Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (32)

31. „Да се промени концепцията за тайна служба“

Колапсът на ЦРУ като тайна разузнавателна служба започва в деня на напускането на Хелмс и пристигането на Джеймс Шлезинджър в главната квартира.

Шлезинджър прекарва седемнайсет седмици като директор на разузнаването. През това време той провежда чистка на повече от петстотин анализатори и над хиляда души от тайната служба. Задграничните служители получават неподписани кодирани телеграми, че са уволнени. В отговор Шлезинджър е засипан с анонимни смъртни заплахи и увеличава въоръжените охранители в отряда си по сигурността.

Той назначава Бил Колби за следващия шеф на тайната служба, кани го да седне и му обяснява, че е дошло време „да се промени концепцията за секретна служба“.^[1] Настъпила е зората на технокрацията, а дните на старите момчета, които са в играта от двайсет и пет години, са си отишли. „Той беше свръхподозрителен към ролята и влиянието на тайните оперативни служители — спомня си Колби. — Смяташе, че под тяхното господство Управлението е станало самодоволно и разплуто, че наистина мястото е пълно с прекалено много от тези «стари момчета», които сякаш само се дебнат един друг, играят си на шпиони и преживяват отново щастливото си минало.“

Старите момчета твърдят, че всеки аспект от задграничната работа на ЦРУ е част от борбата срещу Съветите и Червен Китай. Дали си в Кайро или Катманду, винаги се биеш срещу Москва и Пекин. Но какъв е смисълът, когато Никсън и Кисинджър вдигат наздравици е водачите на комунистическия свят? Мирът е на ръка разстояние. Президентската политика за намаляване на напрежението отслабва бойния дух на тайната служба.

Колби бързо се заема с преглед на възможностите на ЦРУ. Десет години по-рано половината от бюджета му е отивала за тайни операции. При Никсън цифрата пада под 10%. Набирането на нови таланти намалява, а причината за това е войната във Виетнам. Политическият климат не подтиква към наемане на интелигентни колежанчета — все повече университетски градчета по всеобщо искане не допускат вербовчиците на ЦРУ. Отмяната на задължителната военна служба слага край и на върволицата младши офицери, които на ротационен принцип попадат в редовете на Управлението.

За американските шпиони Съветският съюз си остава почти terra incognita. Северна Корея и Северен Виетнам са бели петна. ЦРУ купува най-добрите си сведения от съюзни служби за външно разузнаване и лидери от Третия свят, които то безусловно притежава. Управлението е най-ефективно в перифериите на властта, но това са евтините зрителски места, от които световната сцена не се вижда добре.

Съветският отдел все още е парализиран от конспиративните теории на Джим Енгълтън, който остава начело на американското контраразузнаване. „Енгълтън ни унищожи — казва Хавиланд Смит от ЦРУ, ръководител на операциите срещу Съветския съюз през 60-те и 70-те години. — Той ни извади от съветските ангажименти.“ Едно от многото печални задължения на Бил Колби е да измисли какво да прави с алкохолизирания ловец на шпиони, който вече е стигнал до заключението, че самият Колби е къртица на Москва. Той опитва да убеди Шлезинджър да уволни Енгълтън. Новият директор се отказва, след като получава информационната сводка.

В мрачния си и задимен кабинет Енгълтън повежда новия шеф на петдесетгодишно пътешествие — назад към началото на съветския комунизъм, към сложните операции с внедряване на агенти и политическите манипулации на руснаците срещу Запада през 20-те и 30-те години, през операциите на комунистическите двойни агенти и дезинформационните кампании на 40-те и 50-те и накрая до подозрението, че през 60-те Москва е проникнала до — или почти до — най-високите нива в самото Управление. Накратко, врагът е пробил защитата на ЦРУ и се е заровил дълбоко в него.^[2]

Шлезинджър, изпълнен с възторг от екскурзоводската обиколка на Енгълтън из ада, приема сводката за чиста монета.

„Извън устава на ЦРУ“

Шлезинджър казва, че разглежда ЦРУ като „централното разузнавателно управление — малко ц, малко р, малко у“.^[3] То се е превърнало просто в „някакъв компонент от състава на СНС“ през времето на Кисинджър. Шлезинджър възнамерява да го предаде на заместник-директора Върнън Уолтърс, докато сам се занимава с шпионските сателити на Националната разузнавателна служба, с електронно подслушвателния колос на Агенцията за национална сигурност и с военните доклади на Агенцията за военно разузнаване. Намерението му е да служи в ролята, която е представил в доклада си до президента — като директор на Националното разузнаване.

Но величавите му амбиции са разбити от големите и малките престъпления на Белия дом. „Аферата Уотъргейт започна да измества почти всичко останало — казва Шлезинджър — и желанията, които имах в началото, постепенно бяха изместени от необходимостта да се защити, да се организира спасяването на Управлението.“

Той има необикновена идея как да го спаси.

Шлезинджър мисли, че му е било казано всичко, което Управлението знае за Уотъргейт. Шокиран е, когато Хауърд Хънт свидетелства, че заедно със своите Водопроводчици са обрали кабинета на психиатъра на Даниел Елсбърг с техническата помощ на ЦРУ. Когато Управлението преглежда собствените си архиви, излиза едно копие от проявения от него филм на Хънт, след като е проучил кабинета. По-нататъшният преглед разкрива писмата на Джим Маккорд до ЦРУ, които могат да се тълкуват като заплаха за изнудване на президента на Съединените щати.

Бил Колби е скачал с парашут в тила на врага със ССО. Прекарал е шест години, наблюдавайки убийството на комунисти във Виетнам. Той не се впечатлява лесно от силни думи. Но според него гневът на Шлезинджър е страховит. Ако трябва, уволнете всички — нарежда директорът — разкъсайте това място на парчета, изкъртете пода, разкрийте всичко. След това Шлезинджър съставя меморандум до всеки служител в ЦРУ. Тази бележка е едно от най-опасните решения, вземани някога от директор на разузнаването.^[4] Това е наследство, което той избира да остави:

Наредил съм на всички старши оперативни служители в това Управление незабавно да ми докладват за всички текущи или предишни дейности, за които може да се прецени, че са извън устава.

С настоящото заповядвам на всяко лице, понастоящем на служба в ЦРУ, да ми докладва за всички подобни действия, за които му е известно. Каня всички бивши служители да направят същото. Всеки, който разполага с такава информация, трябва да се обади… и да каже, че иска да ми съобщи за „дейности извън устава на ЦРУ“.

Извънредно неясният устав на ЦРУ е недвусмислен по един пункт: Управлението не може да е тайната полиция на САЩ.^[5] Ала в хода на Студената война ЦРУ шпионира граждани, подслушва телефоните им, отваря бързата поща и заговорничи за извършването на убийство по нареждане на Белия дом.

Заповедта на Шлезинджър е с дата 9 май 1973 г. и влиза в сила незабавно. На същия ден Уотъргейт започва да съсипва Ричард Никсън. Той е принуден да уволни дворцовата си гвардия и само генерал Алегзандър Хейг, новият шеф на личния състав в Белия дом, остава на поста си. Часове след издаването на заповедта Хейг се обажда на Колби, за да го осведоми, че министърът на правосъдието напуска, постът му се заема от секретаря по отбраната, Шлезинджър напуска ЦРУ и отива в Пентагона, а президентът иска Колби да е следващият директор на разузнаването. Правителството е в такъв безпорядък, че Колби полага клетва чак през септември. В продължение на четири месеца генерал Уолтърс е изпълняващият длъжността директор, а Колби е назначеният директор — странно положение.

Колби вече е на петдесет и три години, с трийсет години в ССО и ЦРУ. През целия си зрял живот той е въплъщение на тайните действия. През пролетта на 1973 г. е принуден да служи на Шлезинджър като „убиец“ — привиква колегите си и им връчва писмата за уволнение. Посред всичко това най-голямата му дъщеря, в средата на двайсетте си години, линее и умира от анорексия. На 21 май Колби сяда и започва да преглежда първата компилация на престъпленията на ЦРУ, които в крайна сметка стигат до 693 потенциални нарушения. Публичните изслушвания по случая Уотъргейт в Сената започват през същата седмица. Излизат новините, че Никсън и Кисинджър подслушвали сътрудници и репортери. Обявява се назначаването на специален прокурор, който ще разследва престъпленията по Уотъргейт.

През целия си живот Колби е бил дълбоко вярващ католик, човек, който вярва в последиците от смъртния грях. В този ден той за първи път научава за заговорите срещу Фидел Кастро и централната роля на Робърт Ф. Кенеди, за експериментите за контрол на съзнанието и за тайните затвори, за изпитанието на лекарства върху хора, без знанието им, като върху опитни зайчета. Подслушването и наблюдението на граждани и репортери от страна на ЦРУ не засяга съвестта му — зад това стоят ясните заповеди на трима президенти. Но той знае — като се вземе предвид насоката на периода, — че ако тези тайни се разчуят, Управлението може да бъде съсипано. Колби заключва тайните и се заема с опити да управлява ЦРУ.^[6]

Под смазващата тежест на Уотъргейт Белият дом се разпада, а на Колби понякога му се струва, че ЦРУ също се руши. Често се оказва добре, че Никсън не чете разузнавателните данни, с които Управлението го снабдява. Когато през 1973 г. празниците Йом Кипур и Рамадан съвпадат, Египет започва война срещу Израел и навлиза дълбоко в държана от израелците територия. В ярък контраст със солидните предвиждания за Шестдневната война през 1967 г., ЦРУ е изтълкувало погрешно надвисналата буря. „Не се покрихме със слава — казва Колби.^[7] — В деня, преди войната да избухне, ние предсказахме, че тя няма да избухне.“

Няколко часа преди началото на войната Управлението уверява Белия дом: „Ученията са по-реалистични от обичайното. Но няма да има война.“^[8]