Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (33)

32. „Класически фашистки идеал“

На 7 март 1973 г. президентът Никсън се среща в Овалния кабинет с Том Папас, гръцко-американски делови магнат, политически манипулатор и приятел на ЦРУ. Папас е донесъл като подарък от лидерите на гръцката хунта 549 000 долара в брой за кампанията на Никсън през 1968 г.^[1] Парите са били изпрани чрез КУП (Служба за военно разузнаване), гръцката разузнавателна организация. Това е една от мрачните тайни на Никсъновия Бял дом.

В момента Папас има още стотици хиляди долари, които да предложи на президента — пари за купуване мълчанието на ветераните на ЦРУ, затворени заради взлома в Уотъргейт. Никсън му благодари многословно: „Наясно съм какво правите, за да помогнете“ — казва той.^[2] Повечето от парите идват от членове и привърженици на „полковниците“ — гръцката хунта, взела властта през април 1967 г., начело с Георгиос Пападопулос, вербуван за агент на ЦРУ от времето на Алън Дълес и служещ за свръзка на КУП с Управлението.

„Тези полковници заговорничеха от много години — казва бъдещият американски посланик в Гърция Робърт Кийли. — Те бяха фашисти. Пасваха на класическото определение на фашизма, както го знаем чрез Мусолини от 20-те години: корпоративна държава, обединяваща индустрията и профсъюзите, без парламент, влаковете се движат по разписание, строга дисциплина и цензура… почти класически фашистки идеал.“^[3]

Гръцките офицери и разузнавачи са работили в хармония със седем поредни резиденти в Атина.^[4] Те имат голям приятел в лицето на гръцко-американския шеф на тайната служба при Ричард Хелмс — Томас Ираклис Карамесинис — и винаги са вярвали, че „Централното разузнавателно управление е ефикасен и сравнително пряк път към Белия дом“ — казва Норбърт Аншуц, най-високопоставеният американски дипломат в Атина по време на преврата през 1967 г.^[5]

Но полковниците са изненадали ЦРУ. „Единственият случай, когато видях Хелмс наистина ядосан, беше през 1967 г., когато стана превратът на гръцките полковници — казва ветеранът анализатор и шеф на текущото разузнаване Дик Леман.^[6] — Гръцките генерали планираха преврат срещу избраното правителство, план, за който знаехме всичко и който още не беше узрял. Но една група полковници им бяха изцакали коза и действаха без предупреждение. Хелмс очакваше да бъде предупреден за преврата на генералите и когато превратът се случва, той — естествено — прецени, че това е генералският преврат, и се вбеси.“ Леман, който е чел снощните телеграми от Атина, опитва — „да успокоя Хелмс, като му изтъкна, че това е друг преврат, за който ние нямаме сведения. Това беше нова идея“.

Официалната американска политика към полковниците е хладна и дистанцирана до встъпването на Ричард Никсън в длъжност през януари 1969 г. Хунтата използва Том Папас, от двайсет години работещ с ЦРУ в Атина, като куриер, който да пъхне пари в политическата хазна на Никсън и вицепрезидента Спиро Агню — най-могъщия американец от гръцки произход в историята на Съединените щати. Плащането води до печалби. Агню пристига на официално посещение в Атина. Също и държавният секретар, секретарят по отбраната и този по търговията. Съединените щати продават танкове, самолети и артилерия на хунтата. Според Арчър К. Блъд, политически служител в американското посолство, атинската резидентура на ЦРУ твърди, че продажбата на оръжие на полковниците „ще ги върне към демокрацията“. Това е „лъжа“ — казва Блъд, — но „при изричането на нещо критично за хунтата ЦРУ избухваше в гняв“.^[7]

Към 1973 г. Съединените щати са единствената страна в развития свят, приятелски настроена към затварящата и изтезаваща политическите си противници хунта. „Шефът на резидентурата на ЦРУ беше заедно с тия, които направо претрепваха гърците — казва Чарлз Стюарт Кенеди, американски генерален консул в Атина.^[8] — Аз повдигах въпроси относно човешките права, а ЦРУ ги оставяше настрана“. Управлението „беше твърде близко с лошите хора — разказва Кенеди. — Изглежда, имаше прекомерно влияние върху посланика“ — Хенри Таска, стар приятел на Ричард Никсън.

През пролетта на 1974 г. генерал Димитриос Йоанидис заема водещо положение като лидер на хунтата. Той работи с ЦРУ от двайсет и две години. Управлението е единственият му контакт с правителството на Съединените щати; посланикът и американските дипломати са вън от играта. Резидентът на ЦРУ Джим Потс е американското правителство, поне що се отнася до хунтата. Управлението има „важен агент в Атина. Те имаха връзка с човека, който ръководеше страната“ — според Томас Бойът, вашингтонския офицер от бюрото, отговорен за Кипър.^[9]

„Измамени от един пиклив генерал“

Кипър, остров на четирийсет мили от брега на Турция и на петстотин мили от Атина, е бил разделян и завладяван от гръцки и ислямски армии от дните на пророка Мохамед. Гръцките полковници мразят ожесточено кипърския лидер архиепископ Макариос и постоянно желаят да го свалят. Заместник-началникът на мисията на ЦРУ в Кипър Уилям Кроуфърд надушва интригата им.

„Отидох в Атина с неоспоримо според мен доказателство, че щяха да съборят къщичката от карти — спомня си той.^[10] — Нашият резидент в Атина Джим Потс ми каза, че това било абсолютно невъзможно. Не можел да се съгласи с мен: тези хора били приятели, с които ние сме били работели от трийсет години, и нямало да направят нещо толкова глупаво.“

Към 1974 г. Том Бойът се убеждава, че приятелите на ЦРУ в Атина искат да отстранят Макариос. Изпраща телеграма до посланик Таска. Говорете с генерал Йоанидис — пише в нея. — Кажете му — „с едносрични думи, които дори и той ще разбере“, че „Съединените щати са решително против всякакви опити на някакви елементи от гръцкото правителство, тайни или явни, да се бъркат в кипърската ситуация“. Кажете му, че „ние сме особено против всякакви опити да се събори Макариос и да се постави проатинско правителство. Защото, ако това се случи, турците ще нахлуят, а това не е добре за когото и да е от нас.“

Но посланик Таска никога не е говорил с генерал Йоанидис. Тази роля е запазена за началника на резидентурата на ЦРУ.

В неделя, 12 юли 1974 г., Държавният департамент получава телеграма от резидентурата на ЦРУ в Атина. Бъдете спокойни, гласи тя. Генералът и хунтата няма да правят нищо, за да свалят архиепископ Макариос. Чудесно, получихме го от надежден източник — припомня си Бойът. — Отидох си вкъщи. И към 3 часа сутринта в понеделник ми се обадиха от Оперативния център в Държавния департамент и казаха: „По-добре елате тука.“

Хунтата е атакувала. Бойът се втурва към Държавния департамент, където служителят за свръзка разгъва два листа хартия пред него. Първият е разузнавателната сводка на ЦРУ за президента Никсън и държавния секретар Кисинджър: „Бяхме уверени от генерал Йоанидис, че Гърция няма да изкара войските си срещу Кипър.“ Вторият е телеграма от американското посолство в Кипър: „Президентският дворец е в пламъци. Кипърските части са унищожени.“

От Анкара пристига съобщение, че турските войски са мобилизирани. Две армии от НАТО, и двете обучени и въоръжени от САЩ, ще започнат война с американски оръжия. Турците правят десант в Северен Кипър и разсичат острова на две с американски танкове и артилерия. В турския сектор има голямо клане на кипърски гърци, а в гръцкия — голямо клане на кипърски турци. През целия месец юли ЦРУ е докладвало, че гръцката армия и гръцкият народ твърдо подкрепят генерал Йоанидис. След като битката за Кипър започва, гръцката хунта пада.

Неуспехът на ЦРУ да предупреди Вашингтон за войната е нещо необичайно. В летописите на Управлението от Корейската война насетне е имало много такива неуспехи. Само през 1974 г. левият военен преврат в Португалия и ядреният опит на Индия са пълни изненади. Но това е различно: ЦРУ действа заедно с военните, за чиито действия се очаква да информира предварително.

„Ето ни и нас — казва Бойът години по-късно, — цялото разузнаване на Съединените щати в цялото му величие, измамени от един пиклив гръцки бригаден генерал.“

„Ужасната цена“

На 8 август 1974 г. Ричард Никсън подава оставка. Последният удар е признанието му, че е заповядал на ЦРУ да възпрепятства правосъдието в името на националната сигурност.

На следващия ден държавният секретар Кисинджър прочита извънредно съобщение от Том Бойът. Според него ЦРУ е лъгало за вършеното от него в Атина, преднамерено подвеждайки американското правителство — и тези лъжи са допринесли за започването на войната, погълнала Гърция, Турция и Кипър, война, в която загиват хиляди.

През следващата седмица край американското посолство в Кипър избухва пистолетна стрелба и посланик Роджър П. Дейвис е убит от куршум, който разкъсва сърцето му. В Атина стотици хиляди хора потеглят към американското посолство; демонстрантите опитват да подпалят сградата. Новопристигналият посланик е Джак Кубиш, ветеран с широк опит, лично подбран от Кисинджър в деня на оставката на Никсън.

Той моли за нов началник на резидентурата и ЦРУ изпраща Ричард Уелч, научил гръцкия си в Харвард, служил като резидент в Перу и Панама. Уелч се настанява в къщата, където са живели всичките му предшественици. Адресът е общоизвестен. „Беше много сериозен проблем — казва посланик Кубиш. — Бях уредил да отиде в друга резиденция и да живее в различна част на града, за да опита да скрие кой е и за да му дам някакво прикритие.“ Предвид антиамериканската треска в Атина това изглежда разумно. Но „нито Уелч, нито жена му изглеждаха въобще загрижени по въпроса — твърди той. — Те просто не мислеха, че в Атина има някаква истински голяма заплаха за тях.“

Уелч и жена му отиват на коледно увеселение в резиденцията на посланика, само на няколко пресечки от къщата на ЦРУ сред хълмовете. Когато се завръщат у дома, в алеята за коли чака малък автомобил с четирима души. Трима от тях изкарват резидента от колата му. „Те изстреляли три куршума 45-и калибър в гърдите му и го убили — разказва посланик Кубиш. — Качили се в колата си и изчезнали.“ Това е първият случай на убийство на резидент в историята на ЦРУ. То обаче е част от една тенденция от миналото.

Посланик Кубиш казва, че в Атина за първи път в живота си е видял „ужасната цена, която американското правителство трябва да плати, когато се обвърже толкова тясно… с някой репресивен режим“.^[11] Част от тази цена е, че ЦРУ е оставено да формира външната политика на Съединените щати.