Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (59)

59

Бен скочи от подиума и с един замах смъкна избродирания със златен брокат гоблен от стената. Отдолу имаше изход към таен пасаж — малка сводеста врата, която се чернееше на фона на сивата каменна зидария. През отвора повя хлад. Бен пристъпи през арката и видя, че пасажът продължава по вита стълба право нагоре. Някъде от високото отекваха бързи стъпки.

Хвърли поглед през рамо. Хората му бяха завардили отвсякъде криптата. На Кук вече никой не можеше да му помогне. Облегнат на една от каменните колони, Арагон припряно натискаше клавишите на мобилен телефон. Тримата оцелели от екипа бяха избутали старците в единия ъгъл и ги държаха на мушка. Време беше Филип Арагон да поеме командването на операцията.

Бен си имаше други грижи. Той се затича по витата стълба, като вземаше по две стъпала наведнъж. Стълбата сякаш водеше към небето, стъпалата се виеха в безкрайна спирала. През приглушения шум на собствените си забързани крачки той дочуваше отчетливо ехото от стъпките на двамата бегълци. По всичко личеше, че ги настига.

Секунда по-късно дочу сухия трясък на пистолетен изстрел. После втори. Бяха непосредствено пред него.

Още щом разпозна Бен Хоуп в балната зала, тя разбра, че нейният миг скоро ще настъпи. След всичките години на преструвки, унижения и самоненавист, които й бе причинил Вернер Крол, животът й навлизаше в решителната си фаза, в ендшпила. Тя бе загубила чувство на страх. Това трябваше да приключи, какъвто и да беше изходът.

През всичките тези години като пленница на Крол тя бе успяла да разгледа много от тайните коридори и пасажи, с които беше прорязана във всички посоки огромната къща и които позволяваха на стареца да преминава незабелязан от едно крило в друго, появявайки се внезапно на най-неочаквани места. Макар че Крол винаги държеше криптата заключена, Ева знаеше за тайното стълбище и се досещаше, че ще се опитат да избягат оттам. Старият мошеник винаги криеше по някой коз в ръкава си. Това му беше като втора природа. Беше прекалено хитър, за да се остави да го хванат толкова лесно.

Сега беше неин ред да ги изненада. Беше отишла в стаята си, сменила бе балната рокля с джинси и стар пуловер, за последен път бе свалила омразната перука и бе взела чантичката си. После бе дошла тук — в тази тъмна, прашна част на старата къща, за да го причака; заела бе позиция в полумрака на пасажа, като не изпускаше от поглед обкованата с железни гвоздеи врата, през която рано или късно щеше да се появи. Покрай тъмния коридор вдясно витата стълба продължаваше нагоре и стигаше чак до покрива на къщата. Но тя нямаше намерение да допусне Крол да стигне дотам.

Когато чу стъпките и изтракването на ключовете в бравата на древната врата, тя измъкна пистолета „Блек Уидоу“ от чантичката си и решително дръпна чукчето с палец. Вратата се отвори със скърцане и тя излезе от полумрака да ги пресрещне.

Крол се спря в рамката на вратата и я зяпна смаян. Глас беше с него. Очите на Крол пробягваха от нейните към дулото на малкия пистолет в ръката й.

— Ева… — започна той, като вдигна ръка.

Досега тя никога не бе насочвала оръжие към жив човек. Но не се поколеба. Гумираната дръжка на пистолета прилягаше плътно в дланта й. Показалецът й се обви около малкия спусък и го дръпна назад.

Двайсет и два калибровият патрон „Магнум“ с удължена гилза изстреля малкия куршум с много голяма начална скорост. Зловещият трясък от свръхзвуковия изстрел изпълни тясното помещение и тя едва не извика от острата болка в ушите си. Джак Глас се извъртя на една страна, стиснал с ръка шията си. Капки кръв опръскаха каменната стена зад него.

Но той не падна. Залюля се на краката си и за миг на Ева й се стори, че ще се хвърли към нея. Малкият пистолет в дланта й сякаш не й се подчиняваше. Ръцете й трепереха и тя не можеше да вдигне чукчето за втори изстрел.

Глас с мъка повлече крака нагоре по стълбата към следващата площадка. Тя още се мъчеше да зареди пистолета, когато той изчезна зад ъгъла. Неравните му стъпки отекваха по дървените стъпала нагоре към покрива.

Крол стоеше като закован в средата на площадката. Очите му бяха широко отворени.

Чукчето щракна в задно положение и Ева вдигна пистолета.

— Ева — повтори той, повдигайки вежди, — помисли какво правиш!

— Всичко свърши, Вернер — каза тя. — Не мога да допусна и занапред да вършиш това.

Очите му я умоляваха.

— Погледни в душата си, Ева. — Той направи крачка към нея. — Знам, че не би желала да ме убиеш.

Когато видя малкия автоматичен пистолет в ръката му, беше вече късно. Лицето му стана строго. Той стреля от хълбок, без да се прицели. Първият куршум прониза дланта й и малкият пистолет отхвръкна встрани. Тя изпищя.

Той стреля повторно и я улучи в рамото. Разкъсваща болка проникна до последния нерв на тялото й. Тя залитна назад, спря се с гръб в стената и постепенно се смъкна надолу.

Широко усмихнат, Крол се надвеси над нея и допря дулото на малкия колт между очите й.

— Сбогом, Ева — каза той.

И рухна безжизнен върху нея.

Бен Хоуп бе застанал в очертанията на вратата. Въпреки болката и пищенето на ушите си Ева ясно различи задавеното стакато на заглушителя, когато късият автомат в ръката му изстреля бърз откос в тялото на Крол. Старецът залитна напред, окървавен, с девет куршума в гръдния кош, и се захлупи по лице, като отчасти я закри под себе си.

Бен сграбчи трупа на Крол и го захвърли встрани. Коленичи до Ева. От пръв поглед видя, че кръвта по нея не беше само от стареца. Разкъса яката на пуловера й, търсейки огнестрелната рана.

Куршумът беше попаднал високо в дясното рамо, между ключицата и горния гръден мускул. Той опипа внимателно раната; кръв полепна по пръстите му. Ева едва не припадна от болки, докато Бен успя да открие малокалибрения куршум отзад на гърба й, заседнал в подкожната тъкан. Беше преминал през меките части на рамото й, без да се разпадне. Бен си пое дъх. Нещата не бяха чак толкова зле.

Раната на ръката й беше по-сериозна, много по-сериозна. Той потръпна от ужас, когато видя белезникавите парчета раздробени кости, стърчащи през разкъсаната кожа. Пръстите й бяха сгърчени неестествено. Тя никога повече нямаше да използва пълноценно ръката си.

Но щеше да оживее, това беше важното. Бе извадила късмет. Крол се оказа слаб стрелец. Или просто беше садист, който бе искал да я измъчва бавно и с наслада, преди да я убие. Така или иначе, за него играта бе приключила.

— Ще се оправиш — каза й Бен. — Ще се погрижат за теб.

— Благодаря — промълви беззвучно тя. Опита се да се усмихне, но загуби съзнание.

Той я погледа няколко мига, после протегна ръка и я погали по бузата. Пръстите му оставиха кървави следи по кожата й.

Изправи се и огледа трупа на Крол. Старецът лежеше на пода като разкъсана парцалена кукла. След два века убийства и корупция династията Фон Адлер току-що бе приключила земния си път. Безжизнените очи на Вернер Крол гледаха в нищото като стъклени. Тънките сбръчкани устни сякаш се усмихваха подигравателно. За миг Бен изпита желание да доизпразни пълнителя в лицето му.

Но тъкмо сега имаше други грижи. Къде ли се бе дянал Джак Глас?

По стената се стичаха капки кръв. Кървави следи водеха към стълбата. На първото стъпало имаше ръждив отпечатък от мъжка обувка. На второто — малка локвичка кръв. На третото — друга следа от обувка. Върху парапета отстрани — отпечатък от длан. Кървавата диря водеше нагоре. Но от самия Глас нямаше и следа.

Изведнъж една-единствена мисъл изпълни съзнанието на Бен.

Клара.