Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

21

Ева погледна грима си в огледалото и пръсна по малко парфюм върху китките и зад ушите си. За днес той й бе поръчал да си сложи дългата руса перука. Тя я пооправи и отново се погледна. Изглеждаше перфектно. Излезе от банята към спалнята си само по копринено бельо и влезе в големия колкото стая дрешник. Всичките скъпи рокли по стойките бяха шити специално за нея.

Сякаш от нищото се разнесе мъжки глас. Ева знаеше, че из цялата къща има инсталирани невидими високоговорители. „Вземи черната“ — каза гласът. Беше овладян и напълно безстрастен.

Ева се пресегна и свали от стойката една рокля на „Шанел“ — много красива, от черно кадифе. Ненавиждаше я, както ненавиждаше и всички останали. Обърна се и я вдигна пред стройната си фигура.

„Не тази! — каза гласът. — Сатенената.“

Без да показва чувствата си, Ева върна роклята на мястото й, премести няколко закачалки по релсата и свали дълбоко изрязаната сатенена рокля, един от най-новите му подаръци.

„Сложи си я — нареди гласът със същия равен, безстрастен тон. Тя се подчини. — А сега перлите.“

Ева се извърна с гръб към стойката. На отсрещната страна на огромния дрешник имаше старинен шкаф със стъклени витрини, облицован със син плюш; вътре бяха подредени в редици отворени кутии за бижута, в които блестяха златни колиета и диамантени огърлици. Извади дългата перлена огърлица и я постави на шията си. Тя увисна ниско между гърдите й; перлите студенееха върху нежната й кожа.

„Не така — обади се гласът. — Сложи я двойно. Сложи си и обеците към нея.“

Тя се подчини машинално.

В друга част от голямата къща Вернер Крол се облегна на коженото кресло. Седеше в обичайната си поза, с ръце в скута; вратовръзката му беше вързана на стегнат възел и безупречно права както винаги. Очите му бяха приковани в плоския екран пред него. Ева се завъртя, за да я огледа, както знаеше, че обича. Той кимна одобрително и каза в микрофона:

— Добре. А сега иди в стаята. — Пресегна се към пулта и натисна едно копче, за да превключи на другата камера. Видя я как излиза от спалнята си, проследи я, докато премина по дългия коридор и се заизкачва по стълбището.

Ева се бе изкачвала по него повече пъти, отколкото желаеше да си спомня. Какво ли щеше да иска от нея сега? Желанията му винаги бяха различни и всеки път по-гнусни от предишния. Тя пристъпи към тежката дървена врата, натисна позлатената брава и влезе. Стаята с висок таван беше елегантно обзаведена. Приглушеното осветление хвърляше дълги сенки върху зелените копринени тапети. Мебелировката беше оскъдна, но много скъпа; краката й потъваха в дебелия килим.

Тя отиде до средата на стаята, като се оглеждаше неловко. Зърна за миг отражението си във високото огледало, което заемаше цялата стена от пода до тавана, и бързо извърна глава.

В отсрещния край на стаята някой изстена. Ева се извърна и тръгна по посока на звука. На широкото легло беше просната непозната жена. Беше млада и хубавичка, полугола и сякаш в безсъзнание. Ръцете и краката й бяха широко разтворени и вързани за четирите стълба на леглото.

Гласът се разнесе отново от скритите високоговорители в ъглите на стаята. Звучеше така, сякаш идваше отвсякъде и отникъде, изпълвайки равномерно всеки кубически сантиметър от пространството.

„Свали си роклята — нареди гласът. — Бавно.“

Ева се поколеба за момент, после се пресегна зад гърба си и заразкопчава ципа.

„По-бавно!“ — натърти гласът. Тя се подчини. Тънките презрамки на роклята се смъкнаха от раменете й и роклята се плъзна безшумно на пода. Тя я прекрачи и я остави да лежи като черна локва на килима.

„Добре! — каза гласът. — А сега иди до масата и отвори куфарчето.“

Ева отново се подчини. Краката й тежаха, докато пристъпваше към лъснатата до блясък маса. Щракна ключалките на коженото куфарче и вдигна капака. Когато видя какво има вътре, спря да диша и се дръпна крачка назад.

Погледна към огледалото и поклати глава.

— Моля те, не мога да направя това! Не ме карай!

Гласът мълчеше, но тя си представяше изражението му, докато седеше на креслото си зад огледалото, през което можеше да я вижда.

— Това вече е прекалено — каза по-твърдо тя и затвори куфарчето.

Той заговори тихо. Каза й, че няма избор; обясни й защо. Описа й точно какво ще направи с нея, ако откаже да му се подчини. Тя го изслуша с клюмнала глава и затворени очи.

Когато гласът спря, тя отново отвори куфарчето и бавно посегна към онова, което се намираше вътре.