Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Legacy of Ashes: The History of the CIA, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Борис Шопов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- VeGan (2018)
Издание:
Автор: Тим Уайнър
Заглавие: Наследство от пепелища
Преводач: Борис Шопов
Издание: първо
Издател: Оксиарт
Година на издаване: 2009
Тип: документалистика
Националност: американска
Печатница: „Багра“
Редактор: Татяна Рашкова
Коректор: Виолета Борисова
ISBN: 9789547040242
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4985
История
- — Добавяне
18. „Ние също се залъгвахме“
На 30 юли 1962 г., понеделник, Джон Ф. Кенеди влиза в Овалния кабинет и включва новата записваща система, истинско произведение на изкуството, която е наредил да инсталират през уикенда.[1] Първият разговор, който записва, е планът за сваляне правителството на Бразилия и отстраняване на президента й Жуао Гулар.
Кенеди и неговият посланик в Бразилия Линкълн Гордън обсъждат похарчването на 8 милиона долара за подправяне на следващите избори и подготовка на почвата за военен преврат срещу Гулар — „да бъде изхвърлен, ако е необходимо“ — казва посланик Гордън на президента. Резидентурата на ЦРУ в Бразилия „дискретно ще покаже, че не сме непременно враждебни, спрямо каквато и да е акция на военните, ако е ясно, че мотивът й е срещу левицата“, казва президентът. Той няма да позволи Бразилия или някоя друга държава в Западното полукълбо да стане втора Куба. Парите потичат от ЦРУ към политическия живот на Бразилия. Единият канал е Американският институт за развитие на свободния труд — крило на Американската федерация на труда (АФТ). Другият е Институтът за изследвания в социалните науки — новосформирана организация на делови и граждански лидери в Бразилия. Получателите са политици и офицери, които са против президента Гулар и поддържат тесни контакти с новия американски военен аташе в Бразилия Върнън Уолтърс — бъдещ заместник-директор на разузнаването. Тези инвестиции ще започнат да се отплащат след по-малко от две години.[2]
Записите от Белия дом, транскрибирани през 2001 г., възпроизвеждат ежедневния ритъм на оформящите се в Овалния кабинет планове за тайни операции.
На 8 август Маккоун се среща в Белия дом с президента, за да обсъдят доколко е разумно спускането с парашут на стотици китайски националистически войници в Китай на Мао. Президентът е одобрил паравоенната операция. Маккоун е скептичен. Мао разполага с ракети земя-въздух, а последният изпратен от ЦРУ над Китай самолет U-2 е бил засечен и проследен от китайските комунистически радари 12 минути след излитането му от Тайван, съобщава Маккоун на президента. „Това е смехотворно — казва съветникът на Кенеди по националната сигурност Майкъл Форестол, син на покойния секретар по отбраната. — Ще дадем на президента още една катастрофа с U-2.“ И каква ще е легендата този път? — шегува се Кенеди. Всички се смеят. Месец след тази среща силите на Мао свалят един U-2 над Китай.
На 9 август Ричард Хелмс отива в Белия дом за обсъждане на възможностите за сваляне на режима в Хаити, на 30 мили от Куба. Хаитянският диктатор Франсоа „Папа Док“ Дювалие краде американската икономическа помощ и използва американската военна подкрепа за заздравяване на корумпирания си режим. Президентът дава разрешение за преврат. ЦРУ е снабдило с оръжия дисиденти, надяващи се да свалят правителството с всякакви необходими средства. Обмисля се дали Дювалие да бъде убит. Маккоун е дал зелена светлина.[3]
Но ЦРУ затъва. „Мога да кажа, г-н президент, че заговорът не изглежда да се е получил много успешен“ — съобщава Хелмс. Той предупреждава, че „отрядите главорези“ на Дювалие са „доста значителна репресивна сила“, което „прави заговора опасно занимание“. Най-добрият завербуван от ЦРУ агент, бивш началник на бреговата охрана на Хаити, не притежава нито волята, нито средствата за извършване на преврата. Хелмс съзира нищожна надежда за успех. Президентът му казва: „Още един преврат не ви е от полза, ако нямате с кого да работите.“
На 10 август Джон Маккоун, Робърт Кенеди и секретарят по отбраната Робърт Макнамара се събират в натруфената зала за съвещания на държавния секретар Дийн Ръск, на седмия етаж в сградата на Държавния департамент. Темата е Куба.[4] Маккоун си спомня за „едно предложение да се ликвидират водещите хора от режима на Кастро“, в това число Кастро и брат му Раул, министър на отбраната на Куба, който тъкмо се е върнал от пътуване за купуване на оръжия от Москва. Маккоун намира тази идея ужасяваща. Директорът вижда по-голяма заплаха в бъдещето. Той предсказва, че Съветският съюз ще даде на Кастро ядрени оръжия — балистични ракети със среден обсег, които могат да поразяват цели в Съединените щати. От повече от четири месеца той се притеснява от тази възможност. Не разполага с разузнавателна информация, не разполага с нищо, с което да продължи, освен с инстинкта си.
Маккоун е единственият, който вижда ясно заплахата. „Ако бях на мястото на Хрушчов — казва той, — щях да разположа в Куба офанзивни ракети. После щях да тропна с чепика по масата и да кажа на Съединените щати: Е, как ви се харесва за разнообразие да погледнете дулото на пушката? А сега нека си поприказваме за Берлин и за каквото друго си избера.“[5] Изглежда, никой не му е повярвал. „Експертите единодушно и непреклонно се съгласиха, че това е отвъд пределите на възможното — отбелязано е в една история на Управлението в годините на Маккоун. — Той беше напълно сам.“
Налице е растящ скептицизъм относно способността на Управлението да предскаже поведението на Съветите. В продължение на десет години анализаторите му постоянно са бъркали. „ЦРУ рисуваше възможно най-страховитата картина на това, което Съветите ще ни причинят — ще станем второразредна сила; Съветите ще са № 1“ — казва бившият президент Джералд Р. Форд, който през 1962 г. членува в затворената Вътрешна подкомисия, осигуряваща секретния бюджет на ЦРУ.[6] „Имаха таблици на стените, имаха числа и заключението им беше, че след десет години Съединените щати ще са зад Съветския съюз по военни възможности и икономически растеж — казва Форд. — Това беше страховито представление. Фактите са, че грешаха напълно. А това — тъй наречените експерти на ЦРУ — бяха най-добрите ни хора.“
„Най-опасният район в света“
На 15 август Маккоун се връща в Белия дом да обсъди как е най-добре да се свали Чеди Жаган, министър-председател на Британска Гвиана — бедна, заливана от карибския прилив колония в Южна Америка.
Жаган е получил образованието си в САЩ стоматолог, женен за една марксистка от Чикаго на име Жанет Розенбърг, произлизащ от работници в колониалните плантации. За първи път е избран още през 1953 г. Не след дълго Уинстън Чърчил суспендира конституцията на колонията, нарежда правителството да бъде разпуснато и хвърля семейство Жаган в затвора. Те са освободени след като британците възстановяват конституционното управление. Жаган е преизбран два пъти, а през октомври 1961 г. посещава Овалния кабинет.
„Видях се с президента Кенеди, за да потърся помощта на Съединените щати и подкрепата му за нашата независимост от британците — спомня си Жаган.[7] — Той беше много чаровен и приветлив. Вижте, Съединените щати се бояха, че ще дам Гвиана на руснаците. Аз казах: Ако това е опасението ви, не се бойте. Ние няма да приемем съветска база.“
През ноември 1961 г. в интервю със зетя на Хрушчов и редактор на Известия Джон Ф. Кенеди публично обявява: „Съединените щати подкрепят идеята, че всеки народ трябва да има правото на свободен избор на вида управление, който желае.[8] Чеди Жаган може и да е марксист, но Съединените щати нямат нищо против, защото този избор е направен е честни избори, които той спечели.“
Кенеди обаче решава да използва ЦРУ, за да свали Жаган. Скоро след като Жаган излиза от Белия дом, в столицата на Гвиана — Джорджтаун — Студената война става гореща. В ефир тръгват нечувани до момента радиостанции. Чиновниците излизат на улицата. Бунтовете отнемат живота на повече от сто души. Профсъюзите въстават, след като получават съвети и пари от Американския институт за развитие на свободния труд, който на свой ред получава пари и съвети от ЦРУ. Артър Шлезинджър, специален помощник и придворен историк на Белия дом по времето на Кенеди, запитва президента: „Смята ли ЦРУ, че може да проведе действително тайна операция — тоест операция, която, каквито и подозрения да има Жаган, да не остави видима следа, която той да може да покаже пред света като доказателство за американска намеса, независимо дали ще спечели, или ще изгуби?“[9]
На 15 август 1962 г. в Белия дом президентът, Маккоун и съветникът по националната сигурност Макджордж Бънди решават, че е време да докарат нещата до точка на кипене.[10] Президентът дава началото на кампания на стойност 2 милиона долара, която в крайна сметка сваля Жаган от власт.[11] По-късно президентът Кенеди ще обясни на британския премиер Харолд Макмилан: „Латинска Америка беше най-опасният район в света. Ако имахме комунистическа държава в Британска Гвиана, ефектът… щеше да е създаването на неудържим натиск вътре в САЩ за наш военен удар срещу Куба.“[12]
На същата среща на 15 август, която решава съдбата на Жаган, Маккоун връчва на президента новата доктрина на ЦРУ за противопартизански действия. Заедно с нея върви и втори документ, скициращ текущите тайни операции в 11 страни — Виетнам, Лаос и Тайланд; Иран и Пакистан; и Боливия, Колумбия, Доминиканската република, Еквадор, Гватемала и Венецуела. Документът е „изключително засекретен, защото казва всичко за мръсните номера“ — казва Маккоун на президента.[13] „Чудесна колекция или речник на вашите престъпления“ — отвръща Бънди през смях.
На 21 август Робърт Кенеди пита Маккоун дали ЦРУ не може да инсценира лъжливо нападение срещу американската военна база в залива Гуантанамо като предлог за американско нахлуване в Куба.[14] Маккоун отказва. На другия ден той казва лично на Джон Кенеди, че една инвазия би била фатална грешка. За първи път Маккоун уведомява президента за мнението си, че Съветите може би инсталират в Куба ракети със среден обсег на действие. Ако е така, една потайна американска атака може да сложи началото на ядрена война. Той защитава тезата да се вдигне шум около вероятността за наличие на съветска ракетна база. Президентът начаса отхвърля идеята, но гласно се чуди дали партизаните на ЦРУ или американски войски ще са потребни за разрушаването на площадките — ако те съществуват. В този момент никой, освен Маккоун не е убеден, че ги има.
Разговорът продължава в Овалния кабинет малко след 6 часа следобед на 22 август, когато към тях се присъединява Максуел Тейлър — генералът, на когото Кенеди вярва най-много. Президентът иска да прегледат други две тайни операции, преди да обсъдят Куба. Първата е план за спускане на двайсет китайски националистически войници в континентален Китай през следващата седмица, който е в стадий на разработка. Втората е план на ЦРУ за подслушване на хора от вашингтонския журналистически корпус.
„Как сме с уреждането на работата с Болдуин?“ — пита президентът.[15] Четири седмици по-рано Хенсън Болдуин, репортер по националната сигурност на Ню Йорк Таймс, е отпечатал статия за съветските усилия да се укрепят площадките за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети с бетонни бункери. Крайно подробният репортаж на Болдуин точно излага изводите на най-новата национална разузнавателна оценка на ЦРУ.
Президентът нарежда на Маккоун да създаде вътрешен специален отряд, който да спре изтичането на тайни от правителството към вестниците. Заповедта е в разрез с устава на Управлението, специално забраняващ шпионирането вътре в страната. Много преди Никсън да създаде своя отряд Водопроводчици от ветерани на ЦРУ, за да спре изтичания на новини, Кенеди е използвал Управлението, за да шпионира американци.
„ЦРУ е в пълно съгласие със… създаването на този специален отряд, който може да е постоянна група за разследване, докладваща ми лично“ — казва Маккоун на президента по-късно. ЦРУ наблюдава Болдуин, още четирима репортери и източниците им от 1962 до 1965 г. Нареждайки на директора на разузнаването да осъществи програма за следене в страната, Кенеди създава прецедент, който ще следват президентите Джонсън, Никсън и Джордж У. Буш.
Все на същата среща в Белия дом разговорът най-сетне се връща към Кастро. Трийсет и седем съветски кораба са акостирали в Куба през последните седем седмици, казва Маккоун на президента. Товарът им „може да съдържа части на ракети. Ние не знаем“. Но по един или друг начин Съветите действат за увеличаването на военната мощ на Куба. „Е, това ще е отделно от въпроса дали строят някакви ракетни бази, нали?“ — пита президентът. „Всъщност, не — отговаря Маккоун, — мисля, че двете са свързани. Мисля, че те вършат двете неща.“
На другия ден Маккоун напуска Вашингтон и се отправя на дълъг меден месец. Отскоро вдовец, който току-що се е оженил отново, той планира посещение в Париж и Южна Франция. „Ще бъда извънредно доволен, ако имате нужда от мен — пише той на президента, — и ако е тъй, донякъде ще бъда облекчен от виновното усещане, което сякаш ме обзема.“[16]
„Сложете го в сандъка и заковете капака“
Самолет U-2 извършва полет над Куба на 29 август. Филмът му е проявен през нощта. На 30 август един анализатор на ЦРУ се навежда над осветената си маса и се провиква: „Имам база на РЗВ!“ РЗВ е ракетата земя-въздух CA-2, съветското оръжие, което е свалило U-2 над Русия. Същия ден друг самолет U-2 е спипан да се носи из съветското въздушно пространство в нарушение на тържественото американско обещание и предизвиква официален протест от Москва.
Новината, че Куба притежава ракети земя-въздух, създава „разбираема неохота или смущение“ в Белия дом относно разрешаването на нови полети, ще каже по-късно Маккоун.[17] Дж. Кенеди нарежда на генерал Картър, изпълняващ длъжността директор на разузнаването по време на медения месец на Маккоун, да покрие доклада за РЗВ. „Сложете го в сандъка и заковете капака“ — казва президентът.[18] Той не може да позволи международното напрежение да създаде вътрешнополитическо безпокойство — не и когато изборите са само след два месеца. След това на 9 септември друг самолет U-2 е свален над Китай. Сега в Държавния департамент и в Пентагона на шпионския самолет и на свързаните с него рискове се гледа — по думите на доклад на ЦРУ — с „всеобща погнуса или, в най-добрия случай, с крайна неловкост“. Гневният Макджордж Бънди, пришпорван от Дийн Ръск и действащ от името на президента, отказва следващия планиран полет на U-2 над Куба и привиква Джеймс К. Ребър, ветеран от ЦРУ, отговарящ за Комисията за наземно наблюдение.
„Има ли някой участник в планирането на тези мисии, който иска да започне война?“ — пита направо Бънди.[19]
На 11 септември президентът Кенеди забранява полетите на U-2 да минават над кубинското въздушно пространство. Четири дни по-късно първите съветски ракети със среден обсег пристигат в пристанището Мариел в Куба. Фотографската пауза — сляпо петно в решаващ исторически момент — продължава четирийсет и пет дни.[20] Маккоун, който държи под око главната квартира на ЦРУ чрез непрестанни телеграми от Френската Ривиера, нарежда на Управлението да предупреди Белия дом за „опасността от изненада“. Управлението не го прави. ЦРУ преценява, че в Куба има десетхилядна съветска войска. Тя наброява 43 000 души. Управлението заявява, че кубинските сили възлизат на 100 000 души. Истинското число е 275 000. ЦРУ направо отхвърля възможността Съветите да строят площадки за ядрени ракети в Куба.
„Установяването на кубинска земя на съветски ядрени ударни сили, които могат да се използват срещу САЩ, би било несъвместимо със съветската политика“ — заключават топекспертите на ЦРУ в специална национална разузнавателна оценка на 19 септември. Като класически пример на проектиране на своите мисли върху другите, колебливото ЦРУ заявява: „Самите Съвети вероятно все още са несигурни относно бъдещата си военна програма за Куба.“ Оценката ще остане в продължение на четирийсет години връх на погрешното преценяване — докато ЦРУ не проверява състоянието на иракския арсенал.
Единствено Маккоун не е съгласен. На 20 септември в последната от младоженските си телеграми за главната квартира той настоява Управлението да преосмисли. Анализаторите въздъхват. После отново поглеждат съобщението, получено преди поне осем дни от един наблюдател на пътищата, кубински агент на най-ниското стъпало в разузнавателната йерархия. Той е докладвал, че конвой от седемдесетфутови съветски трактори — влекачи вози мистериозен, завит с платнища товар с размерите на големи телефонни стълбове из кубинската провинция край град Сан Кристобал. „Така и не научих името му — казва Сам Халпърн от ЦРУ.[21] — Този агент, едничкият смислен резултат от операцията Мангуста, та този агент ни каза, че става нещо занимателно… И след десет дни спорове пред Комитета за наземна рекогносцировка най-сетне беше одобрено да се направи прелитане над чужда територия.“
На 4 октомври Маккоун, отново поел командването, се гневи на спирането на U-2, наложено от Белия дом. Над Куба не е имало шпионски полети от повече от пет седмици. На съвещание на Специалната група (разширен състав) с Боби Кенеди „възникна голям спор (малко разгорещен)“ по въпроса кой е спрял полетите.[22] Разбира се, това е президентът. Боби Кенеди признава нуждата от още разузнаване за Куба, но казва, че президентът иска преди всичко още саботаж: „Той настоява да се започне «мащабна дейност».“[23] Той иска Маккоун и Лансдейл да пратят в Куба агенти, които да минират пристанищата и да отвличат кубински войници за разпит — заповед, която довежда до последната мисия от операция Мангуста през септември; тогава, в разгара на ядрената криза, около петдесет шпиони и саботьори са изпратени с подводница в Куба.
Докато американското разузнаване вършее, на 4 октомври в Куба незабелязано пристигат 99 съветски ядрени бойни глави. Всяка от тях е седемдесет пъти по-мощна от бомбата, която Хари Труман е пуснал над Хирошима. С едно прокрадване Съветите са удвоили размера на вредата, която могат да причинят на Съединените щати. На 5 октомври Маккоун отива в Белия дом, където твърди, че безопасността на нацията зависи от повече полети на U-2 над Куба. Бънди му се присмива и му казва, че е убеден в липсата на заплаха — а ако заплаха съществува, то ЦРУ не може да я открие.
„Почти пълна изненада за разузнаването“
Откриването на ракетите от ЦРУ десет дни по-късно бива представяно като триумф. Малцина от хората на власт по онова време обаче го виждат така.
„Почти пълната изненада за разузнаването, преживяна от Съединените щати във връзка с вкарването и разполагането на съветски ракети в Куба, произлизаше до голяма степен от нарушеното функциониране на аналитичния процес, чрез който се оценяват и докладват разузнавателните показатели“ — докладва няколко месеца по-късно президентският Консултативен съвет по разузнаване.[24] Президентът е „зле обслужен“ от ЦРУ, което „не е съумяло да представи на ключови правителствени служители най-точната възможна картина“ на това, което Съветите правят. Според Съвета „покритието на Куба от тайни агенти е недостатъчно“ и „не е използвано пълноценно въздушното фотографско наблюдение“. Той заключава: „Начинът, по който се боравеше с разузнавателните индикатори в случая с Куба, може да се окаже най-сериозната грешка в нашата разузнавателна система, грешка, която — ако не се поправи — може да доведе до най-тежки последици.“
Грешките си остават непоправени; неспособността да се види реалното състояние на иракския арсенал през 2002 г. довежда до нещо доста сходно като резултат.
Но най-после по настояване на Маккоун фотографската пауза е затворена. На зазоряване на 14 октомври един самолет U-2, пилотиран от майора от ВВС Ричард Д. Хайзър от Стратегическото военновъздушно командване, прелита над Западна Куба и заснема 928 кадъра за шест минути. Двайсет и четири часа по-късно анализаторите на ЦРУ съзерцават изображенията на най-големите комунистически оръжия, които са виждали. През целия ден на 15 октомври те сравняват кадрите от U-2 със снимките на съветските ракети, които минават на парад по московските улици на всеки Първи май. Те проверяват наръчниците с техническите спецификации, получени през изминалата година от Олег Пенковски, полковник от съветското военно разузнаване. През лятото на 1960 г. той е подхванал четиримесечни опити да се свърже с ЦРУ. Но служителите на Управлението са твърде неопитни, твърде боязливи и предпазливи, за да сключат сделката.
Най-сетне той осъществява контакт с британците, които работят с него заедно с представителите на ЦРУ в Лондон. С голям риск е изнесъл около 5000 страници документи, по-голямата част от които позволяват да се видят отвътре военната технология и доктрина. Той действа доброволно и е първият важен съветски шпионин на ЦРУ. Точно седмица след пристигането на снимките от U-2 във Вашингтон Пенковски е арестуван от съветското разузнаване.
В късния следобед на 15 октомври анализаторите на ЦРУ вече знаят, че гледат балистични ракети със среден обсег CC-4, които могат да пренесат 1-мегатонна бойна глава от Западна Куба до Вашингтон. Президентът Кенеди е в Ню Йорк за участие в кампанията за ноемврийските избори, които са само след три седмици. Същата вечер Макджордж Бънди е у дома си на прощална вечеря с Чип Болън — новоназначения американски посланик във Франция. Около 22 ч. телефонът иззвънява. Обажда се Рей Клайн, заместник-директор на разузнаването в ЦРУ. „Тези неща, за които се тревожехме — изглежда, наистина имаме нещо“ — казва Клайн.[25]
Ричард Хелмс донася снимките от U-2 в кабинета на правосъдния министър в 9:15 ч. сутринта на 16 октомври. „Кенеди стана от бюрото си и погледна за миг през прозореца — спомня си Хелмс. — Обърна се с лице към мен. «Мамка му — каза високо, като вдигна юмруци пред гърдите си, сякаш щеше да се боксира с невидим противник. — Всичко да върви по дяволите.» Тъкмо такива бяха и моите чувства.“[26]
Боби Кенеди мисли: „Бяхме изиграни от Хрушчов, но и ние също се залъгвахме.“[27]