Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (58)

58

Криптата беше изпълнена със златисти отблясъци от безброй свещи и с ухание на разтопен восък. В мъждивата светлина се очертаваха контурите на древни символи, гравирани по каменните стени; над всичко се извисяваха трите огромни колони, между които бяха провесени изкусно изработени гоблени с емблемите на Ордена на Ра. Високо горе проблясваше позлатена глава на овен, а дългите му извити рога хвърляха призрачни сенки върху сводестия таван.

През входната арка се точеше процесия от мъже, които пристъпваха бавно и тържествено, в колона по един, леко свели глави, сякаш щяха да присъстват на църковна литургия или на погребение. Всеки знаеше точно мястото си и скоро се подредиха в правилен полукръг в центъра на помещението, между трите колони. Като някакви възрастни воини застанаха с лице към издигнатия подиум. Жертвеният олтар беше готов и както винаги ги очакваше. От дървения стълб в средата висяха тежки метални вериги.

Крол и Глас влязоха последни в криптата и застанаха в края на редицата, леко встрани от останалите. Никой не продумваше. Крол погледна за последно часовника си. Ритуалът можеше да започне.

Тежката желязна врата се разтвори. Влязоха трима мъже и пристъпиха към мъждукащата светлина на свещите. Всички познаваха лицето на пленника в средата. Ризата на Филип Арагон беше смачкана и изцапана с петна от кръв, лявата му вежда беше разцепена. Двамата отстрани го държаха здраво за ръцете. Устата му беше превързана с кожена лента. Очите му бяха изцъклени от ужас, въртяха се във всички посоки и гледаха уплашено хората, които се бяха събрали да наблюдават смъртта му.

Двамата му пазачи, които бяха с качулки на главите, го приближиха бавно към дървения стълб. Арагон се съпротивляваше, но те бяха по-силни и приковаха ръцете му зад стълба, след което го опасаха три пъти през кръста с тежката стоманена верига. Коленете му трепереха. След като оковите му бяха пристегнати, мъжете с качулките се обърнаха и потънаха отново в сенките зад олтара.

Известно време единственият звук в криптата беше подрънкването на веригите, докато Арагон се мъчеше отчаяно да се освободи. Всички погледи бяха вперени в него.

Глас се усмихна на себе си. Този момент винаги му беше особено приятен. Той не даваше пет пари за Арагон и каузата му, нито пък за когото и да било от останалите. Доставяше му удоволствие да наблюдава самия ритуал или — още по-добре — да участва в него. Може би един ден жертвата щеше да бъде жена. Кой знае, може би старецът щеше да му разреши сам да я изкорми. Джак Глас не се съмняваше, че това много ще му хареса.

Желязната врата изскърца отново и палачът се изкачи на подиума. Черната му роба с качулка стигаше до петите. В ръцете си държеше продълговат предмет, завит в ален сатен. Той разви плата и острието на ритуалния нож проблесна на пламъците на свещите. Пристъпи към осъдения.

Крол заговори и гласът му отекна в криптата.

— Филип Арагон, имаш ли нещо да кажеш, преди да изпълним присъдата ти?

Той направи знак на палача. Мъжът протегна ръка и свали превръзката от устата на пленника. Арагон увисна от стълба, дишайки тежко. Зачервените му очи фиксираха Крол и той се изплю към него.

Крол се обърна към палача.

— Изтръгни му сърцето!

Палачът не се поколеба. Острият като бръснач нож проблесна над главата му.

Дванайсетте мъже гледаха сцената неподвижно, като хипнотизирани. Единствен Глас се подхилваше злорадо.

Ръката с ножа описа дъга във въздуха. При проникването на острието Арагон извика.

Ножът потрепваше, забит в дървения стълб над главата му.

Крол неволно направи крачка напред; челото му се сбръчка, устата му се отвори в почуда. Нещо не беше наред.

Палачът се дръпна встрани от осъдения. Ръката му бръкна под черната роба и извади деветмилиметров пистолет с мощен заглушител. Дебелото цилиндрично дуло се насочи към насъбраните зрители.

Глас реагира мигновено, като посегна за своя пистолет. Няколко куршума от заглушено оръжие изчаткаха по каменните плочи в краката му и той изпусна пистолета на пода.

Качулатите стражи излязоха отново от сенките. Пламъците на свещите хвърляха отблясъци по късите им автомати. О’Нийл и Ламбер. Иззад каменните колони изплуваха още две мъжки фигури. Делма и Кук. Ламбер пристъпи към стълба и свали веригите на Арагон.

Със замах Бен отметна назад качулката си и разтърси рамене. Робата на палача се смъкна в краката му и той я ритна встрани.

Хората на Крол изпаднаха в паника. С разширени от ужас очи те поглеждаха към лидера си, очаквайки обяснение. Самият Крол беше парализиран от изумление, долната му челюст висеше. Бен срещна погледа му със студена усмивка. Ха познай как го направих, сякаш казваше тя.

Импровизираният план бе проработил. За Бен и неговия екип не беше особен проблем да обезвредят стражите и да овладеят криптата минути преди пристигането на Крол и хората му. Истинският палач лежеше мъртъв на пода в задната стаичка заедно с останалите.

Джак Глас гледаше Бен с дива омраза. Макар и обезоръжен, той си оставаше най-опасният от всички наоколо. Бен го държеше на прицел със своя „Хеклер & Кох“, като го наблюдаваше по протежение на цевта. Чукчето на ударника беше вдигнато назад, предпазителят свален. Пръстът му беше на спусъка. Достатъчно беше едно леко дръпване, и ударникът щеше да възпламени взривателя на гилзата, той на свой ред щеше да взриви метателния заряд на патрона в цевта, деветмилиметровият куршум с кух връх щеше да излети, въртейки се с бясна скорост, през дулото на пистолета и след по-малко от една стотна от секундата щеше да достигне Глас. От допира в тялото кухият връх щеше да се смачка навътре и куршумът щеше да се пръсне на милион остри като бръснач парченца от мед и оловна сплав, които щяха да изхвърлят струя от смлени на пихтия тъкани, кръв и скълцани кости през широкото една педя изходно отверстие на гърба му.

Показалецът на Бен нежно галеше гладката извита повърхност на спусъка. Очите му не се отделяха от Глас. Вече не виждаше мерника на пистолета, само мишената.

Един куршум за Оливър. Втори за Лай. В пълнителя щяха да останат още цели петнайсет. Нямаше да спре, докато и последната гилза не издрънкаше по каменните плочи, докато плъзгачът на нагорещения пистолет не блокираше в задно положение върху рамата в ръцете му, а сгърчените тела на Крол и Глас не се удавеха в собствената си кръв. Сърцето ми отново биеше бързо, очите го смъдяха. В съзнанието му изплува усмивката на Лай. Гърлото му беше стегнато и го болеше.

— Бен! — чу се глас вляво от него. Без да сваля пистолета, той хвърли бърз поглед встрани. Арагон го гледаше настойчиво. — Недей! — каза той.

Бен поклати глава. Пръстът му отново се плъзна по извивката на спусъка. Само едно дръпване.

— Не сме се разбирали така — каза Арагон. — Ние не сме убийци.

Само едно дръпване. Пистолетът в ръката на Бен затрепери.

— Тези хора ще бъдат арестувани и ще прекарат остатъка от живота си в затвора — продължаваше Арагон. — Така ми беше обещал. Куршум в главата не значи правосъдие.

Бен въздъхна. Свали пръста си от спусъка и постави пистолета на предпазител.

Глас се усмихна. Крол все още гледаше Бен с невярващи очи, сбръчканата му уста беше полуотворена, сякаш искаше да каже нещо, но думите бяха заседнали в гърлото му.

Хората на Крол стояха като замръзнали по местата си, когато четиримата мъже излязоха от сенките, препасали автомати през рамо. Лицата на старците бяха изопнати и пребледнели, очите им широко отворени, по челата им се стичаха капки пот.

Внезапно Емил Циглер залитна. Лицето му беше изкривено от болка, дясната му ръка стискаше лявото рамо. Той падна на пода и се сгърчи в конвулсия. Сърдечна атака.

Кук беше обучен санитар. Той преметна автомата на гърба си, пристъпи напред и коленичи до падналия.

Ръката на Циглер замахна. Кук рухна по гръб; докато умираше, на лицето му бе изписано безкрайно удивление. От прерязаната му сънна артерия шуртеше струя кръв. Месестият юмрук на Циглер още стискаше стилета.

Изведнъж въздухът наоколо изригна в крясъци и викове на паника. О’Нийл и Ламбер вдигнаха автоматите си, готови да ги изпразнят в Циглер. В това време Арагон крещеше: Не стреляй, НЕ СТРЕЛЯЙ!

С периферното си зрение Бен видя как краят на един от гоблените на стената се залюля в полумрака. Вдигна поглед от трупа на Кук.

Глас и Крол бяха изчезнали.