Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Legacy of Ashes: The History of the CIA, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Тим Уайнър

Заглавие: Наследство от пепелища

Преводач: Борис Шопов

Издание: първо

Издател: Оксиарт

Година на издаване: 2009

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: „Багра“

Редактор: Татяна Рашкова

Коректор: Виолета Борисова

ISBN: 9789547040242

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4985

История

  1. — Добавяне

Част първа
„В началото ние не знаехме нищо“
ЦРУ при Труман (1945–1953 г.)

1. „Разузнаването трябва да бъде глобално и тоталитарно“

Всичко, което Хари Труман иска, е вестник.

Изстрелян в Белия дом от смъртта на президента Франклин Делано Рузвелт на 12 април 1945 г., Труман не знае нищо за разработването на атомната бомба или за намеренията на съветските си съюзници. Той се нуждае от информация, за да използва властта си.

„Когато поех длъжността[1] — пише той на свой приятел години по-късно, — президентът нямаше средства за координиране на сведенията от целия свят.“ Рузвелт създава Службата за стратегически операции (ССО), командвана от генерал Уилям Дж. Донован, като военновременна разузнавателна служба на САЩ. Но тя не е изградена за постоянно. Когато новото Централно разузнавателно управление се ражда от пепелта й, Труман иска то да му служи единствено като глобална новинарска агенция, доставяща ежедневни бюлетини. „То не бе планирано като «поделение на плаща и кинжала!» — пише той. — Беше замислено само като център, който да държи президента информиран какво става по света.“ Той настоява, че никога не е искал ЦРУ „да действа като шпионска организация. Когато то бе създадено, намерението въобще не беше такова“.

Неговата идея е опорочена от самото начало.

„В една глобална и тоталитарна война — вярва генерал Донован — разузнаването трябва да бъде глобално и тоталитарно.“[2] На 18 ноември 1944 г. той пише на президента Рузвелт, предлагайки Съединените щати да създадат мирновременна Централна разузнавателна служба. Донован започва да чертае плана си една година по-рано по настояване на генерал-лейтенант Уолтър Бидъл Смит, началник-щаб при генерал Дуайт Д. Айзенхауер, който желае да знае как ССО ще стане част от военните структури на Съединените щати. Донован съобщава на президента, че той може да разбере „способностите, намеренията и действията на чуждите нации“, докато осъществява „подривни операции зад граница“[3] срещу враговете на САЩ. ССО никога не е наброявала повече от 13 000 човека, което е по-малко от една армейска дивизия. Но службата, която Донован си представя, ще бъде отделна армия, сила, която ловко ще се бори с комунизма, ще защитава страната от нападения и ще поднася тайни на Белия дом. Той убеждава президента да „започне да строи кораба веднага“[4], като се стреми да бъде негов капитан.

Наречен Дивия Бил на името на един бърз, но непостоянен питчър, който водел бейзболния отбор на Ню Йорк Янкис от 1915 до 1917 г., Донован е храбър стар войник — награден с Почетния медал на Конгреса за героизъм в окопите на Франция по време на Първата световна война, — но слаб политик. Много малко генерали и адмирали му се доверяват. Те са ужасени от идеята му да изгради шпионска служба от сбирщина брокери от Уолстрийт, интелектуалци от елитните университети, наемници, рекламни сценаристи, новинари, каскадьори, взломаджии и връзкари.

ССО формира единствен по рода си американски кадър от разузнавачи анализатори, но Донован и любимият му офицер Алън У. Дълес са омаяни от шпионажа и саботажа — умения, в които американците са аматьори. За обучението на хората си в потайните изкуства Донован зависи от британското разузнаване. Най-смелите от ССО, вдъхновяващи легендите, са мъжете, които скачат зад вражеските линии, пренасят контрабандно оръжие, взривяват мостове, конспирират срещу нацистите заедно с френските и балканските съпротивителни движения. В последната година на войната със силите си, пръснати из Европа, Северна Африка и Азия, Донован иска да хвърли своите агенти директно в Германия. Той го прави и те загиват. От 21 спуснати двучленни екипа само от един пристигат сведения. За такива мисии мечтае генерал Донован всеки ден — някои дръзки, други подвеждащи.

„Въображението му беше неограничено — казва дясната му ръка Дейвид К. Е. Брус, по-късно американски посланик във Франция, Германия и Англия.[5] — Идеите бяха неговите играчки. Възбудата го караше да пръхти като състезателен кон. Горко на офицера, който отхвърли проект, понеже на пръв поглед му се е сторил смешен или поне необичаен. Дълги мъчителни седмици под негово командване тествах възможността да се използват прилепи от колониите им в пещерите на американския запад, за да се унищожи Токио.“ Животните е трябвало да бъдат пуснати от небето със запалителни бомби, привързани към гърбовете им. Ето какъв е бил духът на ССО.

Президентът Рузвелт винаги се е съмнявал в Донован. В началото на 1945 г. той дава нареждане на главния си военен помощник, полковник Ричард Парк — младши, да проведе тайно разследване на военновременните операции на ССО. От началото на работата на Парк изтичания на информация от Белия дом създават заглавия в Ню Йорк, Чикаго и Вашингтон, които предупреждават, че Донован иска да организира „американско Гестапо“. Когато всичко се разчува, президентът принуждава Донован да замете плановете си под килима. На 6 март 1945 г. Обединеният комитет на началник-щабовете формално ги изпраща в архива.

Военните искат нова разузнавателна служба, която да обслужва Пентагона, а не президента. Те си представят клирингова къща, в която работят полковници и чиновници, дестилиращи доставената от аташета, дипломати и шпиони информация за четиризвездните командири. Така започва битката за контрол над американското разузнаване, която продължава три поколения.

„Нещо изключително опасно“

ССО има ниска репутация у дома и още по-малка в Пентагона. Организацията не е допускана до най-важните прихванати съобщения от Япония и Германия. Висшите американски офицери смятат, че една независима цивилна разузнавателна служба, ръководена от Донован, с пряк достъп до президента би била „нещо изключително опасно при една демокрация“[6], по думите на генерал-майор Клейтън Бисъл, помощник-началник щаб на армията за военното разузнаване.

Става дума за много от същите мъже, които са спали в момента на атаката срещу Пърл Харбър. Доста преди утрото на 7 декември 1941 г. американските военни са разбили част от шифрите на Япония. Те знаят, че може да предстои атака, но никога не са си представяли, че Япония ще поеме такъв безразсъден риск. Въпросният разбит шифър е твърде секретен, за да бъде споделян с полевите командири. Съперничествата във военните среди означават, че информацията се разделя, укрива и разпилява. И понеже никой не притежава всички парчета на мозайката, никой не вижда голямата картина. Едва след края на войната Конгресът ще разследва как нацията е била изненадана и едва тогава ще стане ясно, че страната се нуждае от нов начин на защита.

Преди Пърл Харбър американско разузнаване, което да покрива големи пояси от земното кълбо, може да бъде намерено в къса редичка дървени шкафове в Държавния департамент.[7] Няколко десетки посланици и военни аташета са единствените му източници на информация. През пролетта на 1945 г. Съединените щати не знаят почти нищо за Съветския съюз и малко повече за останалия свят.

Франклин Рузвелт е единственият човек, който може да възроди мечтата на Донован за една далновидна и всемогъща американска разузнавателна служба. Когато Рузвелт умира на 12 април, Донован се отчайва за бъдещето. След като скърби половината нощ[8], той слиза по стълбите на „Риц“, любимото му място в освободения Париж, и провежда мрачна закуска с Уилям Дж. Кейси, офицер от ССО и бъдещ директор на ЦРУ.

„Какво смятате, че означава това за организацията?“ — пита Кейси.[9]

„Боя се, че това вероятно е краят“ — отговаря Донован.

Същия ден полковник Парк представя строго секретния си доклад за ССО на новия президент. Докладът, изцяло разсекретен едва след края на Студената война, е оръжие за политическо убийство, наточено от военните и заострено от Дж. Едгар Хувър, директор на ФБР от 1924 г.; Хувър презира Донован и има своите амбиции да води разузнавателна служба със световен обхват. Работата на Парк премахва възможността ССО да продължи работа като част от американското правителство, „спуква като балон“ романтичните митове, създадени от Донован за защита на шпионите му, и създава у Хари Труман дълбоко и трайно недоверие към тайните разузнавателни операции. ССО е причинила „сериозни вреди на гражданите, деловите интереси и националните интереси на Съединените щати“, твърди докладът.[10]

Парк не признава нито един случай, в който ССО да е помогнала за спечелването на войната, а само безмилостно изрежда разнообразните й провали. Обучението на офицерите било „примитивно и небрежно организирано“. Командирите на британското разузнаване разглеждали американските шпиони като „тесто в ръцете си“. В Китай националистическият водач Чан Кайши манипулирал Службата за свои собствени цели. Немските шпиони се внедрявали в операциите на ССО из цяла Европа и Северна Африка. Японското посолство в Лисабон разкрило плановете й да открадне ключовете му за шифроване — и като последица японците сменили кодовете си, което „доведе до пълна липса на жизненоважна военна информация“ през лятото на 1943 г. Един от информаторите на Парк заявява: „Колко точно мъртви американци в Пасифика е цената на тази глупост от страна на ССО, е неизвестно.“ Неточни разузнавателни данни, предоставени от ССО след падането на Рим през юни 1944 г., вкарват хиляди френски войници в нацистки капан на остров Елба, пише Парк, и „като резултат на тези грешки и подценяването на вражеските сили от ССО около 1100 френски войници бяха убити“.

Докладът атакува Донован лично. Според него на коктейл в Букурещ генералът изгубил чанта с книжа, която била „предадена на Гестапо от една румънска танцьорка“. Неговите назначавания и издигането на старшите офицери се основавали не на заслуги, а на мрежа от връзки от Уолстрийт и висшето общество. Той изпращал поделения в изолирани аванпостове като Либерия и забравял за тях. По погрешка спуснал командоси в неутрална Швеция. Изпратил охрана да пази завзет немски склад с муниции във Франция и след това го взривил заедно с хората.

Полковник Парк признава, че хората на Донован са провели някои успешни саботажни мисии и спасявания на свалени американски пилоти. Заявява, че стационарното отделение за проучване и анализ на ССО е свършило „изключителна работа“, и заключава, че анализаторите могат да работят в Държавния департамент след войната. Но останалата част от Службата трябва да изчезне. „Почти безнадеждното компрометиране на персонала на ССО — предупреждава авторът на доклада — прави немислимо използването им като тайна разузнавателна агенция в следвоенния свят.“

След капитулацията на Германия Донован се връща във Вашингтон, за да се опита да спаси шпионската си служба. В столицата месецът на траур за президента Рузвелт отстъпва на лудо боричкане за власт. На 14 май в Овалния кабинет Хари Труман слуша Донован по-малко от петнайсет минути, докато той му предлага да възпира комунизма чрез отслабване на Кремъл. Президентът го изгонва по късата процедура.

През цялото лято Донован се съпротивлява в Конгреса и в печата. Най-накрая, на 25 август, той заявява на Труман, че трябва да се избира между познанието и невежеството. „Съединените щати нямат координирана система за разузнаване в момента — предупреждава той. — Лошите страни и опасностите на това положение са общопризнати.“[11]

Донован се е надявал, че може да уговори Труман, към когото винаги се е отнасял пренебрежително и надменно, да създаде ЦРУ. Но той разбира зле президента. Труман решава, че планът на Донован носи отличителните белези на Гестапо. На 20 септември 1945 г., шест седмици след като е пуснал атомните бомби над Япония, президентът на Съединените щати уволнява Донован и заповядва ССО да се разпусне в срок от десет дни. Шпионската служба на САЩ е премахната.

Бележки

[1] Труман до Дейвид М. Нойс, 1 декември 1963 г., Сбирка Дейвид М. Нойс, HSTL.

[2] Донован до Обединения комитет за психологическа война, 24 октомври 1942 г., NARA.

[3] Донован до Рузвелт, „Значителна власт, необходима за създаване на Централна разузнавателна служба“, 18 ноември 1944 г., препечатано от Thomas F. Troy, CIA/CSI, преиздадено като Donovan and the CIA (Frederick, MD: University Publications of America, 1981), pp. 445–447.

[4] Донован до Рузвелт, Папка ССО, Архивен фонд на секретаря на президента, FDRL. Веднъж Рузвелт се изказва, не без злонамереност, че Донован би могъл да бъде президент, ако не беше ирландец, католик и републиканец.

[5] Цитат от Брус в речта на Дълес „Уилям Дж. Донован и националната сигурност“, недатирана, но вероятно от 1959 г., CIA/CSI.

[6] Цитат на Бисъл от Troy, Donovan and the CIA, p. 243. Това е широко разпространено гледище. Но по време на войната армията е свършила нещо по-лошо. Началникът на разузнаването й, генерал-майор Джордж Стронг, гледа с любопитство новата и независима ССО на Донован и решава да създаде свой разузнавателен отдел. Той нарежда на шефа на Военната разузнавателна служба към Военното министерство — бригаден генерал Хейс Кронър, да създаде такава организация през октомври 1942 г. Кронър на свой ред измъква от организацията на Донован един ренегат — капитана от американската армия Джон Громбак — Презерватива, и му дава необикновена заповед: да се съсредоточи върху шпионирането и подривната дейност, извършвани срещу САЩ от военновременните им съюзници — британците и Съветите. Громбак нарича разузнавателното си поделение Водоемът. То не е контролирано от по-високи инстанции и е напълно разнебитено от ненадеждността на докладите си. По личната преценка на Громбак 80 на сто от работата му свършват в боклука. Водоемът постига най-голям успех в запазването на собствената си секретност. „Съществуването му не бе известно — заявява генерал Кронър, — само шепа хора, сред които и самият президент по силата на това, че трябваше да одобрява някои операции, знаеха, че функционира.“ Но амбициозните заповеди до Громбак са важно събитие: „Той не само учреди тайна разузнавателна служба, наблюдаваща настоящото военно усилие, но и положи основата на една постоянна, далновидна, всеобхватна, трайна тайна разузнавателна служба — твърди Кронър. — Това бе раждането на разузнаването на високо равнище, на тайните разузнавателни операции в нашето правителство.“ Закон за национална сигурност от 1947 г., изслушване пред Комисията за разходите в министерствата на изпълнителната власт, 27 юни 1947 г. Виж Mark Stout, „The Pond: Running Agents for State, War, and the CIA“, Studies in Intelligence, Vol. 48, №3, C1A/CSL, достъпно онлайн: https://www.cia.gov/csi/studies/vol48no3/article07.html

[7] През октомври 1941 г. капитан Дийн Ръск, бъдещият държавен секретар, получава заповед за организиране на нов отдел на военното разузнаване, който да покрива голяма част от света, от Афганистан през Индия до Австралия. „Нуждата от информация — казва Ръск — не може да се омаловажи. Ние се сблъскахме с фактора на незнанието.“ Той поисква да види с какви документи разполагат Съединените щати: „Една възрастна дама, госпожа Норт, ми показа шкаф за документи. В него имаше копие от «Туристически наръчник на Мърфи» за Индия и Цейлон с печат «поверително», тъй като беше единственото копие в града и не искаха да го изгубят; имаше и доклад от военното аташе в Лондон от 1925 г. за британската армия в Индия, и най-накрая — доста на брой изрезки от Ню Йорк Таймс, събирани от възрастната дама, госпожа Норт, още от Първата световна война, и това бе всичко.“ По време на Втората световна война, спомня си Ръск, когато американските пилоти прекосяват Хималаите от Индия до Китай и обратно, те летят на сляпо: „Нямах дори карти, на които да е показан мащабът от едно към милион на терена, на който работехме.“ Когато Ръск опитва да организира бирмански отдел в армията, „ние потърсихме бирманец в Съединените щати… Най-накрая открихме един, посетихме го и той се оказа в лудница. Е, измъкнахме го оттам и направихме от него учител по бирмански език“. Свидетелство на Ръск, Президентска комисия за дейностите на ЦРУ (Комисия Рокфелер), 21 април 1975 г., с. 2191–2193, строго секретно, разсекретено през 1995 г., GRFL.

[8] Troy, Donovan and the CIA, p. 265.

[9] Кейси, цитиран от Joseph Е. Persico, Casey: The Lives and Secrets of William J. Casey: From the OSS to the CIA (New York, Viking), p. 81.

[10] Доклад на Парк, Архивен фонд Роуз А. Конуей, OSS/Donovan folder, HSTL.

[11] Донован до Труман, „Излагане на принципите“, FRUS Intelligence. 17–21.