Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (41)

40. „Той рискуваше много“

Управлението има известен опит със заложници. Един от служителите му току-що е бил освободен от четирийсетдневен тежък плен.

Тимъти Уелс, раняван в бой трийсет и четири годишен ветеран от Виетнам, е изпратен в Адис Абеба, столицата на Етиопия, през 1983 г. Страната е контролирана от марксисткия диктатор Хайле Менгисту Мариам, чиято предоставена от Москва придворна гвардия е командвана от източногермански разузнавачи. Това е второто назначение на Уелс в ЦРУ. Наредено му е да предизвика политическо раздвижване. „Имаше президентско решение, подписано от Роналд Рейгън — казва Уелс. — То беше заповед. Бях там, за да помогна да се свали проклетото правителство.“^[1]

Десет години по-рано, когато Уелс е бил морски пехотинец от охраната на американското посолство в Хартум, палестински стрелци отвличат посланика и заминаващия си шарже д’афер на един прием. Президентът Никсън прави прибързано изказване в стил „никакви отстъпки“. Председателят на ООП Ясер Арафат отговаря с разрешение за убийството на американците. Разтърсващият опит кара Уелс да промени живота си. Той се завръща в Съединените щати, отива в колеж и постъпва в ЦРУ. Изкарва осемнайсет месеца обучение за тайната служба и пристига в Етиопия след двегодишен престой в Уганда. Назначен е под прикритието на търговски служител от Държавния департамент. Тогава търговията на Съединените щати с Етиопия е малка. Менгисту е в списъка на Белия дом за най-търсените злодеи.

При президента Картър ЦРУ има микроскопичен проект за тайни действия — финансова подкрепа за емигрантска група с името Етиопски народен демократичен съюз. При президента Рейгън програмата става начинание за милиарди долари, провеждано без ограничения. Уелс наследява мрежа от етиопски интелектуалци, професори и бизнесмени, за която подозира, че е проникната от силите за сигурност на Менгисту. Задачата му е да снабдява хората с пари и пропаганда, сътворена от работещ с Управлението бивш етиопски министър на отбраната. Плакати, памфлети и стикери пристигат в дипломатическите пратки в посолството, където персоналът от ЦРУ надхвърля хората от Държавния департамент в съотношение две към едно.

Уелс е наясно, че е следен. Но продължава с работата. „Изненадан съм, че им отне толкова време да ме хванат“ — разказва той.

На 20 декември 1983 г. главорезите на Менгисту нахлуват на среща, организирана от Уелс в един от заможните квартали, и арестуват трима водачи на опозицията — 78-годишен помощник на бившия император Хайле Селасие; петдесетгодишен бизнесмен и неговата племенница — учен биолог. Уелс се крие два дни и две нощи в гардероба, където са пропагандните материали. Тогава го открива придворната гвардия на Менгисту. Те връзват Уелс, довеждат тримата дисиденти обратно в къщата и започват да ги изтезават. Уелс чува писъците им и признава, че е служител на ЦРУ Похитителите завързват очите му, хвърлят го в кола и го откарват. На Бъдни вечер го отвеждат в тайна квартира южно от града, в място, наречено Назрет. Следващите пет седмици Уелс е разпитван и бит. Черепът му е пукнат, а раменете — изкълчени.

„За да спаси задника си, този американец поставя остатъка от организацията в опасност, предава я“ — казва Джоузеф П. О’Нийл, заместник-началник на мисията в американското посолство.^[2] Като следствие множество етиопци са затворени, изтезавани или убити.

В края на седемте седмици мъчение чрез израелското посолство в Найроби етиопците изпращат съобщение, че са задържали служител на ЦРУ. Същия ден президентът Рейгън изпраща своя посланик с извънредни пълномощия — генерал Върнън Уолтърс, който тогава е в Африка, да освободи Уелс.

На 3 февруари 1983 г. бившият заместник-директор на разузнаването, шейсет и седем годишен и обременен с подагра, се смъква тромаво от самолета в Адис Абеба, строполява се в една кола и стига до посолството, задъхвайки се в разредения въздух на 8300 фута надморска височина.^[3] „Какво ще кажете на Менгисту?“ — пита О’Нийл. Уолтърс отговаря: „Президентът на Съединените щати иска обратно господин Тимъти Уелс.“ Той няма намерение да преговаря.

Уолтърс отива в президентския дворец в Асмара, където Менгисту му чете тричасова лекция по етиопска история. Уелс е освободен на следващия ден. Косата му е посивяла. Разкрил е на неприятеля идентичността на още четирима души от резидентурата на ЦРУ.

КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННИ ЕЛЕМЕНТИ СА ЗАЛОВЕНИ НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Обявява сутрешното заглавие в Етиопиан Хералд, англоезичния вестник в столицата. То е отпечатано на първа страница покрай снимката на осемнайсет ужасени етиопци, застанали пред маса, отрупана с оръжия, листовки и касети. Повечето — ако не и всички — от хората на снимката по-късно умират в затвор.

Уелс се завръща във Вашингтон с реактивен самолет Лиър. Група служители на ЦРУ посрещат самолета. Това не е празненство за „добре дошъл“. Подозират го в измяна. Отвеждат го в тайна квартира в предградията на Вирджиния и го разпитват в продължение на шест седмици. „Ако бях искал да остана пленник, щях да остана в Етиопия“ — заявява им Уелс.

„Исках да постъпя в Управлението, понеже те се грижат за хората си — казва той. — Не се погрижиха за мен по никакъв начин или под никаква форма. Смятаха ме за предател. Бях помолен да напусна. Това бе унищожително за мен.“ Болката остава и след повече от двайсет години.

„Администрацията на Рейгън предприе тайна операция, започната в много малък мащаб при Картър, и я превърна в дейност, която да се провежда в Етиопия — твърди Дейвид Корн, американският шарже д’афер в Адис Абеба при вземането на Уелс за заложник. — Това бе нещо, за което не вярвах, че може да мине незабелязано, и се опитах да го спра. Бях уверен, че при практикувания от страна на етиопското правителство надзор над нас то ще бъде разкрито. То беше разкрито.“^[4]

„Що за разузнавателно управление ръководите?“

На 7 март 1984 г. е отвлечен Джереми Левин, шефът на бюрото на Си Ен Ен в Бейрут. На 16 март изчезва Бил Бъкли, началникът на резидентурата на ЦРУ. На 8 март преподобният Бенджамин Уиър, презвитериански мисионер, изчезва от улиците на града. През годините на Рейгън общо 14 американци са взети за заложници в Бейрут.

Бъкли обаче е винаги на първо място в мислите на Кейси, и то с основание, тъй като директорът е лично отговорен за трудното му положение. Кейси пуска на президента Рейгън запис, на който се чува изтезаването на Бъкли. Според всички сведения това има силен ефект.

ЦРУ излиза с поне дванайсет плана за освобождаването му, но никога не разполага с достатъчно разузнавателна информация, за да ги изпълни. В безсилието си тайната служба се заема с опит за отвличането на Имад Муния. „Президентът одобри препоръката на директора на Централното разузнаване Кейси Муния да бъде отвлечен“ — твърди правителственият координатор по контратероризма Робърт Оукли.^[5] ЦРУ смята, че той е в Париж. Предупредени от Управлението, френски разузнавачи нахлуват в хотелската стая, в която им е казано, че ще го открият. На мястото, където се предполага, че се намира двайсет и пет годишният ливански терорист, те намират петдесетгодишен испански турист.

Един от многото източници, които парижката резидентура на ЦРУ е вербувала в името на контратероризма, е иранският измамник Манушер Горбанифар: мошеник, бивш агент на САВАК — тайната полиция на шаха. Дебел, оплешивяващ, с козя брадичка, облечен в луксозни костюми, с поне три фалшиви паспорта, Горбанифар е избягал от Иран след падането на стария режим. Оттогава продава съмнителна информация на ЦРУ и на израелското разузнаване. Той предсказва събитията, след като са се случили; информацията му е внимателно измайсторена, за да води до плащания в брой. Един ден след отвличането на Бъкли Горбанифар се среща с хора от ЦРУ в Париж и им казва, че притежава информация, която може да го освободи. Управлението го подлага на три последователни теста с детектора на лъжата. При последния той се издънва на всеки въпрос, с изключение на името и националността. На 25 юли 1984 г. ЦРУ официално удостоверява, че Горбанифар е завършен лъжец — „фалшификатор на информация и вредител“ — и издава за него рядко използваното клеймо, заповед, която посочва, че той не съобщава истината и че на думата му никога не бива да се вярва. Въпреки това на 19 ноември 1984 г. Горбанифар примамва ветерана от ЦРУ Тед Шекли на тридневна среща в четиризвезден хотел в Хамбург.

След безжалостно амбициозен възход до второто място в тайните служби преди пет години Шекли е бил принуден от адмирал Търнър да се пенсионира за голямо облекчение на някои от колегите си от ЦРУ. Името му е станало синоним на професионална непочтеност в Управлението. Сега той работи като частен разузнавателен посредник — продавач на тайни като Горбанифар. На срещи с различни ирански емигранти се е представял като емисар на президента на Съединените щати.

Шекли слуша с интерес, докато Горбанифар обсъжда начините за освобождаване на американските заложници. Може би с таен откуп, с предаване на пари в брой. А може и да е доходоносно. САЩ могат да изпратят оръжия на Иран чрез търговската фирма Стар Лайн, ръководена от Горбанифар съвместно с израелското разузнаване. Продажбата на оръжия ще породи благосклонност в Техеран, ще даде милиони на участващите в нея търговци и голяма сума за освобождаването на Бил Бъкли и останалите американски заложници. Шекли докладва за разговора на вездесъщия Върнън Уолтърс, който пък предава доклада на контратерористичния цар Робърт Оукли.

На 3 декември 1984 г. е отвлечен Питър Килбърн, библиотекар в Американския университет в Бейрут. Във Вашингтон семействата на заложниците умоляват Белия дом да направи нещо. Молбите им нараняват президента, който постоянно пита Кейси какво прави ЦРУ, за да ги освободи. „Рейгън беше загрижен за съдбата на заложниците и не можеше да разбере защо ЦРУ не е в състояние да ги открие и освободи — казва Боб Гейтс. — Той все повече и повече притискаше Кейси да ги намери. Трудно беше да се устои на натиска на Рейгън. Нямаше крясъци или тежки обвинения — нищо в стила на Джонсън или Никсън. Просто критичен поглед, внушение за болка и молбата: «Ние просто трябва да измъкнем тези хора» — повтаряна почти ежедневно, седмица след седмица, месец след месец. Подразбираше се обвинението: Що за разузнавателно управление ръководите, ако не можете да откриете и спасите тези американци?“^[6]

„Сами си го бяхме направили“

През декември 1984 г., докато Вашингтон се подготвя за второто встъпване в длъжност на Рейгън, предложението на Горбанифар за улесняване на изгодната сделка „оръжия срещу заложници“ все още е в сила. Кейси го поддържа. Същия месец той официално предлага ЦРУ да финансира войната си в Централна Америка с пари от чужбина. В продължение на половин година той е пробутвал идеята на Белия дом.

Конгресът забранява финансиране за войната от американска страна непосредствено преди деня на изборите през 1984 г. Две издънки в тайната служба са довели до спирането. Най-напред е фиаското с комиксите. Откакто Кейси е изчерпал малкия запас паравоенна опитност на ЦРУ в Централна Америка: „Управлението трябваше да се пресяга навън и да въвежда хора, които да могат да водят войната за него — казва заместник-директорът на разузнаването Джон Макмахън. — Това се правеше главно чрез пенсионирани военни от специалните части, които бяха научили занаята си във Виетнам.“^[7] Един от тези ветерани притежава стар комикс, използван за обучаване на виетнамските селяни — как да завземат дадено село, като убият кмета, началника на полицията и милицията. ЦРУ го превежда на испански и го раздава на контрите. Това скоро става известно, като няколко високопоставени служители на ЦРУ смятат, че „някой предприема тайна операция срещу нас — казва Макмахън. — Това беше абсурдно. И излезе, че ние сами си го бяхме направили“. Кейси наказва с мъмрене петима старши служители за книжката с комиксите. Трима от тях отказват да подпишат заповедите. Неподчинението им остава ненаказано.

След това идват мините. Искайки да унищожи останките от икономиката на Никарагуа, Кейси е наредил миниране на никарагуанското пристанище Коринто — акт на война. Това е внезапно хрумване на Дуейн Кларидж, породено от отчаянието след пресъхването на средствата за контрите. „Една вечер си седях вкъщи — на чаша джин, да съм честен — и си казах: по дяволите, мините трябва да са решението!“ — разказва Кларидж.^[8] Управлението ги прави евтиничко, от канализационни тръби. Кейси е уведомил Конгреса за минирането с недоловимото си мърморене. Когато сенаторът Бари Голдуотър, републиканският председател на Комисията по разузнаването, вдига врява за работата, служителите на ЦРУ го изкарват тъп пияница.

Конгресът, нащрек заради методите на Кейси, специално е забранил на Управлението да иска пари от трети страни, за да заобиколи забраната за оказване помощ на контрите. Въпреки това Кейси урежда Саудитска Арабия да налее 32 милиона долара, а Тайван още 2 милиона, като парите текат през контролирана от ЦРУ швейцарска сметка. Но това е палиатив.

През януари 1985 г., в началото на втората Рейгънова администрация, директорът получава две настоятелни заповеди от президента: Освободете заложниците. Спасете контрите. Задачите се смесват в ума му.

Кейси гледа на живота като на авантюра. Той вярва, че политиката, дипломацията и разузнаването са вид бизнес. Пресметнал е как кризата със заложниците и недостигът на пари за контрите могат да бъдат разрешени чрез голяма сделка с Иран. Директорът би предпочел лично да ръководи иранската операция, но се изправя пред пълното неодобрение на тайната служба за работа с прословутия Манушер Горбанифар, а ЦРУ няма друг канал към Иран. Кейси би се радвал да спаси самостоятелно и контрите, но на ЦРУ е забранено да им оказва пряка помощ. Решението му е да проведе и двете операции без правителството да знае.

Той измисля нещо, което според него е решаващата тайна акция. Тя продължава по-малко от две години — от началото до края си — и е опасно близо до това да провали президента Рейгън, вицепрезидента Буш и самото управление.

„Той рискуваше много — размишлява Боб Гейтс, — излагайки на опасност президента, себе си и ЦРУ.“^[9]