан. — Тати е луд!

Делфин заплака и Колет я вдигна на ръце, като хвърляше гневни погледи към съпруга си.

Арагон стисна извинително ръката й. Четиримата тръгнаха обратно към къщата.

Силата на взрива ги запрати назад.

Пред невярващите очи на Филип хижата буквално изчезна. Покривът подскочи нагоре, стените се разлетяха встрани. Огромно огнено кълбо озари нощното небе, на стотици метри околовръст се посипаха отломки. Тухли, трески и парчета стъкло валяха от небето. Той се опита да закрие с тялото си Колет и децата, когато в развалините на сградата се чуха вторични взривове и напълно я изравниха със земята.

Нищо не бе останало и от околните постройки. Навесите, гаражът и колата бяха превърнати в димящи черупки.

Колет и децата бяха изпаднали в истерия. Филип ги заведе да се подслонят в една беседка в градината, откъдето позвъниха на спасителните служби. След това настана пълна лудница. Полиция, охранителни служби, пожарни коли и телевизионни екипи обсадиха доскоро тихата планинска долина. Веднага щом частният му самолет бе в състояние да излети, Арагон отведе семейството си възможно по-далеч оттам.

Филип не сподели с никого за телефонния разговор. Мина известно време. Той изчака резултатите от разследването, но от полицията констатираха единствено следи от изтичане на газ.

Безброй пъти се бе опитвал да влезе във връзка с Роже Базен. Не знаеше какво да мисли. Трябваше да говори с него. Откъде бе разбрал за готвения взрив?

Ала Роже сякаш бе изчезнал вдън земя. Дните минаваха, но телефонът му все не отговаряше. Напразно всеки път Филип оставяше съобщения. Той бе решил да вземе влака за Женева и да посети лично Роже, когато получи друго телефонно обаждане.

Старата алфа ромео била излязла от контрол в празен тунел и се забила в подпорна колона със сто и двайсет километра в час. Малката спортна количка била смачкана като черупка на яйце, а горящите й останки задръстили тунела в продължение на часове. Когато спасителните екипи най-сетне стигнали до местопроизшествието, от Роже Базен вече не било останало почти нищо. Нямало очевидци, единственото свидетелство за катастрофата бяха зловещите снимки на папараците по лъскавите страници на булевардната преса.

Смазани от скръб, роднините на Базен бяха заявили пред следствените органи, че през последните няколко седмици преди инцидента старецът страдал от стрес и тежка депресия. Изглеждал едновременно потиснат и превъзбуден, сякаш се страхувал от нещо. Никой не знаел от какво. Лекарят му предписал антидепресанти, освен това се знаело, че пие — поглъщал хапчетата с големи дози коняк. По обгорените останки било трудно да се направи категорично заключение дали е шофирал пиян или дрогиран, но съдебните лекари били единодушни относно очевидното: касаело се за смърт при нещастен случай.

В продължение на шест месеца след това една частна детективска кантора, наета от Филип, бе вложила хиляди човекочасове в разследване на обстоятелствата по смъртта на Роже Базен. Освен това Арагон бе обещал награда от милион евро за всеки, разполагащ с информация, която би довела до разкриване на истината. Ала така и не се разкри нищо подозрително.

На този свят се случваха автомобилни катастрофи. А също и експлозии на газ.