Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (15)

14. „Несръчни операции от всякакъв вид“

„Ако отидете да живеете сред тези араби — казва президентът Айзенхауер на Алън Дълес и събраните членове на Съвета за национална сигурност, — ще откриете, че те просто не могат да разберат идеите ни за свобода и човешко достойнство. Толкова дълго са живели при диктатури от един или друг вид, та как можем да очакваме да осъществяват успешно свободно управление?“^[1]

ЦРУ се захваща да отговори на въпроса, като опитва да спечели на своя страна, да подчини или да контролира правителства навсякъде из Азия и Близкия изток. То вижда себе си в борба с Москва за привързаността на милиони хора, сграбчване за придобиване на политическо и икономическо господство над държавите, на които геологическата случайност е дала милиарди барели петрол. Новата линия на конфронтация е голям полумесец, простиращ се от Индонезия през Индийския океан, през пустините на Иран и Ирак до древните столици на Близкия изток.

Управлението разглежда всеки мюсюлмански политически лидер, който не се заклева във вярност на Съединените щати, като „законно одобрена мишена за политическите действия на ЦРУ“ — казва Арчи Рузвелт, началник на резидентурата в Турция и братовчед на Ким Рузвелт, близкоизточния цар на ЦРУ.^[2] Много от най-могъщите хора в ислямския свят приемат парите и съветите на Управлението. То ги контролира, когато може. Но малцина негови служители говорят езика, познават обичаите или пък разбират народа, който искат да подкрепят или подтикнат към действие.^[3]

Президентът заявява, че иска да популяризира идеята за ислямски джихад срещу безбожния комунизъм. „Трябва да направим всичко възможно, за да подчертаем аспекта на «свещената война».“ — казва той на съвещание в Белия дом през септември 1957 г., на което присъстват Франк Уизнър, Фостър Дълес, помощник държавният секретар за Близкия изток Уилям Раунтрий и членове на Обединения комитет на началник-щабовете. Фостър Дълес предлага „секретен отряд със специално предназначение“, чрез който ЦРУ ще предоставя американски оръжия, пари и разузнавателна информация на крал Сауд от Саудитска Арабия, йорданския крал Хюсеин, президента на Ливан Камил Шамун и президента на Ирак Нури Саид.^[4]

„Тези четирима съмнителни типове бяха смятани за нашата защита срещу комунизма и крайностите на арабския национализъм в Близкия изток“ — казва Харисън Симс, работил тясно с ЦРУ като дясната ръка на Раунтрий, по-късно служил като посланик в Йордания.^[5] Единственото трайно наследство на „секретния отряд със специално предназначение“ е изпълненото предложение на Франк Уизнър за вписване на йорданския крал Хюсеин в платежната ведомост на ЦРУ.^[6] Управлението създава йорданска разузнавателна служба, която съществува и днес като връзката му с голяма част от арабския свят. Кралят получава тайни субсидии в продължение на следващите двайсет години.

Ако въоръженията не могат да купят вярност в Близкия изток, все пак всемогъщият долар остава тайното оръжие на ЦРУ. Парите в брой за политическа война и игрички с властта са винаги добре дошли. Ако могат да помогнат да се създаде американски империум в арабските и азиатските страни, Фостър е изцяло „за“. „Хайде да тръгнем оттук — казва посланик Симс.^[7] — Джон Фостър Дълес беше на мнение, че всичко, което можем да направим, за да съборим неутралистите — антиимпериалисти, анти колониалисти, крайни националистически режими, — трябва да се направи. Той беше дал разрешение на Алън Дълес да го свърши… И, разбира се, Алън Дълес просто остави своите да правят каквото искат.“ Като резултат: „нас ни спипаха при опити за преврат, при несръчни операции от всякакъв вид.“

Той и останалите дипломати опитват „да следят някои от мръсните трикове, които се планираха в Близкия изток, тъй че ако са съвсем неосъществими, да ги ликвидираме, преди да са отишли по-надалеч. И в някои случаи успявахме. Но не можехме да ликвидираме всички“.

„Узряла за военен преврат“

Един „мръсен номер“ от този вид продължава цяло десетилетие: заговорът за събаряне правителството на Сирия.

През 1949 г. ЦРУ поставя като лидер на страната проамериканския полковник Адиб Шишакли. Той получава пряка американска военна помощ покрай тайната финансова подкрепа. Шефът на резидентурата на ЦРУ в Дамаск Майлс Коупланд нарича полковника „приятен мошеник“, който, „сигурен съм, не се е кланял на кумири. Въпреки това е извършил светотатство, богохулство, убийство, прелюбодейство и кражба.“^[8] Шишакли се задържа четири години, преди да бъде свален от партията Баас^[9], комунистически политици и военните. През март 1955 г. Алън Дълес предсказва, че страната е „узряла за военен преврат“, подкрепен от Управлението^[10]. През април 1956 г. Ким Рузвелт от ЦРУ и колегата му от Британската разузнавателна служба^[11] сър Джордж Янг опитват да мобилизират десни офицери от сирийската армия; ЦРУ предава на водачите на заговора половин милион сирийски лири. Но суецкото фиаско отравя политическия климат в Близкия изток, тласва Сирия по-близо към Съветите и принуждава американците и британците да отменят плана си в края на октомври 1956 г.

През пролетта и лятото на 1957 г. те го съживяват. Един документ, открит през 2003 г. сред частните книжа на Дънкан Сандс, секретар по отбраната при премиер-министъра Харолд Макмилан, показва усилията им в подробности.^[12]

Сирия трябва да бъде „изкарана спонсор на заговори, саботажи и насилствени действия, насочени срещу съседните правителства“ — казва документът. ЦРУ и МИ-6 ще сътворят „заговори на национално равнище и различни насилствени действия“ в Ирак, Ливан и Йордания и ще ги стоварят върху Сирия. Ще създадат въоръжени фракции и ще предизвикат въстания сред Мюсюлманското братство^[13] в Дамаск. Създаването на впечатление за нестабилност ще дестабилизира правителството; граничните сблъсъци, предизвикани от американското и британското разузнаване, ще дадат претекст за нахлуването на прозападните армии на Ирак и Йордания. ЦРУ и МИ-6 предвиждат, че всеки нагласен от тях нов режим вероятно „най-напред ще се обляга на репресивни мерки и произволно упражняване на властта“, за да оцелее.

Рузвелт определя Абдул Хамид Серадж, дългогодишния началник на сирийската разузнавателна служба, като най-силния човек в Дамаск. Серадж трябва да бъде убит едновременно с началника на сирийския генерален щаб и ръководителя на Комунистическата партия.

ЦРУ изпраща дебютиралия при иранската операция Роки Стоун като нов шеф на резидентурата в Дамаск. С дипломатическата акредитация на втори секретар в американското посолство той използва обещания за милиони долари и за неограничена политическа власт, за да се сприятели с офицери от сирийската армия. В докладите си до главната квартира представя вербовките си като ударен корпус на подкрепения от американците преврат.

Абдул Хамид Серадж разкрива Стоун за седмици.

Сирийците поставят примамка. „Офицерите, с които Стоун се свързал, взели парите и след това излезли по телевизията, като обявили, че са получили въпросните пари от «корумпираните и злонамерени американци» при опита им да съборят законното правителство на Сирия“ — разказва Къртис Ф. Джоунс, служител от Държавния департамент, изпратен да оправи оставената от Стоун бъркотия.^[14] Силите на Серадж обграждат американското посолство в Дамаск, залавят Стоун и го разпитват грубо. Той им казва всичко, което знае. Сирийците публично го посочват като американски шпионин, преструващ се на дипломат, ветеран от преврата на ЦРУ в Иран, заговорник със сирийски офицери и политици за събаряне на правителството в замяна на милиони долари американска помощ.

Разкриването на този „твърде зле замислен заговор на ЦРУ“ — по думите на американския посланик в Сирия Чарлз Йост — води до последици, които се усещат и днес.^[15] Сирийското правителство официално обявява Роки Стоун за persona non grata. Това е първият случай, в който американски дипломат, от какъвто и да е ранг — шпионин под прикритие или служител на Държавния департамент — бива изгонен от арабска държава. На свой ред Съединените щати изгонват сирийския посланик от Вашингтон, първото експулсиране на чужд дипломат от времето на Първата световна война. САЩ осъждат „измислиците“ и „обидите“ на Сирия. Съучастниците на Стоун, включително бившият президент Адиб Шишакли, са осъдени на смърт. Последва чистка на всички офицери, които, когато и да е са били свързвани с американското посолство.

От тази политическа бъркотия изниква сирийско-египетският съюз — Обединената арабска република. Тя се превръща в център на антиамериканските чувства в Близкия изток. Докато американската репутация в Дамаск се срива, съветското политическо и военно влияние нараства. След проваления преврат нито един американец не може да спечели доверието на все по-тираничното сирийско ръководство.

Проблемът с провалени операции като тази е, че „не може да бъдат убедително отречени“ — както е предупредил докладът на Дейвид Брус до президента Айзенхауер. Американското участие е явно за всички. Не е ли имало оценяване на „моментните последици от разочарованията (Йордания, Сирия, Египет и др.)?“ — се пита в доклада. Кой е „пресмятал отражението върху международната ни позиция?“ Дали ЦРУ е „поощрило нестабилността и възникването на съмнения към нас, каквито съществуват в много страни по света днес? Ефектите върху сегашните ни съюзи? Къде ще се намираме утре?“

„Дойдохме на власт във влака на ЦРУ“

На 14 май 1958 г. Алън Дълес събира заместниците си за редовното сутрешно съвещание. Той напада Уизнър, съветвайки го да проучи представянето на Управлението в Близкия изток. След проваления преврат в Сирия антиамерикански бунтове са избухнали изненадващо в Бейрут и Алжир. Част ли е това от глобален заговор? Дълес и помощниците му спекулират, че „всъщност комунистите дърпат конците“ в Близкия изток и по света. С нарастването на страха от съветското напредване целта да се създаде преграда от проамерикански държави на южния фланг на Съветите става по-важна.^[16]

Служителите на ЦРУ в Ирак имат заповеди да работят с политически лидери, военни, служители по сигурността и политически посредници, предлагайки пари и оръжие в замяна на антикомунистически съюзявания. Но на 14 юли 1958 г., когато група армейски офицери събаря проамериканската монархия на Нури Саид, багдадската резидентура здраво спи. „Бяхме изненадани напълно“ — твърди посланик Робърт Ф. Гордън, тогава политически служител в посолството.^[17]

Новият режим, воден от генерал Абдел Карим Касим, се заравя в архивите на предишното правителство. Те съдържат доказателства, че ЦРУ е било тясно обвързано с роялисткото управление на Ирак, плащайки на лидерите от старата гвардия. Един работещ по договор за ЦРУ американец, представящ се за писател от организацията — прикритие Американски приятели на Близкия изток, е арестуван в хотела си и изчезва без следа. Служителите от резидентурата на Управлението избягват.

Алън Дълес започва да нарича Ирак „най-опасното място на света“.^[18] Генерал Касим допуска в страната съветски политически, икономически и културни делегации. „Нямаме доказателства, че Касим е комунист — съветва ЦРУ Белия дом, — но докато не се предприемат действия за ограничаване на комунизма или докато комунистите не направят голяма тактическа грешка, Ирак вероятно ще бъде превърнат в контролирана от комунистите държава.“^[19] Лидерите на Управлението си признават, че нямат представа какво да правят срещу тази заплаха: „Единствената ефективна и организирана сила в Ирак, способна да противостои на комунизма, е армията. Нашето разузнаване за сегашната ситуация в армията е много слабо.“^[20] ЦРУ, загубило една битка в Сирия и друга в Ирак, се измъчва по въпроса какво да направи, за да не позволи на Близкия изток да стане червен.

След иракския провал Ким Рузвелт, началник на близкоизточния отдел на ЦРУ от 1950 г., напуска, за да си търси късмета като частен консултант на американските петролни компании. Замества го Джеймс Кричфийлд, дълго време връзката на Управлението с генерал Райнхард Гелен в Германия.

Кричфийлд скоро се заинтересува от иракската партия Баас, след като главорезите й опитват нескопосано да убият Касим с пистолети. Служителите на Кричфийлд организират друг неуспешен заговор за ликвидирането му, използвайки отровена носна кърпичка — идея, която е подкрепена навсякъде нагоре по командната верига на ЦРУ.^[21] За това отиват още пет години, но най-накрая Управлението подкрепя успешен преврат в Ирак в името на американското влияние.

„Дойдохме на власт във влака на ЦРУ“ — казва Али Салех Саади, вътрешен министър от партията Баас през 60-те години.^[22] Един от пътниците в този влак е обещаващият убиец, наречен Саддам Хюсеин.