О, Лиханов е истински магьосник на писаното слово! Не знам как е минала покрай цензурата, но повестта му е истински документален дневник за живота в следвоенния СССР.
Рядко съм чел толкова чудесна детска книга, преливат ярки и тъмни багри, борят се доброто и злото, и няма как да не те затрогне живота на Михалка! Все пак, войната е свършила, но него го очакват още по-тежки премеждия.
Жал ми е само, че на повечето съвременни деца книгата ще се види с отвлечена тематика, далечна и непонятна…
Българското издание е с чудесни илюстрации!
Цитати:
„После ядоха «заварѝха» — брашно, забъркано с гореща вода. Михаска лапаше, чак ушите му пращяха, а майка му май днес не харесваше това разкошно ядене…“
„Вървеше до майка си по стария паянтов мост и не се обръщаше назад.
Ако се беше обърнал, щеше да види как малката Лиза и Сашка събират чистите камъчета, които той хвърля.
И през тях гледат към слънцето.
И се усмихват.
Защото ако през чистото камъче погледнеш към водата, то ще стане синьо, ако погледнеш тревата — ще стане зелено, ако погледнеш облаците — ще стане бяло.
А погледнеш ли към слънцето, камъчето ще стане късче слънце и дори ще те опари.
Много особено камъче…“
Прекрасен разказвач, много завладяваща история!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.