Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чистые камушки, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Чисти камъчета

Преводач: София Бранц

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: Държавна печатница „Димитър Найденов“, В. Търново

Излязла от печат: 30.06.1981

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Мария Чакърова

Коректор: Цанка Попова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1830

История

  1. — Добавяне

15

Михаска самият не разбираше какво му е. Да го пита човек, не може да каже. Просто по-рано поялникът му беше удоволствие номер едно. Топнеш го в ситно надробения колофон, докоснеш парченцето калай и то става на бели капки — течен калай.

А сега му смъди, вони. И са му омръзнали всички тези примуси, котлони, кофи, легени. Трупат се в ъгъла, заели половината стая, същинско бунище. Да ги вдигне човек с един кран и айде за претопяване…

Точно така и стана.

Веднъж пак бяха седнали с баща си, стържеха, чукаха, нагорещяваха поялника, и изведнъж влезе някакъв човек. Дебел, подпухнал, лицето му като на болен. И сигурно си беше болен, защото здрав човек не може да е толкова тлъст.

Дебелакът поздрави любезно, кой знае защо се пипна за мазния нос и каза на баща му:

— Аз съм финансов инспектор. Чух, че сте си открили частна работилница. Много добре, много добре! Само че защо не плащате данък?

Баща му пребледня, надигна се и се скри зад гардероба. След малко се появи с гимнастьорката, с медалите, с гвардейското отличие. Намести си колана.

— Нали виждате — попита той дебелака. — Воювах. Раняван съм. И сега да не мога да живея както си искам?

Майката на Михаска влезе от коридора, притисна се в рамката на вратата. Уплашена взе да се взира ту в бащата, ту в инспектора.

— А вие — данъците! — викна баща му.

— Не ми викайте — каза дебелакът и пак се пипна по носа. Говореше спокойно, сякаш бащата на Михаска не беше се разкрещял, сякаш нищо особено не беше станало. — Виждам ви, че не сте мошеник. От тая работа — и кимна към кофите и легените — не се трупа състояние.

Бащата седна. Инспекторът му говореше любезно, без да се ядосва, сякаш дори му съчувстваше.

— Но законът си е закон. Ако имате доходи, трябва да плащате данък. Нали разбирате? — попита той и додаде леко раздразнен: — И да ви кажа, в случая военната ви униформа изобщо не е на място. Аз също съм воювал, но в подобна ситуация не бих си позволил да дрънкам с медалите. Така че — предупредил съм ви. Следващият път ще ви съставя акт.

И си отиде, дишайки тежко.

Бащата се заразхожда из стаята. Михаска нито веднъж не вдигна очи да го погледне.

Кога беше, баща му разказваше как ходил на разузнаване и Михаска го зяпаше в устата, и се радваше, че има такъв смел баща. Разузнавач — то значи най-най-смелият човек, а сега…

Когато баща му изникна изведнъж с униформата пред инспектора, Михаска дори в първия момент не разбра защо си е облякъл гимнастьорката с медалите. А то какво било… Баща му чисто и просто се беше уплашил от този човек. И беше облякъл гимнастьорката все едно ризница. Сякаш гимнастьорката щеше да го скрие от данъците…

Майката на Михаска все така стоеше на вратата и мълчеше. Защо мълчи? Нали разбира! Нали всичко разбира! Или й е жал за работилницата? За тези кофи и легени? Или я е страх, че Михаска пак ще се губи от къщи, ще си развали успеха, вместо да седне с баща си да ремонтира кофите? Защо, защо мълчи? Баща му сякаш неохотно се доближи до купчината вехтории в ъгъла и с всичка сила я ритна с ботуша.

Михаска трепна. Кофите весело издрънчаха и се търкулнаха, легените изгромоляха.

— По дяволите! — каза баща му. — Наистина, че тази работа пари не прави.