Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

4

Баликели, Северна Ирландия

Петнайсет години по-рано

Вечерта след един дъждовен вторник ефрейтор Бенедикт Хоуп отби встрани от главната улица и закрачи през локвите в тесния проход между сградите, покрай кофите с боклук и наскоро изрисуваните графити с надписа: Папата да го духа! Табелката на малката винарна се полюляваше и жално скърцаше от вятъра.

Той мина през каменната арка на входа и отърси дъжда от дрехите си, доволен, че вече не е с униформа. Ръждива желязна стълба водеше до двойната летяща врата на винарната. Отблизо се чуваше как някой свири на пиано. Той бутна вратата и пристъпи навътре по изтъркания балатум. В заведението нямаше почти никой. Той придърпа едно високо столче и седна на бара. Срещу него барманът търкаше една халба с памучен парцал.

— Как я караш, Джо?

Джо се усмихна през гъстата си брада.

— Криво-ляво, движим я някак. Същото както винаги ли?

— Защо не? — рече Бен.

Джо грабна една ниска дебелостенна чаша и я напълни от бутилката „Блек Буш“, която висеше с гърлото надолу зад гърба му.

— Май скоро ще я довършиш — подметна той, като посочи с пръст нивото на течността в бутилката.

Пианистът подхвана нова мелодия. Очуканото старо салонно пиано бе останало почти без лак и остро се нуждаеше от акордиране, но под опитните му пръсти звучеше добре. Свиреше доста прилична версия на буги-вуги от 50-те, нещо на Джери Ли Луис вероятно, като с лявата ръка набиваше плътни акорди, докато с дясната рисуваше ефирно синкопирани блусови фрази във високия регистър.

— Не е лош, какво ще кажеш? — запита Джо. — От твоите е, както го гледам.

Бен се извърна на високото столче и погледна назад.

— От моите е, наистина — каза той.

— Жалко, мислех да го наема. Може пък да пооживи заведението.

Бен знаеше и името на младежа. Редник Оливър Луелин. Беше висок и строен, с гъста, по войнишки подстригана черна коса. Улисан в свиренето, сякаш не забелязваше, че Бен го гледа.

Отстрани на пианото се беше облегнала симпатична блондинка на двайсетина години и наблюдаваше възхитено как пръстите на Оливър бягат по клавишите. Внезапно той прекара дясната си ръка по цялата клавиатура в устремно легато, което премина в бърза поредица джазови акорди; Джери Ли неусетно отстъпи място на Оскар Питърсън.

— Фантастичен си, да знаеш! — възкликна момичето, задавено от възторг. — И не си войник, нали? Кажи ми, че не си!

— Всъщност съм — отвърна усмихнато Оливър, без да прекъсва изпълнението си. — От Специалните части.

— Будалкаш ме — каза тя.

— Не те будалкам — отвърна той. — Не ми е в стила. Специални части значи, че всяка част ми е специална. Такъв съм аз, специален отвсякъде.

Тя се изкиска и закачливо го сръга с юмрук в гърба. Той продължи да свири с дясната ръка, докато с лявата я обгърна през кръста и я придърпа към себе си.

— На столчето има място за двама ни — каза Оливър. — Сядай, ще те науча на един дует.

Тя седна и притисна бедрото си в неговото.

— Как се казваш? — попита той.

— Бърни.

Бен се подсмихна и отпи от чашата си. Двамата с Джо бармана се спогледаха многозначително. Редник Луелин не си губеше времето.

Вратите се отвориха, влязоха четирима младежи и седнаха около една маса в средата на помещението. Бяха на двайсет и пет-шест, наперени, самоуверени. Единият пристъпи към бара и поръча наливна светла бира, без да отговори на приветливото кимане на Бен. В това време друг от младежите — едър и затлъстял, с белезникаво, подпухнало като тесто лице, се извърна тежко на стола си и подвикна към момичето:

— Бърни! Я ела тука!

Присвитите му очи се впериха в гърба на Оливър, който в този момент й показваше простичкия дует.

Бърни нервно скочи на крака.

— Трябва да тръгвам — прошепна тя на Оливър, който разочаровано сви рамене и подхвана ноктюрно от Шопен.

Бърни се премести на масата на четиримата.

— Кво се занасяш с тоя? — запита троснато дебелакът. — Не го ли видиш какъв е?

— Безобидна закачка — отвърна тихо тя. — Остави го на мира, Гари.

Оливър спря да свири. Вдигна полуизпитата чаша бира от капака на пианото и я пресуши на един дъх, погледна часовника си и излезе от бара. Докато минаваше покрай тях, Бърни изви глава и му се усмихна замечтано.

Четиримата се спогледаха. Гари повдигна вежди и посочи с глава вратата.

— Ти чакай тука — изръмжа той на Бърни и отблъсна стола си назад. Четиримата изгълтаха набързо бирите си и станаха. Тръгнаха към вратата. Бърни ги погледна уплашено.

— Гари… — започна тя.

— Затваряй си човката — сряза я Гари, насочил месест показалец в лицето й. — Ти си виновна, мърло! Колко пъти съм ти казвал да не се занасяш с войници!

Четиримата се запътиха навън с решителна крачка.

Бен, който бе наблюдавал цялата сцена, мрачно въздъхна. Постави чашата си на бара и се смъкна от високия стол.

Отвън четиримата вече бяха настигнали Оливър в тесния проход между сградите и го бяха притиснали до една стена. Двама от тях бяха извадили сгъваеми ножове. Гари го удари с юмрук в корема и Оливър отначало се преви на две, после внезапно се изправи и тресна нападателя си с чело между веждите. Дебелакът изпищя от болка и залитна назад; от разбития му нос шурна кръв. Другите трима вкупом се нахвърлиха на Оливър, двама опряха ножове на шията му, докато третият го ритна в корема. Взеха му портфейла и започнаха да вадят банкноти.

В това време Бен се бе приближил безшумно зад тях. Гари беше зает с разбития си нос, та той се насочи към другите трима. Сграбчи единия от ножарите за косата и с ритник в свивката на коляното го тръшна на земята. Докато онзи се гърчеше и виеше от болка, Бен можеше с лекота да го довърши, но се задоволи да го изрита с все сили в чатала. Пострадалият нададе животински писък, а другите двама пуснаха Оливър и побягнаха.

Гари вдигна юмруци. Лицето му беше обляно в кръв. Бен знаеше точно какво да очаква от него. Беше типичен кръчмарски побойник — несръчен, без мозък и тренинг. Разчиташе на сляпа ярост, физическа сила и малко късмет. Ей сега щеше да се спусне напред като разярен бик. Ударите му щяха да са бавни, юмруците да описват широка крива, която един добре трениран боксьор можеше да блокира без всякакво усилие. А блокираш ли му удара, успееш ли да влезеш в кривата на замаха, можеш да го проснеш с едно кроше.

Гари се нахвърли върху него точно както бе очаквал. Единственият проблем на Бен бе как да го извади от строя, без да му причини тежки наранявания. Още при първия замах хвана юмрука му като в клещи и му счупи китката. Последва саблен удар, който превърна устните на Гари в кърваво желе и го запрати с темето напред в кофите за боклук. Просна се по гръб върху мокрия бетон до приятеля си, който се мяташе и пищеше от болка, стиснал в шепи смазаните си тестиси.

Бен помогна на Оливър да се изправи. Младежът още не можеше да си поеме въздух след здравия ритник в корема.

— Хайде, да вървим — подкани го Бен, като го подкрепяше. Под краката им изхрущя нещо. Бен погледна надолу. Бяха зъбите на Гари.

— Дойде тъкмо навреме да ги отървеш — изхриптя Оливър. — Аз сигурно щях да ги убия. — Той изгледа намръщено Бен, после внезапно го позна. — Сър! — рече смаяно той.

— Забелязах това — отвърна Бен. — Специални части, а?

Портфейлът на Оливър се търкаляше върху мократа земя. Бен се наведе и събра изпадалите от него хартийки. Шофьорска книжка, пари, снимка. Постави всичко обратно в портфейла, сгъна го и посегна да го върне на Оливър.

И тогава се спря. Отвори портфейла. Извади снимката. Погледът му се задържа дълго върху нея.

На снимката бяха Оливър и някакво момиче по време на парти. Той я беше обгърнал с ръка и правеше клоунски физиономии срещу обектива.

Ала Бен не гледаше Оливър.

Момичето беше със зелена вечерна рокля, която подчертаваше цвета на очите й; лъскавата й черна коса се спускаше на вълни върху голите рамене.

За няколко мига Бен не можа да откъсне очи от снимката. Накрая, преди да я върне в портфейла, я размаха пред лицето на Оливър.

— Ако имах такава приятелка — каза той, — нямаше да се набутвам в каши заради такива като Бърни.

Оливър взе портфейла и го пусна в джоба си. Обърса кръвта от горната си устна.

— Добър съвет, сър — каза накрая той. — Само че не ми е приятелка. Това е по-малката ми сестра.