Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чистые камушки, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Чисти камъчета

Преводач: София Бранц

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: Държавна печатница „Димитър Найденов“, В. Търново

Излязла от печат: 30.06.1981

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Мария Чакърова

Коректор: Цанка Попова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1830

История

  1. — Добавяне

3

Такъв ден се беше случил на Михаска. Тежък ден.

Михаска вярваше, дори знаеше със сигурност, че ще дойде, непременно ще дойде един друг ден, който също ще остане в паметта му, хем по-ярко, отколкото този, първият. Това ще бъде страшният ден за Николай Трети, Саватей.

Михаска измисляше как да отмъсти на Чакала. Най-различни видове смърт беше намислил за проклетия Саватей.

Да речем, цялото училище с Михаска начело излиза рано сутринта навън, съвсем рано, докато Чакала още спи. Всеки носи на рамо по едно бяло въже. И всичките деца се скриват зад къщите, зад плевните, зад дърветата, на онова място, дето обикновено идва Николай Трети, и опъват по белите преспи бели въжета.

После идва Чакала и застава на обичайното място. А срещу него — малката Лиза, внучката на Ивановна. Чакала отваря чантата й и вижда цял куп филийки, намазани с маргарин, сиренки и много други работи. Защото цялото училище е натрупало в чантата й закуските си.

Чакала се радва и започва да й бърка в чантата, тогава всички дръпват белите въженца от снега и Чакала се озовава в нещо като мрежа. И вдясно, и вляво, и отгоре, и отдолу — само въжета. Той започва да се мята, затичва се, естествено се оплита и пада в снега, тогава цялото училище го омотава с въжетата и след четвъртия час, когато стане светло, го повеждат из града. А после го откарват в милицията.

Такъв край не се харесваше на Михаска. По-добре би било да го заведат на реката и да го топнат в дупката на леда. Но саморазправата е наказуема дори на фронта — така беше чувал Михаска във военната болница.

Разбира се, денят можеше да бъде и по-различен. Михаска изведнъж става боксьор и пребива Чакала. Не нощем, в тъмното, ами направо на главната улица „Ленин“ посред бял ден.

Ах, по-скоро да идва този ден, вторият ден, който Михаска щеше да запомни!

Той едва се тътреше към къщи. Очите му блестяха, а фуражката му се беше килнала на темето, защото отново си представи този втори ден и юмруците му неволно се свиха.