Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (30)

29. „Американското правителство иска военно решение“

Към 1970 г. влиянието на ЦРУ се усеща във всяка страна в Западното полукълбо — от границата в Тексас до Огнена земя. В Мексико президентът работи изключително с шефа на резидентурата, а не с посланика и на Нова година получава лична информационна сводка от директора на разузнаването. В Хондурас двама резиденти самостоятелно са обещали подкрепата на САЩ на военната хунта против нарежданията на посланиците, на които служат.

Малко са латиноамериканските държави, които наистина се придържат към идеалите на демокрацията и върховенството на закона.^[1] Една от тях е Чили, където ЦРУ вижда надигаща се червена заплаха.^[2]

Левият Салвадор Алиенде е фаворитът в насрочените за септември 1970 г. президентски избори. Умереният Радомиро Томич, подкрепян от християндемократите, традиционните любимци на ЦРУ, изглежда като много случайна фигура. Десният Хорхе Алесандри има солидна проамериканска биография, но е корумпиран; американският посланик Едуард Кори намира, че е непоносим. Вече нищо не е сигурно.

ЦРУ вече е било Алиенде веднъж. Президентът Кенеди е одобрил програма за политическа война повече от две години преди чилийските избори от септември 1964 г., която да го свали от власт.^[3] Управлението осигурява секретността и налива около 3 милиона долара в политическата система на Чили. Тя се спира на около долар за глас за проамериканския християндемократ Едуардо Фрей. Линдън Джонсън, който одобрява продължаването на операцията, похарчва много по-малко от долар на гласоподавател, след като спечелва президентския пост през 1964 г. Кампанията на Фрей получава стимули за активното участие на привържениците му и политически консултанти покрай пълните с пари куфари. ЦРУ финансира тайни действия на Католическата църква и на профсъюзи срещу Алиенде. Управлението напомпва съпротивата срещу него сред чилийското военно командване и полицията. Държавният секретар Ръск казва на президента Джонсън, че победата на Фрей е „триумф за демокрацията“, постигнат „отчасти като резултат от добрата работа на ЦРУ“.

Президентът Фрей управлява шест години; конституцията го ограничава до един мандат. Въпросът отново е как да бъде спрян Алиенде. В продължение на месеци Хелмс предупреждава Белия дом, че ако иска да запази Чили под контрол, трябва бързо да одобри нова тайна акция. Спечелването на избори в чужбина отнема време и пари. Управлението е поставило един от своите най-издръжливи и надеждни хора за началник на резидентурата в Сантяго — Хенри Хекшер, който е шпионирал Съветите от Берлин, помогнал е за преврата в Гватемала и е вкарал Лаос в американския лагер. Сега той настойчиво съветва Белия дом да подкрепи Алесандри, човека от десницата.

Кисинджър е загрижен — има да се занимава с истинска война в Югоизточна Азия. Той много добре нарича Чили кама, насочена към сърцето на Антарктика. Но през март 1970 г. одобрява политическа програма за 135 000 долара, която да смаже Алиенде. На 27 юни, добавяйки още 165 000 долара, той забелязва: „Не виждам защо трябва да оставим някоя страна да стане марксистка само понеже населението й е безотговорно.“ Кисинджър подкрепя поражението на Алиенде, но не и избирането на някой друг.

През пролетта и лятото на 1970 г. ЦРУ се заема с работа. У дома и в чужбина то предоставя пропаганда на изтъкнати репортери, които служат като стенографи на Управлението. „Особено забележителна в тази връзка е главната статия на Тайм, която дължи много на писмени материали и сводки, предоставени от ЦРУ“ — отбелязва един вътрешен доклад на Управлението. В Европа старши кадри на Ватикана и християндемократически лидери от Западна Германия и Италия работят по повеление на ЦРУ, за да спрат Алиенде.^[4] В Чили „се печатаха плакати, разпространяваха се новини, насърчаваха се редакторски коментари, пускаха се слухове, разхвърляха се листовки и се раздаваха памфлети“ — спомня си Хелмс.^[5] Целта е да се стреснат избирателите, „да се покаже, че победа на Алиенде носи риска от разрушаване на чилийската демокрация — според същия. — Усилието беше отчаяно, но видимият ефект изглеждаше минимален“.

Посланик Кори намира работата на ЦРУ ужасяващо непрофесионална. „Никога и никъде не съм виждал толкова долнопробна пропаганда, използвана в кампания — казва той много години по-късно.^[6] — Казах, че идиотите от ЦРУ, които са създали «кампанията на ужаса» — и казах това на ЦРУ, — трябваше веднага да бъдат разкарани за неразбиране на Чили и чилийците. Тази пропаганда беше до известна степен като видяното от мен в Италия през 1948 г.“

На 4 септември 1970 г. Алиенде печели изборите с 1,5% преднина, с по-малко от 37% от гласовете. Според чилийските закони Конгресът трябва да ратифицира резултата и да потвърди мнозинството му петдесет дни след изборите. Става дума за правна формалност.

„Вече си имате вашия Виетнам“

ЦРУ има богат опит в нагласяването на избори преди балотажа. Никога не го е правило след балотаж. Разполага със седем седмици, за да обърне резултата.

Кисинджър инструктира Хелмс да претегли шансовете на един преврат. Те са малки: Чили е демокрация от 1932 г., като оттогава военните не са искали политическата власт. Хелмс изпраща на шефа на резидентурата Хенри Хекшер телеграма със заповедта да установи директен контакт с чилийски военни, които ще се погрижат за Алиенде. Хекшер няма такива връзки. Но той познава Агустин Едуардс, един от най-влиятелните хора в Чили. Едуардс притежава повечето от медните мини, най-големия вестник — Ел Меркурио — и завода за бутилиране на Пепси-Кола. Седмица след изборите той отлита на север, за да се види с добрия си приятел Доналд Кендал, главен изпълнителен служител на Пепси и един от най-ценените финансови помощници на президента Никсън.

На 14 септември Едуардс и Кендал пият кафе с Кисинджър. След това „Кендал отиде до Никсън и поиска някаква помощ, за да не допусне Алиенде до длъжност“ — спомня си Хелмс (по-късно Кендал отрича участието си; Хелмс се присмива на отричането).^[7] Хелмс се среща с Едуардс по обед във вашингтонския Хилтън. Двамата обсъждат момента на военния преврат срещу Алиенде. Същия следобед Кисинджър одобрява още 250 000 долара за политическата война в Чили. ЦРУ предоставя общо 1,95 милиона долара пряко на Едуардс, Ел Меркурио и кампанията им срещу Алиенде.

Същата сутрин Хелмс е казал на Том Полгар, шеф на резидентурата в Буенос Айрес, да взема следващия самолет за Вашингтон и да доведе със себе си главата на аржентинската военна хунта генерал Алехандро Ланусе. Генералът е несантиментален човек, прекарал четири години в затвора през 60-те след провален преврат. На следващия следобед, 15 септември, Полгар и Ланусе сядат в директорския кабинет в главната квартира на ЦРУ, чакайки Хелмс да се върне от среща с Никсън и Кисинджър.

„Хелмс беше много нервен при завръщането си“ — спомня си Полгар — и с основание — Никсън му е наредил да извърши военен преврат, без да казва на държавния секретар, секретаря по отбраната, американския посланик или началника на резидентурата. Хелмс е надраскал президентските заповеди в бележник:

— Може би шансът е 1 на 10, но спасете Чили!…

— 10 000 000 долара на разположение…

— Най-добрите хора, които имаме…

— Икономиката да изскърца.

Хелмс разполага с 48 часа, за да даде на Кисинджър план за действие, и с 49 дни, за да спре Алиенде.

Том Полгар познава Ричард Хелмс от двайсет и пет години. Започнали са заедно в берлинската база през 1945 г. Полгар поглежда в очите стария си приятел и долавя проблясък на отчаяние. Хелмс се обръща към генерал Ланусе и пита какво ще е необходимо за хунтата му, за да помогне тя за събарянето на Алиенде.

Аржентинският генерал поглежда директора на американското разузнаване.

„Г-н Хелмс — казва той, — вие вече си имате вашия Виетнам. Не ме карайте да си създавам свой.“^[8]

„Това, от което имаме нужда, е един генерал с топки“

Рано сутринта на 16 септември Хелмс свиква съвещание с началника на тайните акции Том Карамесинис и още седем старши служители. „Президентът поиска от Управлението да попречи на Алиенде да дойде на власт или да го свали“ — обявява той. Карамесинис получава върховното командване и неблагодарната работа да държи Кисинджър в течение.

ЦРУ разделя операцията срещу Алиенде на Вариант едно и Вариант две. Вариант едно е политическа война, икономически натиск, пропаганда и дипломатически натиск.^[9] Целта е да се купят достатъчно гласове в чилийския Сенат, за да се блокира утвърждаването на Алиенде. Ако това се провали, посланик Кори планира да убеди президента Фрей да извърши конституционен преврат. Като последно средство Съединените щати ще „осъдят Чили и чилийците на крайни лишения и бедност — казва Кори на Кисинджър, — принуждавайки Алиенде да възприеме твърдите мерки на полицейска държава“ и провокирайки народно въстание.

Вариант две е военен преврат. Кори не знае нищо за него. Но Хелмс пренебрегва президентската заповед да изключи Хенри Хекшер и казва на Том Полгар да се върне в Аржентина, за да го подкрепя. Хекшер и Полгар — момчета от берлинската база, най-добри приятели от Втората световна война — са сред най-добрите разузнавачи на ЦРУ. И двамата са наясно, че Вариант две е изпращане за зелен хайвер.

Хелмс повиква шефът на резидентурата в Бразилия Дейвид Атли Филипс да води специалната група за Чили. Човек на ЦРУ от 1950 г., ветеран от Гватемала и Доминиканската република, той е най-добрият майстор на пропагандата в Управлението. За Вариант едно няма никаква надежда.

„Всеки живял в Чили като мен и познаващ чилийците, знаеше, че един сенатор може да се подкупи, но двама? Никога. А трима? Никакъв шанс — казва той.^[10] — Щяха да вдигнат аларма. Бяха демократи и доста време са били такива.“ Що се отнася до Вариант две — казва Филипс, — „чилийските военни бяха модел на демократическа коректност“. Командващият армията генерал Рене Шнайдер е обявил, че армията ще се подчинява на конституцията и ще се въздържа от политиката.

За Вариант едно Филипс има във ведомостта за заплатите двайсет и трима чужди репортери, които ще разбунят международното обществено мнение. Той и колегите му са диктували грубата уводна статия срещу Алиенде, излязла в Тайм. За Вариант две разполага с екип дълбоко прикрити хора от ЦРУ под фалшиво знаме с фалшиви паспорти. Единият се представя за колумбийски бизнесмен, друг за аржентински контрабандист, трети като офицер от боливийското военно разузнаване.

На 27 септември хората от тази група помолват американския военен аташе в посолството полковник Пол Уаймърт, дългогодишен приятел на ЦРУ, да им помогне да открият чилийски офицери, които ще съборят Алиенде. Кандидат е един от малцината генерали, опитали се да извършат преврат в близкото минало, Роберто Виьо. Но много от офицерите смятат, че Виьо е опасен глупак; някои го мислят за луд.

На 6 октомври един от агентите с фалшива идентичност провежда дълъг разговор с Виьо. След няколко часа посланик Кори научава за първи път, че ЦРУ планира преврат зад гърба му. Той има яростен сблъсък с Хенри Хекшер. „Имате двайсет и четири часа или да проумеете, че аз ви командвам, или да напуснете страната“ — казва посланикът.

„Аз съм ужасен — телеграфира Кори на Кисинджър. — Всеки опит от наша страна да насърчим активно преврат може да ни докара до поражение от типа на Залива на свинете.“

Апоплектичният Кисинджър нарежда на посланика да спре да се бърка. След това отново повиква Хелмс в Белия дом. Резултатът е телеграма — светкавица до резидентурата на ЦРУ в Сантяго:

СВЪРЖЕТЕ СЕ С ВОЕННИТЕ И ИМ КАЖЕТЕ, ЧЕ АПР — тоест американското правителство — ИСКА ВОЕННО РЕШЕНИЕ И ЧЕ НИЕ ЩЕ ГИ ПОДКРЕПИМ В МОМЕНТА И ПО-КЪСНО… СЪЗДАЙТЕ ПОНЕ ДОНЯКЪДЕ АТМОСФЕРА ЗА ПРЕВРАТ… ПОДКРЕПЕТЕ ВОЕННА АКЦИЯ.

На 7 октомври, часове след като тази заповед излиза от главната квартира на ЦРУ, Хелмс потегля на двуседмична инспекционна обиколка на резидентурите в Сайгон, Банкок, Виентян и Токио.

Същия ден Хенри Хекшер прави опит да обори идеята за извършване на преврат заедно с генерал Виьо. Началникът на резидентурата казва на главната квартира, че един режим на Виьо „ще е трагедия за Чили и за свободния свят… Преврат на Виьо ще доведе само до огромна кървава баня“. Това не се приема добре във Вашингтон. На 10 октомври, само две седмици преди встъпването на Алиенде в длъжност, Хекшер отново опитва да обясни фактите на началството си. „Искате от нас да провокираме хаос в Чили — пише той. — Чрез решение от типа на Виьо ви даваме рецепта за хаос, който едва ли ще е безкръвен. Прикриването на американската намеса очевидно ще е невъзможно. Екипът на резидентурата, както знаете, е обсъждал сериозно всички планове, предложени от колегите в главната квартира. Заключаваме, че нито един от тях няма дори и малък шанс да постигне целта. Ето защо хазартът с Виьо, въпреки високите рискови фактори, може да ви се хареса.“

Главната квартира отказва.

На 13 октомври Хекшер телеграфира, че Виьо смята да отвлече командващия чилийската армия — конституционно настроения генерал Шнайдер. Кисинджър повиква Карамесинис в Белия дом. Сутринта на 16 октомври Карамесинис телеграфира заповедите му на Хекшер:

УТВЪРДЕНА И ПОСТОЯННА ПОЛИТИКА Е АЛИЕНДЕ ДА БЪДЕ СВАЛЕН С ПРЕВРАТ… БЕШЕ ПРЕЦЕНЕНО, ЧЕ ОПИТ ЗА ПРЕВРАТ НА ВИЬО, ИЗВЪРШЕН ОТ НЕГО СЪС СЕГА НАЛИЧНИТЕ СИЛИ, ЩЕ СЕ ПРОВАЛИ… НАСЪРЧЕТЕ ГО ДА ПРОМЕНИ ПЛАНОВЕТЕ СИ… НАСЪРЧЕТЕ ГО ДА ОБЕДИНИ СИЛИ С ДРУГИ… ГОЛЯМ И ПОСТОЯНЕН ИНТЕРЕС КЪМ ДЕЙНОСТИТЕ НА… ВАЛЕНСУЕЛА И ДР, КАТО ИМ ЖЕЛАЕМ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ГОЛЯМ КЪСМЕТ.

Генерал Камило Валенсуела, комендант на гарнизона на Сантяго, е влязъл във връзка с ЦРУ преди шест дни. Казал е, че желае, че вероятно може, но че е уплашен. На 16 октомври вечерта един от офицерите на Валенсуела отива в ЦРУ в търсене на пари и напътствия. „Que necesitamos es un general con cojones“ — казва офицерът. „Това, от което имаме нужда, е един генерал с топки.“

Следващата нощ генерал Валенсуела изпраща двама полковници, които да се срещнат тайно с полковник Уаймърт, униформения представител на ЦРУ. Планът им — всъщност идентичен с предложения най-напред от Виьо — е да отвлекат генерал Шнайдер, да го откарат до Аржентина със самолет, да разпуснат Конгреса и да вземат властта в името на въоръжените сили. Получават 50 000 долара в брой, три автомата и чанта сълзотворен газ, всичко това одобрено в главната квартира от Том Карамесинис.

На 19 октомври, когато остават пет дни, Хекшер посочва, че Вариант две е „толкова непрофесионален и несигурен, че в чилийската обстановка може и да има шанс за успех“. С други думи, толкова много чилийски военни знаят, че ЦРУ иска да спре Алиенде, че шансовете за преврат нарастват. „Всички заинтересувани военни групи знаят позицията ни“ — пише в паметна бележка на ЦРУ от 20 октомври. На следващия ден Ричард Хелмс се завръща в Съединените щати от двуседмичната си обиколка на азиатските резидентури.

На 22 октомври, петдесет часа преди Конгресът да се събере и потвърди изборните резултати, банда въоръжени мъже напада от засада генерал Шнайдер, когато отива на работа. В него е стреляно няколко пъти и той умира в операционната зала скоро след като Салвадор Алиенде е утвърден от Конгреса като конституционно избран президент на Чили със 153 срещу 35 гласа.

На ЦРУ му трябват няколко дни, докато разбере кой е убил генерал Шнайдер. В главната квартира Дейв Филипс е допуснал, че картечниците на ЦРУ са свършили работата. За негово голямо облекчение хората на Виьо, а не тези на Валенсуела са дръпнали спусъка. Самолетът на ЦРУ, който е трябвало да изведе отвлечения генерал Шнайдер от Сантяго, вози вместо него чилийския офицер, получил оръжията и парите на Управлението. „Той дойде в Буенос Айрес с пистолет в джоба и каза: «Намирам се в голяма беда, трябва да ми помогнете».“ — спомня си Том Полгар.

Управлението е започнало с купуването на гласове в Чили, а е завършило с контрабандното доставяне на автоматични оръжия на кандидат-убийци.

„ЦРУ не струва пукната пара“

Белият дом е разярен от неуспеха на Управлението да спре Алиенде. Президентът и хората му вярват, че либерална конспирация в ЦРУ е саботирала тайната акция в Чили. Алегзандър Хейг, вече генерал и незаменима дясна ръка на Кисинджър, твърди, че операцията се провалила, тъй като служителите на ЦРУ оставили политическите си пристрастия „да определят крайните им оценки и предложенията им за предпазни акции в тайната сфера“.^[11] Крайно време е, казва Хейг на шефа си, да се прочистят „ключовите позиции при Хелмс, доминирани от лявото крило“^[12], и да се настоява за „съществена промяна на средствата, подхода и концептуалната основа, върху които ще се осъществяват секретните програми на ЦРУ“.^[13]

Никсън обявява, че Хелмс може да запази работата си само ако почисти дома си. Директорът незабавно обещава да уволни четирима от своите шестима заместници, задържайки само Том Карамесинис за тайните акции и Карл Дъкет за науката и технологията. В паметна бележка до Кисинджър той предупреждава завоалирано, че продължителна чистка ще застраши духа и отдадеността на хората му. Президентът отговаря с повтарящи се заплахи да отреже стотици милиони долари от бюджета на Управлението. „Никсън беснееше по адрес на ЦРУ и слабото им разузнаване“ — спомня си Джордж П. Шулц, тогава негов директор, отговарящ за бюджета.^[14] — „Искам да отрежеш бюджета на ЦРУ до една трета от сегашния му размер — казваше президентът. — Не, направи го наполовина на сегашния му размер.“ Това беше начинът на Никсън да си изкара гнева, но не го вземахме много насериозно.

Никсън не се шегува. През декември 1970 г. един от помощниците на Кисинджър го моли — „неофициално обърнете внимание на президента да не прави такова голямо, произволно, засягащо всички намаляване… Размахването на сатъра може да бъде катастрофално.“^[15] Но президентът задържа ножа до гърлото на ЦРУ през следващите две години.

За Белия дом на Никсън се оказва лесно да малтретира ЦРУ, но много по-трудно да го спаси. През същия месец по заповед на президента Кисинджър и Шулц назначават един амбициозен палач на харчове в бюджетната служба — Джеймс Р. Шлезинджър, за да проведе тримесечен преглед на ролите и отговорностите на Ричард Хелмс. Преждевременно посивял на 41 години, Шлезинджър е съученик на Кисинджър от Харвард, равен му е по интелект, макар и да няма основното качество на лукавството. Изградил е репутацията си в Белия дом на Никсън със завиране из гъсталаците на администрацията и отсичане на мъртвите дървета из тях (тоест на излишните служби и разходи).^[16]

Шлезинджър докладва, че цената на разузнаването расте, а качеството му намалява. Седем хиляди анализатори на ЦРУ, затънали в данни, не могат да отделят проблемите на настоящето. Шест хиляди агенти на тайната служба не могат да проникнат във висшите органи на комунистическия свят. Директорът на разузнаването няма властта да прави нищо друго, освен да ръководи тайни акции и да произвежда разузнавателни доклади, които Никсън и Кисинджър четат рядко. Управлението не може да съдейства на глобалните амбиции на Никсън — отваряне на вратата към Китай, устояване срещу Съветите, приключване на Виетнамската война при американските условия.^[17] „Няма данни, че разузнавателната общност при сегашната й структура ще се заеме с този вид проблеми“ — заключава Шлезинджър.^[18]

Той предлага най-радикалната промяна в американския шпионаж след 1947 г. Нов цар, наричан директор на Националното разузнаване, ще работи в Белия дом и ще надзирава разузнавателната империя. ЦРУ ще трябва да се раздроби и да се създаде нова структура, която да осъществява шпионажа и тайните акции.

Хейг, който е задвижил идеята, написва паметна бележка, че това ще е „най-спорната битка“ в историята на американското правителство изобщо.^[19] Проблемът е, че Конгресът е създал ЦРУ и следва да играе роля във възраждането му. Това Никсън не може да понесе. Работата трябва да се върши тайно. Той нарежда на Кисинджър в продължение на един месец да не върши нищо друго, освен да се увери, че това се прави. Но Кисинджър няма желание. „Предпочитам да проучвам тази работа — надрасква той върху паметната бележка на Хейг. — Нямам намерение да проливам кръвта си за нея.“

Дългата битка свършва година след идването на Алиенде на власт. Президентът директно нарежда на Хелмс да предаде контрола над ЦРУ на заместник-директора си — Никсъновото оръдие генерал Кашман — и да приеме ролята на император — фигурант на американското разузнаване.^[20] Хелмс парира смъртоносния удар с ловък контраудар. Той отстранява Кашман от работа, тъй че генералът моли за ново назначаване като командир на морската пехота. Длъжност номер две остава незаета в продължение на два месеца.

С това събитие идеята умира, освен в ума на Ричард Никсън. „Разузнаването е свещена крава — ядосва се той. — Не сме направили за него нищо, откакто сме тук. ЦРУ не струва пукната пара.“^[21] Президентът си отбелязва наум да се отърве от Ричард Хелмс.

„Неизбежните и вероятни последици“

Подривната дейност срещу Салвадор Алиенде продължава. „Вариант две в действителност не е приключвал“ — заявява Том Карамесинис от ЦРУ и бележките му от съвещание в Белия дом от 10 декември 1970 г. отразяват какво се задава: „Кисинджър, в ролята на адвокат на дявола, посочи, че предложената програма на ЦРУ е насочена към подкрепа за умерени. Тъй като Алиенде се държи като умерен — попита той, — защо да не бъдат подкрепени екстремисти?“

Точно това прави и Управлението. То похарчва повечето от предоставените от Никсън 10 милиона долара за посяване на политически и икономически хаос в Чили. Семената поникват през 1971 г. Новият шеф на Латиноамериканския отдел Тед Шекли, завърнал се в главната квартира след ръководене на резидентурите в Лаос и Южен Виетнам, казва на началниците си, че служителите му ще „упражнят влиянието ни върху ключовите военни командири, тъй че те да могат да играят решаваща роля на страната на силите на преврата“. Новият шеф на резидентурата в Сантяго Рей Уорън изгражда мрежа от военни и политически саботьори, които искат да изместят чилийската армия от конституционните й позиции. И президентът Алиенде допуска фатална грешка. Като реакция на оказвания му от ЦРУ натиск той създава армия в сянка под името Grupo de amigos del presidente — или Приятелите на президента. Фидел Кастро подкрепя тази сила. Чилийските военни не могат да я преглътнат.

Почти три години след избирането на Алиенде младият служител на ЦРУ в Сантяго Джак Дивайн, който години по-късно ще стане началник на тайната служба, изпраща бюлетин директно до Кисинджър, току-що назначен от Никсън за държавен секретар. Според телеграмата до минути или часове Съединените щати ще получат молба за помощ от „високопоставен офицер от чилийската военна група, планираща да свали президента Алиенде“.

Превратът става на 11 септември 1973 г. Той е бърз и страшен. Изправен пред залавяне в президентския дворец, Алиенде се самоубива с автоматична пушка, подарък от Фидел Кастро. Същия следобед властта е поета от военната диктатура на генерал Аугусто Пиночет, а ЦРУ бързо изгражда връзка с хунтата на генерала. Пиночет управлява с жестокост, като убива повече от 3200 души и затваря и изтезава десетки хиляди в репресиите, наречени Керванът на смъртта.

„Няма съмнение — признава Управлението в заявление пред Конгреса след края на Студената война, — че някои връзки на ЦРУ са били активно заети с извършване и прикриване на сериозни нарушения на човешките права.“ Главният от тях е полковник Мануел Контрерас, шефът на чилийското разузнаване при Пиночет. Той става платен агент на ЦРУ и се среща със старши служители на Управлението във Вирджиния две години след преврата, по време, когато ЦРУ докладва, че същият е лично отговорен за хиляди случаи на убийство и изтезание в Чили. Контрерас се отличава с единствен по рода си терористичен акт: убийството на посланика на Алиенде в Съединените щати Орландо Летелиер и на американския му помощник Рони Мофит през 1976 г. И двамата са убити от кола — бомба на четиринайсет пресечки от Белия дом. След това Контрерас изнудва Съединените щати, заплашвайки да разкрие пред света за отношенията си с ЦРУ, и блокира своето екстрадиране и процеса за убийство. В Управлението никога не е имало съмнение, че Пиночет е знаел за терористичното убийство на американска територия и го е одобрил.

Режимът на Пиночет остава на власт седемнайсет години. След падането му Контрерас е осъден от чилийски съд за убийството на Орландо Летелиер и излежава седемгодишна присъда. Пиночет умира през декември 2006 г. на 91 години, обвинен в убийство и с 28 милиона долара в тайни банкови сметки в чужбина. Докато пиша тези редове, Хенри Кисинджър е преследван в съдилищата на Чили, Аржентина, Испания и Франция от оцелели от Керванът на смъртта. Когато е бил държавен секретар, юридическият съветник на Белия дом го е предупредил ясно, че „който започва опит за преврат, може да бъде натоварен с отговорността за неизбежните и вероятни последици от това действие“.

ЦРУ не е способно да „постави копчета за включване и изключване в машината“ на тайното действие — твърди Дейв Филипс, шеф на специалната група за Чили.^[22] „Смятах, че ако има военен преврат, може би ще има две седмици улични боеве в Сантяго и вероятно месеци сражения и хиляди убити в провинцията — свидетелства той под клетва пред сенатска комисия пет години след провала на Вариант две. — Господ знае, аз бях наясно, че участвам в нещо, при което някой може да бъде убит.“

Задават му въпроса: Каква е според вас разликата между една смърт при убийство и хиляда при преврат?

„Сър — отговаря той, — каква е разликата с момента, когато съм бил пилот — бомбардировач по времето на Втората световна война, натискал съм копчето и стотици и може би хиляди хора са загивали?“