Алберт Лиханов
Чисти камъчета (12)

6.

Сега всеки час — по руски, по математика, по история — имаха отделни учители. Беше много интересно, защото всички те бяха най-различни хора.

Математикът с обръснатата глава Иван Алексеевич, веднага кръстен Топчето заради кръглата си глава с щръкналите уши, му хареса, за разлика от Русалката — Нина Петровна.

Когато някое от децата излизаше на дъската и не можеше да реши задачата, той не се сърдеше, ами се чудеше: какво толкова — вижте колко е лесна тази задача — после я решаваха и тогава им даваше още една, подобна; нещастникът на дъската сега лесно се справяше с нея и макар да изкарваше някое жалко три минус, се връщаше на чина си зачервен от удоволствие. Изобщо Иван Алексеевич много обичаше плюсовете и минусите. Пишеше двойки, тройки, четворки минус и плюс, а най-крайните му бележки бяха единица минус и пет плюс. Но тези бележки бяха голяма рядкост: например ако някой го измами на контролното или така реши задачата, че чак учителят се смае. Веднъж Свирид направи такъв номер.

След едно контролно, като им раздаде тетрадките с бележките, Топчето вдигна Свирид и му каза:

— Знаеш ли, Свиридов, сбъркал си отговора.

Сашка сведе глава.

— Но иначе браво! — каза Топчето. — Решил си задачата по свой начин. Сложих ти пет. Дори с плюс. Седни.

Сашка пламна целият, а Иван Алексеевич се изправи и се заразхожда между чиновете.

— Да! — говореше той. — Три пъти да! Нека винаги ви гложди червеят на съмнението!

Тогава Михаска се беше ухилила защо трябва да го гложди някакъв си червей, но после му направи впечатление, че децата почти престанаха да наричат учителя Топчето.

Освен математиката, Иван Алексеевич им беше и по физкултура. Много забавна работа: и по сериозната математика, и по несериозната физкултура — един и същ учител! Михаска забеляза, че Иван Алексеевич като че също се чуди. Но учителите не стигаха. А в час по физкултура той дори играеше с децата футбол, ако в единия отбор играчите бяха по-малко.

И в час по математика, и в час по физкултура Иван Алексеевич се появяваше с офицерски кител без ордени, само на гърдите имаше трицветна лентичка: жълто, червено и пак жълто. Това значеше, че два пъти е бил тежко раняван и веднъж по-леко. И макар че си беше с ръце и с крака, Михаска го жалеше, понеже в болницата на майка си беше виждал тежко ранени.