Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (52)

52

— Кой си ти, по дяволите? — попита като в просъница Арагон. Лежеше проснат във фотьойла си, гръдният му кош се надигаше и спускаше трескаво от шок и уплаха. Натрапникът го бе завлякъл в дневната му и го бе заставил да седне. Първата му мисъл бе, че е наемен убиец, изпратен да го ликвидира. Но защо досега не го бе направил? Пистолетът му беше поставен обратно в кобура. Мъжът вдигна нагоре облечената си в черна ръкавица ръка и свали скиорската маска. Арагон потръпна от болката в шията си и разтри рамото си с ръка. Но защо този му показваше лицето си?

Бен седна в отсрещния фотьойл. Между тях на слабата светлина проблясваше полирана масичка.

— Някой, който се нуждае от помощта ти — отвърна той.

Арагон го изгледа смаян.

— Значи така, проникваш в къщата ми и насочваш пистолет към мен, защото се нуждаеш от помощта ми?!

— Точно така стоят нещата.

— За тези неща си има ред, обърни се към секретаря ми — отбеляза Арагон.

Бен се усмихна. На този човек не му липсваше кураж. Определено му допадаше.

— Когато чуеш какво имам да ти кажа, ще разбереш защо не мога да те потърся по установения ред.

Арагон смръщи чело.

— Не съм убеден, че искам да го чуя.

— Аз пък не съм убеден, че имаш избор — сряза го Бен.

— Няма да се измъкнеш лесно. Помещението се наблюдава от охранителни камери.

— Не е вярно — каза Бен. — Личният ти апартамент е единствената част от къщата, която не е под видеонаблюдение. Ти особено държиш на това. Не си допуснал да поставят камери и тук.

— Как, по дяволите, се промъкна покрай охраната?

— Това няма значение — каза Бен. — Просто ме изслушай. Ако ми помогнеш, и аз на свой ред ще ти помогна.

Арагон се изсмя.

— Ще ми помогнеш значи. И как ще стане това?

— Като ти предам убийците на Базен.

Смехът на Арагон секна, лицето му пребледня.

— На Роже?

Бен кимна.

— Именно. На твоя приятел и ментор.

Няколко дълги секунди Арагон не каза нищо. Преглътна.

— Роже не е бил убит — промълви накрая той. — Загинал е при автомобилна катастрофа.

— Политиците обикновено умеят да лъжат. Но ти май си изключение.

— Поръчах разследване на случая — не се отказа Арагон. — Нищо не се откри. Било е злополука.

— Не мисля, че самият ти вярваш на това — отвърна Бен. — Знам и за експлозията в онази хижа. Тя също ли беше злополука според теб?

— Откъде, по дяволите, знаеш всичко това?

— Винаги проучвам подробно обектите си — каза Бен.

Арагон усети как се изпотява. Прехапа език.

— И какво искаш да ми кажеш?

В отсрещния ъгъл на стаята имаше барче с напитки. Бен стана и отиде до него. Подметките на черните му войнишки ботуши не вдигаха никакъв шум върху дъсчения под.

— Да пийнем по едно, а? — попита той. — Нещо по-силно от какаото, което си беше направил преди малко.

За миг Арагон си помисли да побегне от стаята.

— Не се и опитвай! — предупреди го Бен. — Няма да стигнеш до вратата!

Арагон въздъхна и се отпусна във фотьойла.

— Налей ми чаша арманяк — каза той.

Бен извади от барчето две бутилки и две кристални чаши. В едната наля двойна доза от коняка, а в другата — тройна доза от осемнайсетгодишното малцово уиски на домакина. Подаде на Арагон неговата чаша и седна на мястото.

— Това е дълга история — каза той. — Ще започна отначало.

Отпи от уискито си. Лицето на политика бе започнало постепенно да възвръща цвета си. Чашата му беше върху масичката пред него. Той седеше със скръстени ръце, челото му беше прорязано от отвесна бръчка.

— През миналия януари един мой приятел неволно е станал свидетел на нещо — започна Бен. — Нещо, което не е трябвало да вижда. Заради което е бил убит, но доказателствата за видяното са попаднали в ръцете на сестра му. Може би си чувал за нея. Казва се Лай Луелин, оперна певица.

Арагон кимна.

— Знам коя е Лай Луелин.

Бен продължи да говори. Разправи му подробно цялата история. Отне му доста време. Арагон слушаше внимателно.

— Убили са и нея, така ли? — попита той.

Бен кимна.

— Нищо не съм чул по новините.

— Ще чуеш — отвърна Бен. — Ще инсценират друго произшествие или просто ще я обявят за безследно изчезнала.

Няколко минути Арагон поседя замислен.

— Ако това, което ми разправяш, е истина, много съжалявам да я чуя — каза накрая той. — Но досега не си ми дал и троха доказателство. Нито си ми казал нещо за Роже.

— Щях да стигна и дотам — каза Бен. — Именно неговото убийство е видял приятелят ми.

— А доказателствата, за които спомена?

Бен кимна.

— Оливър е заснел всичко с камерата на телефона си. После го е прехвърлил на диск.

— А къде е дискът?

— Унищожен е.

— Тоест не си в състояние да ми го покажеш. Много удобно, наистина.

Бен посочи вратата на кабинета.

— Може ли да ползвам компютъра ти?

— За какво ти е, ако нямаш доказателства?

Бен поведе Арагон към тъмния работен кабинет. Лаптопът на бюрото зареди за секунди.

— Какво правиш? — попита Арагон.

— Проверявам си пощата.

— Пощата? Това е някакъв абсурд.

Бен не обърна внимание на забележката. В пощенската му кутия имаше само едно съобщение. Нямаше нужда да го чете — беше същото, което бе изпратил до себе си от интернет кафето на Криста Флайг.

Това бе моментно решение, нещо като презастраховка. Дори не беше сигурен, че е необходимо, и за малко щеше да се откаже. Но сега беше благодарен, че го е направил.

Към съобщението имаше прикрепен файл. Доста обемист. Той кликна върху него. Лаптопът беше съвсем нов, мощен и бърз, и файлът се отвори за около пет секунди.

— Какво е това? — попита Арагон.

— Просто гледай.

Арагон седна и се загледа в екрана. Бен побутна чашата с коняка му през бюрото към него.

— Пий. Имаш нужда.

После се отдръпна от бюрото и седна на един фотьойл в ъгъла, като отпиваше от уискито.

Когато клипът свърши, чашата на Арагон беше празна, а главата му лежеше върху бюрото. Изведнъж се надигна от мястото си и с мъка се изправи на крака.

— Лошо ми е — едва промълви той и тръгна със залитане към близката баня. През отворената врата Бен го чу как повръща.

След около минута Филип Арагон излезе от банята. Лицето му беше пепеляво, косата му лепнеше на челото. Той избърса брадичка в ръкава на жилетката си. Пръстите му трепереха.

— Убили са го — промърмори той. — Убили са го и са инсценирали катастрофата. — Гласът му трепереше.

— До днес не знаех кой е той — каза Бен. — Предишния път не го бях познал. Не се интересувам от политика. За мен политиката е лайнарска история. — Той се спря за миг, после продължи: — Но както ти казах, винаги проучвам обектите си.

— Какво, много хора ли отвличаш? — попита Арагон.

Бен се усмихна.

— Аз съм в другия отбор. Но разузнаването си е разузнаване, от която и страна на барикадата да се намираш. С теб беше лесно. Всички медии само за теб говорят. Преди да тръгна от Виена, се отбих в университетската библиотека. В отдела по политически науки има за теб достатъчно материал за десет книги. Имаше и една твоя снимка със семейството ти на тенис корта. Базен беше сниман с вас. Изведнъж разпознах лицето от видеоклипа. Отдолу под снимката имаше надпис, по който разбрах кой е.

— Правена е преди две години в къщата на Роже в Женева — каза мрачно Арагон.

— Имаше и друга твоя снимка, на погребението — каза Бен. — Текстът гласеше: „Един европейски политик оказва последна почит на своя ментор“.

— Той ми беше като баща — каза Арагон, като се отпусна тежко на стола. — Тогава се опита да ме предупреди.

— За Кортина?

Арагон кимна.

— Позвъни ми по телефона малко преди експлозията. Не знам откъде беше разбрал. Не знам по какъв начин се бе замесил в тази история. Знам само, че ако не беше той, цялото ми семейство щеше да загине.

Бен си припомни думите на Крол: Тези, които не могат да си държат езика зад зъбите, заслужават да им бъде отрязан.

— Той беше най-добрият ми приятел — продължи Арагон. — И те са го убили за наказание, че ме е предупредил.

— Моя най-добър приятел пък са го убили същата вечер, защото е станал неволен свидетел на екзекуцията.

Арагон го погледна.

— А сега и сестра му — каза той. Забеляза изражението на Бен. — Ти си бил влюбен в нея, нали?

Бен не отговори.

— Знаеш ли кои са?

Бен кимна.

— Знам кои са, знам къде се намират.

— Ще разпоредя да ги арестуват до един. Само да вдигна телефона!

Бен поклати глава.

— Нямаш достатъчно доказателства. — Посочи с пръст компютъра. — Лицата им не се виждат. А аз искам да ги изловя до един, на местопрестъплението. Има само един начин това да стане.

— Как?

— Стигаме до твоята роля — каза Бен. — Ще трябва да ми се довериш. Да изпълняваш всичко, което ти кажа.

Арагон се замисли, поколеба се, после въздъхна.

— Сигурно съм полудял. Но… добре. Вярвам ти. Какво точно искаш от мен?

— Нямаме много време — каза Бен. — Трябва да проведа няколко международни разговора.

— Няма проблем.

— Трябва да се действа незабавно. Оставяш всичко друго, още в този момент.

— Това поне мога да направя — каза Арагон.

— И ще ни струва пари. И то може би доста.

— Нямай грижа — отвърна Арагон. — Колкото, толкова.

— Колко бързо можеш да осигуриш частен самолет?

— Веднага — каза Арагон.

— Ще бъде опасно — продължи Бен. — Рискът е висок. Не мога да гарантирам безопасността ти.

— Той беше най-добрият ми приятел — отвърна без колебание Арагон.

— Е, добре — каза Бен. — Да действаме тогава.

— Какво смяташ да правиш?

— Смятам да те отвлека.