Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (22)

22

Ламаншът

Призори

Френският бряг се виждаше едва-едва в леката утринна мъгла на източния хоризонт. Бурята най-после бе утихнала; морето беше гладко и сиво. Над високата мачта на „Изолда“ пищяха ранобудни чайки, когато Бен свали непромокаемото си наметало и се запъти надолу. Мик го тупна приятелски по рамото, докато минаваше покрай него. Капитанът изглеждаше много изтощен. Бяха прекарали една дълга нощ.

Лай го пресрещна в коридора под стълбата — изглеждаше притеснена. От миризмата на пържен бекон, която се носеше, устата му се напълни със слюнка.

— Приготвям закуска — каза тя.

— Къде е Крис? — попита той, слизайки вдървено.

— Сигурно още спи.

— Голям мореплавател, няма що — промърмори той.

Лай се направи, че не го е чула, и му подаде чиния бекон с яйца, от която се вдигаше пара. Той седна да се храни, а тя облече якето си, за да качи на палубата закуската на Мик.

Бен едва бе поднесъл първата хапка към устата си, когато вратата на главната каюта се отвори с трясък и оттам излезе Крис с изкривено от злоба лице.

Лай слизаше по стълбата, но като видя Крис, се спря по средата.

— Не мърдай! — каза Крис. В ръката си държеше тежък 45-калибров колт; дулото му беше насочено към Бен.

Бен застина неподвижно, вторачен в пистолета.

— Малка изненада, а, майоре? — Крис се изсмя нервно. — Я виж, Лай, с какво всъщност се занимава гаджето ти. Виж какво намерих в сака му. Три броя, плюс патрони. — Без да отмества пистолета, той се пресегна назад, измъкна сака на Бен от каютата си и го пусна на пода. — Да не говорим, че вътре има и към петнайсет хиляди евро в брой — добави той. — Надиплени на тънки спретнати пачки. Е, майоре, каква е играта? Трафик на оръжие? Или може би на дрога? Или по малко и от двете? — Крис се ухили тържествуващо на Лай. — С каквото и да се занимава, здравата го е загазил. Аз го арестувам. Това се нарича граждански арест. Обаждам се на полицията и на бреговата охрана.

— Крис! — изохка Лай.

— Не се бой, няма да споменавам името ти. Това няма нищо общо с теб, нали така? Или… може би има?

— Държиш се като пълен глупак — каза тя. — Моля те, не го прави. Друг път ще ти обясня всичко. Имай ми доверие, моля те!

Без да й обръща внимание, Крис размаха пистолета под носа на Бен.

— Е, майоре, май ти се изпари куражът?

Бен продължи да се храни.

— Ти май не си чувал за трите условия, а, Крис? — попита той, дъвчейки.

Крис се изчерви и тържествуващата му усмивка леко посърна.

— Какви ги дрънкаш?

— Така си и знаех. Имам предвид трите положения на готовност за произвеждане на изстрел с полуавтоматичен пистолет.

Усмивката на Крис се бе стопила напълно; явно не знаеше как да постъпи.

Бен продължи със спокоен тон:

— Първо положение: пистолетът е с вдигнат ударник и поставен на предпазител. Достатъчно е да спуснеш предпазителя и да дръпнеш спусъка, и съм мъртъв. — Той блъсна чинията си настрани, стана от стола и направи крачка към Крис.

— Внимавай, ще стрелям! — заекна Крис.

— Второ положение: в цевта може вече да има патрон, но въпреки това трябва да вдигнеш ударника с палец. — Бен пристъпи още една крачка напред.

— Предупреждавам те… — изпищя Крис.

— Трето положение: ако в цевта няма патрон, с тоя пистолет можеш най-много да ковеш пирони.

Бен бе стигнал до Крис и пистолетът беше на сантиметри от лицето му. Той забеляза, че дулото започваше да трепери.

— Ти в момента си на трето положение, тъпако. А сега ми дай това, преди да си извадиш окото с него. — Бен протегна ръка и измъкна пистолета на Крис. Провери пълнителя. Вътре имаше единайсет патрона. Вдигна сака си от пода. Беше олекнал. Парите бяха вътре, но пистолетите и резервните пълнители липсваха. — Какво си направил с другите два пистолета? — попита той.

Крис потри ръката си с длан, внезапно пребледнял.

— Метнах ги — каза с тих глас той.

— Хвърлил си ги през борда?

Крис кимна.

— Идиот. — Бен затъкна колта в колана си. — Лай, подай ми каквито карти има тук на френския бряг. А пък ти — обърна се той към Крис, — ти си върви в каютата и не ми се мяркай повече пред очите, защото ще те вържа за котвата и ще те пусна на дъното.

Крис побърза да се оттегли в главната каюта и понечи да затвори вратата след себе си.

— А, и още нещо, Крис! — извика Бен подире му.

— Какво?

— Всъщност гледах „Низвергнатите“. И мисля, че музиката ти е пълен бълвоч.

Това бе лъжа, разбира се, но думите му жегнаха композитора точно както се очакваше.

Крис затвори отвътре вратата на каютата и не се появи повече.

— Не трябваше да бъдеш толкова жесток към него — каза Лай и сложи купчина карти на масата. — Той просто се опитваше да ме пази.

Бен не отговори. Дъвчейки парче бекон, той разгърна една карта и внимателно започна да изучава бреговата ивица на Франция.