Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

65

Новодошлият никога преди не бе идвал в тази сграда, но съвсем неотдавна я бе разучил в най-големи подробности от съответните източници. Яката на балтона му беше вдигната, а козирката на бейзболната шапка — спусната ниско над челото. Пристъпваше бързо, малко сковано, като се оглеждаше ту наляво, ту надясно. Там, където бе попаднал, извън публично достъпните части на театъра, стените бяха гладки и без украшения; някои дори изглеждаха някак недовършени след последния ремонт. По пътя си срещна сценични работници, които носеха дървен декор, изобразяващ крепостна стена, и притеснени изпълнители в костюми, които нервно прелистваха партитури. Всеки беше зает с нещо и в суматохата никой не забеляза присъствието му. Като избягваше да среща погледите им, мъжът продължи уверено пътя си. Отнякъде приглушено достигаха звуците на оркестъра.

Изведнъж се озова зад кулисите, където музиката се чуваше много по-силно. Наоколо беше истинска лудница, десетки техници се щураха привидно хаотично насам-натам, хиляди неща се случваха едновременно, за да може представлението да върви гладко. Сценографът съскаше ядовито на италиански на група притеснени сценични работници. Всички бяха напрегнати, адреналиновите им помпи работеха на пълни обороти.

Прекалено е многолюдно, каза си той. Нямаше работа тук. Мъжът бързо се отдалечи, бутна още една врата и тръгна по червения килим. Този коридор щеше да го отведе до мястото, което търсеше. Декоративни растения във високи саксии бяха наредени на равни разстояния покрай стените; между тях в двете посоки имаше множество врати. Откъм края на коридора се зададе красива жена с жълта рокля, която разговаряше оживено с двама мъже. Той се шмугна в някаква стаичка, където в единия ъгъл имаше мивка, а в другия — кофи и парцали. Притвори вратата след себе си, като наблюдаваше през процепа кога тримата ще се махнат.

После излезе от стаята на чистачките.

— Какво правите тук? — сепна го нечий глас.

Мъжът бавно се обърна. Разпоредителят беше с близо педя по-нисък от него. Мъжът го изгледа отвисоко и не отговори. Козирката на бейзболната му шапка и вдигнатата яка на балтона прикриваха лицето му.

— Тук е позволено само за артисти и сценични работници! — каза разпоредителят. — Моля ви, напуснете!

Мъжът не улови нито дума от бързия като картечница италиански, но смисълът беше ясен. Той повдигна малко глава и разпоредителят се изцъкли. Не можа да прикрие ужаса и отвращението си. Повечето хора реагираха по този начин, като видеха лицето на мъжа. С ужас и отвращение. Затова винаги беше с вдигната яка и бейзболна шапка.

Разпоредителят стоеше като прикован към пода и го гледаше. Мъжът сложи ръка на рамото му.

— Позволете да ви обясня — каза той на английски, хвана човека под ръка и го дръпна встрани, пред стаята на чистачките, където беше по-тъмно.

И там го уби — бързо, безшумно и безкръвно. Бутна вратата, подпря трупа до стената отвътре и затвори след себе си. Превъртя ключа, извади го от ключалката и го пусна в една саксия.

Продължи по коридора, докато откри вратата, която търсеше. Името й беше написано на табелката. Мъжът застана отстрани. Извади от джоба си телефон, натисна копчето за предварително запаметения номер и каза няколко думи на човека от другата страна. После зачака.