Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (48)

48

Имението на Фон Адлер

По-късно същата вечер

Крол й беше оставил нови дрехи и бижута. Когато Ева си сложи роклята с дълбокото деколте, гласът му по високоговорителя й нареди да се качи при него. Този път не в стаята с огледалата, а в една друга, където не бе влизала повече от година. Крол я искаше в спалнята си.

Докато се изкачваше по стълбите към горния етаж, тя се запита какво ли е намислил този път. В тяхната връзка никога не бе имало секс, поне в нормалния смисъл на думата, след онзи първи опит. При мисълта за физически контакт с Вернер Крол тя потръпна от ужас.

Премина по широкия коридор и се изправи пред двойната врата. Отвътре се чуваше гласът на Крол — разговаряше с някого по телефона. Тя се заслуша.

— Целият комитет ще присъства, както обикновено — казваше той. — Ако всичко върви по план, а съм убеден, че ще бъде така, ще сме в състояние да сключим сделката още същата вечер, когато е моето малко коледно парти. — Пауза. — Ще те държа в течение. — Нова пауза. — Много добре. Е, ще се видим след два дни. — После тишина.

Тя постоя около минута, преди да почука на вратата.

Той я чакаше в огромната спалня, седнал на един фотьойл до горящата камината. На масичката до старинното легло с балдахин имаше гласиера с бутилка шампанско. Крол беше облечен с копринен халат. Посрещна я с усмивка.

— Шампанско?

— Какво празнуваме? — попита тя. Пое издължената кристална чаша от ръката му и отпи една глътка.

— Възникна възможност да се отърва от известен проблем. Малък, наистина, но ми досаждаше от доста време — каза той. — Нека обаче не те отегчавам с подробности, скъпа моя. — Той я заобиколи и застана зад гърба й. Тя притвори очи, когато почувства студените му костеливи ръце върху голите си рамене, палците, масажиращи нежната й кожа. — Напрегната си — каза тихо той.

Допирът му я отвращаваше. Тя остави чашата си на масичката и бързо се отдалечи.

— Защо ме мразиш? — попита той.

— Не те мразя, Вернер.

— Намираш ме за отблъскващ — каза той. — Не си мисли, че не забелязвам. Нищо не убягва от вниманието ми. — Той я наблюдаваше внимателно. — Променила си се. Има нещо различно в теб.

Тя извърна поглед встрани.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Крол помълча, като разтриваше замислено брадичката си и я наблюдаваше; в такива моменти приличаше на голяма хищна птица.

— Има нещо, което ме смущава, Ева — каза накрая той. — Ти прекара дълго време с Хоуп. Много по-дълго от обикновено. Питам се: защо?

Ева обмисли старателно думите си, преди да отговори.

— Трябваше да внимавам с него. Беше по-опасен от останалите.

— Много е опасен — съгласи се Крол. — Но ми се стори, че не бързаше особено да го отпратиш. Остана насаме с него почти три пълни часа. Много неща биха могли да се случат за това време.

— Трябваше да намеря подходящия момент.

— И какво правехте?

— Разговаряхме — отвърна тя.

— Разговаряхте. За какво?

— Ами… за разни неща. За музика. За живота. Нищо особено. После той поспа малко. Защо ме питаш всичко това? Нали ти го доставих! Направих каквото ми беше наредил. Всичко свърши. Край.

Крол повдигна вежда.

— Той е спал? В леглото ти?

— На дивана — каза раздразнено тя. — Мислиш си, че съм го чукала, така ли? Това ли е?

— Мина ми през ума — каза той. — Разбирам, че и ти имаш своите нужди. Видях те как разглеждаш снимката му. Той е млад и не е лишен от известна привлекателност.

— Искаш да кажеш, беше?

Той се усмихна студено.

— О, човекът си е жив, ако това имаш предвид. Твърде добра работа ми върши, за да го убия толкова лесно.

Ева усети как пулсът й се учести, но тя умееше да прикрива реакциите си.

— Все ми е тая жив ли е, или мъртъв — каза тя. — Просто не ми харесват въпросите ти. — Тя се извърна настрани. Бен Хоуп беше жив!

Крол отпи малка глътка шампанско, докато я наблюдаваше.

— Не ти е работа да харесваш или не харесваш въпросите, които ти задавам — каза накрая той. — Не забравяй коя си и каква си.

Коя и каква. Думите му я жегнаха. Тя се обърна към него и го изгледа.

— Ревнуваш, а? Подозираш, че съм изпитала нещо към Хоуп, и самата мисъл за това ти е противна.

Усмивката му замръзна.

— Мери си приказките!

— Противна ти е, защото прекрасно разбираш, че в крайна сметка си само един уплашен немощен старец, който дори не може да го вди…

Зашлеви я през лицето с такава сила, че й се зави свят. Очите му щяха да изхвръкнат от гняв.

— Необходимо е само едно телефонно обаждане — заплаши я той с треперещ глас. — Само едно обаждане, и с теб е свършено. Мога да те ликвидирам. Мога да те излича.

— Аз съм официално мъртва — сопна му се тя. — Можеш да ме довършиш и в действителност.

— Не мисля да те улеснявам — каза той. — Ще превърна живота ти в ад.

— Той вече е ад.

Крол й обърна гръб и закрачи из стаята. Изсмя се горчиво.

— Трябваше преди шест години да ги оставя да те затворят.

През тези шест години не минаваше ден, през който и тя да не желаеше същото. Той я притежаваше изцяло.

Беше на двайсет, когато това се случи. Дотогава Ева Шулц поне бе имала своя самоличност, колкото и незавидна да беше тя. От онези години помнеше само жестокия си баща тиранин и вечно пияната си майка — нищо, което би могло да я задържа в родния Хамбург. Един ден бе избягала от дома си и на автостоп някак си бе успяла да се добере до другия край на страната. Красивото й лице и перфектната й фигура привличаха мъжете като магнит. Твърде скоро тя се научи как да изкарва пари с тялото си. Постепенно се усъвършенства в неща, които много малко момичета си позволяваха да правят. Стана популярна и си създаде определен вид клиентела — голяма част от клиентите й бяха богаташи, които й пращаха лимузини с охрана.

Крол се бе възползвал от услугите й един-единствен път. Опитът им за секс бе завършил катастрофално. Оттогава той искаше само да гледа. Дори не си даваше труда да си разхлаби вратовръзката.

Дебелият руснак беше друга история. И той беше мръсник, който си падаше по нестандартен секс, и й се бе нахвърлил като изгладнял мастиф на чиния с месо. Дотук нищо лошо, тя не възразяваше. Бе я наел за цяла нощ и почти през цялото време й се наслаждаваше по неговия си начин. Отвън, пред вратата, двамата му бодигардове с узита през рамо чакаха търпеливо и слушаха. Явно бяха привикнали със звуците, които се чуваха от хотелските стаи на господаря им.

На сутринта гардовете ги нямаше. Ева Шулц се събуди, претърколи се в леглото и спусна крака на пода. Усещаше някаква странна сънливост, но я отдаде на водката, която донесе клиентът. Изобщо не се досети, че я бяха упоили. Разбра, че нещо не е наред, когато босият й крак стъпи в лепкава локва. Погледна надолу. Подът беше облян в кръв. Руснакът беше заклан. По-късно Ева щеше да научи, че е имал по себе си шейсет и седем прободни рани. Голото му тяло, което бе започнало да се подува, лежеше пред долната табла на кревата.

Още не се бе съвзела от шока, когато я откриха мъжете с черните палта. Един от тях й беше познат. Вернер Крол. Служебната карта, която й показа, не й говореше нищо. Той промърмори нещо за тайни служби, но съзнанието й беше твърде замъглено от преживения ужас и опиата, за да осмисли случващото се. Натикаха я в някаква кола и я откараха в стая без прозорци. Изложиха й условията, като не пропуснаха да й кажат какъв късмет е извадила, че не са я открили най-напред от полицията.

Съчувстваха й. Да, разбирали, че е невинна. Но кой би повярвал на една курва? Отпечатъците й били по дръжката на ножа, положението й никак не било розово. Клиентът й се оказал някаква много важна особа и в съда щели да я разпънат на кръст. До края на живота си нямало да излезе от затвора.

И не само това. Кравченко бил човек с връзки. Не й казаха точно какви. Стигало й да знае, че дори и в затвора нямало да бъде в безопасност. Рано или късно онези щели да я докопат и там. Но ако оставела на тях нещата, те можели да й помогнат. После й обясниха някои от начините да постигне това.

Ева беше твърде изплашена, за да отхвърли предложението на Крол. Бъдещето й, така или иначе, беше съсипано, нямаше причина да не поеме спасителното въже, което й се подаваше. И тя го направи — вкопчи се с две ръце във въжето и прие всичките им условия.

До съд и затвор така и не се стигна. Вместо това я откараха в някакъв комплекс от безлични сгради, неизвестно къде. Тя нито попита какво става, нито я интересуваше. През следващите няколко месеца й беше достатъчно да знае, че е в безопасност. Бяха й отделили няколко стаички, в които да живее — простичко обзаведени, но удобни. Прие ограничението на личната си свобода, пазачите пред вратата, пълната изолация от външния свят. Крол идваше по веднъж седмично да я нагледа, за да се убеди лично, че е добре и че се грижат за нея. Нито веднъж не спомена инцидента с Кравченко. Тя се питаше дали няма да иска от нея сексуални услуги. Това така и не се случи.

Официално Ева Шулц се водеше загинала в същия инцидент, при който бе убит Кравченко. Пленницата на Крол изостави презимето си и стана само Ева. Ева Никоя. Несъществуващо лице, призрак. Нито веднъж не попита кой бе истинският убиец на руснака. Нито веднъж не се поинтересува чий женски труп бе подхвърлен на нейно място, нито по какъв начин е бил придобит. Искаше просто да забрави всичко и да започне живота си отново.

Разбира се, всичко това си имаше цена.

След шест месеца, с нов нос и променена външност, тя напусна комплекса от безлични сгради и се пресели в голямата къща. Крол лично я взе под крилото си. Научи я да се държи като дама от висшето общество — със съответния говор, походка, стил на обличане. Актьорските й способности изненадаха и самата нея.

Под грижите му тя постепенно усети, че се задушава. Колкото повече научаваше кой всъщност е Крол и с какво точно се занимава, толкова по-навътре я засмукваше той в собствения си свят. Шпионаж. Интриги. Власт. Тя беше примамката, от която нито един от внимателно подбраните обекти не бе успял да се отскубне.

Един ден той я бе отвел в частния си кабинет, бе отворил сейфа и я бе накарал да надникне вътре. В найлонов плик вътре се пазеше запечатан ножът, с който бе убит Кравченко, с петна от засъхнала кръв и с нейните отпечатъци върху дръжката. Крол не каза нищо. Само й го показа и тя разбра.

Към списъка с престъпленията му се добавяха нови и нови, в някои от които тя беше активно замесена. Нямаше вече никакъв шанс да се измъкне, нито да каже някому истината. Ако се осмелеше да го направи, знаеше, че едва ли ще стигне до затвора.

Сега тя го проследи с поглед, докато пресичаше голямата стая и се изправи пред бумтящия огън в камината. Лицето й, където я бе зашлевил, беше зачервено и пулсираше от болка.

— Прав си, Вернер — каза тя. — Наистина те мразя.

Крол извърна сбръчканото си лице и й се усмихна.

Жълтите му зъби се показаха.

— Никога не съм се съмнявал — отвърна той. — Но докато си жива, винаги ще си край мен.

— Имам ли избор?

— Абсолютно никакъв. Между другото, приготвил съм ти една задачка.

Тя направи гримаса. Какво ли бе намислил този път?

— Може пък да ти достави удоволствие — каза той, като видя изражението й. — Ще упражниш майчиния си инстинкт, който така си стои неизползван. Клара Кински ще ни гостува известно време. Искам да се грижиш за нея и да гледаш да не буйства. Ако се наложи, да я усмириш.

Дори Крол досега не бе падал толкова ниско, че да отвлича деца. Сърцето й заби силно в гърдите.

— Колко време смяташ да я държиш? — попита тя.

Крол се усмихна.

— Не за дълго — отвърна той. — Само колкото й остава да живее.