Алберт Лиханов
Чисти камъчета (9)

3

Михаска се влачеше след баща си като опашка. Където баща му, там и той. Майка му ще го прати до пазара — Михаска с него. Ще излезе просто да се поразходи — хоп и Михаска.

Ако майка му го хванеше за ръка, Михаска веднага се измъкваше: да не е бебе! А баща си той самият хващаше за ръка, та всеки да види — това е тате.

Чудна работа: където и да минат, баща му като някое хлапе зяпа наляво-надясно и се усмихва. На Михаска му е интересно с него. Веднъж, както си вървяха, видяха на една врата лъв. От камък естествено. Михаска сума пъти го беше виждал този лъв. И никога не беше се замислял защо на вратата трябва да има лъв, а не куче или нещо подобно. А баща му се спря, кимна на лъва като на стар познайник и разказа на Михаска, че навремето търговците слагали на вратите си лъвове. Още преди революцията. Щом има лъв, значи в къщата живее търговец.

Баща му крачеше по улиците така, сякаш виждаше всичко за първи път. И все гледаше нагоре, към покривите, към дърветата. Разкопчаваше яката на гимнастьорката, да диша по-леко.

Така обикаляха навсякъде заедно: където баща му, там и Михаска.

Веднъж баща му реши да влезе в кръчмата, да пие една бира. Каза на Михаска да попочака навън, но Михаска влезе с него.

Кръчмата се намираше в една изба под земята. Миришеше на бирена мая и влага. Баща му взе чаша бира и седна на една маса. Беше пълно с хора: всичко наоколо бръмчеше, шумеше; плуваха сиви пластове дим.

Баща му си изпи бирата и тъкмо се канеше да тръгне, някой го повика. Към тяхната маса бавно, внимателно, да не разплиска бирата, се придвижваше някакъв човек. Във всяка ръка носеше по три чаши.

— А-а, Седов! — каза баща му. — Имота си ли пропиваш?

Седов не се засегна.

— Не позна — отвърна той, — поливам новия имот. Купих си крава.

И показа някакъв старец — изглежда, колхозник.

— Във връзка с ценната покупка — каза той, — приеми една бира от мен. — Седов духна към чашата и пяната на парцали падна на пода.

Пиха и баща му престана да се подиграва на Седов, напротив, заразпитва го за кравата.

— Сега има да пия млекце — разправяше Седов. — Чувал ли си за мляко с бира — ставало екстра!

— Ами откъде толкова пари? — попита баща му. — Кравата сигурно наистина струва колкото цял имот?

Седов се разсмя. Лицето му и без това беше кръгло, същинска палачинка с уши, а засмееше ли се, ставаше още по-кръгло и очите му почти се затваряха — превръщаха се в цепчици.

— Искаш ли да ти кажа? — попита Седов, склони палачинката към баща му и захилен взе да му шепне нещо на ухото.

— Ама рядък скот си, Седов! — каза баща му и се намръщи, сякаш го заболя зъб.

Михаска помисли, че сега Седов ще скочи, ще тресне юмрук по масата, ще се разкрещи, но Седов нито тресна, нито се разкрещя…

— Ако ти се живее човешки — ласкаво изговори той, — ще разбереш кое как е.

— Ама аз съм воювал — отвърна баща му, — бях разузнавач! За какъв ме вземаш?

— Както искаш — каза Седов съвсем сериозно и Михаска видя, че очите на тази палачинка са като бодли. — Никой не те бие по главата. Войната е едно, пък мирния живот — съвсем друго. Тук няма нужда от разузнавачи, всичко е проверено вече. Можеш да избираш…

Баща му не отвърна нищо, кимна за сбогом, хвана Михаска за ръка и тръгнаха да се прибират. Баща му си закопча яката, гледаше намръщено в краката си и мълчеше. Чак пред къщата попита:

— Михаска, ти искаш ли мляко с бира?

Михаска поклати отрицателно глава: мляко — да, може, но защо с бира?!

— Пък аз, представи си, искам — каза баща му замислен. — Само че как?

— Не, по-добре млякото отделно. А бирата ти си я пий — отговори Михаска.

Баща му се усмихна и сложи ръка на рамото му.

— Само че как? — повтори той, сякаш не беше чул Михаска.

Какво искаше да каже?