Алберт Лиханов
Чисти камъчета (11)

5

После дойде първи септември.

През пролетта, когато беше завършил четвърти клас, Михаска си мислеше, че сега ще мине в друго училище. Дори малко се гордееше, че беше завършил вече едно училище, както казваше Юлия Николаевна, беше получил основно образование и му предстоеше средното.

Все пак не е лесна работа, не е играчка — да свършиш основно образование. Михаска за първи път през живота си се явяваше на изпити и страхотно се плашеше. Но написа съчинението за отличен, другите изпити — Юлия Николаевна кой знае защо ги наричаше изпитания — изкара с много добър и получи свидетелство за завършено основно образование — голям бял лист, на който бяха нанесени бележките по всички предмети.

Когато Юлия Николаевна тържествено, както на всички деца, му връчи листа, на Михаска му стана много криво, не му се щеше никъде да се мести, в никакво друго училище. Другите деца също казваха, че не им се напуска, че по-добре да учат тук, при Юлия Николаевна. Тя се усмихваше и отвръщаше, че учи само до четвърти клас, но точно тогава основното им училище се превърна в средно смесено и целият им клас остана в старата сграда.

Така че на първи септември Михаска не тръгна, ами заприпка като кенгуру към училището. Преди първия час поигра на „прескочикобила“ в двора, хвана се на бас със Свирид, че орден „Червена звезда“ се равнява на „Бойно червено знаме“, защото червената звезда и червеното знаме са едно и също: винаги заедно вървят и не могат едно без друго.

После загромоля звънецът — Ивановна излезе на двора с медното звънче с дървената дръжчица, дето беше без език — от много звънене, и вместо него имаше една желязна шайба, закрепена с телефонна жица, затова звънчето не дрънчеше, ами направо громолеше.

Тъкмо насядаха по чиновете и влезе Юлия Николаевна с някакъв човек с очила, висок и с обръсната глава. Тя едва му стигаше до рамото.

— Ето ви — каза тя. — Вече сте съвсем големи. Вече сте петокласници. Сега по всеки предмет ще имате различен учител. Учете…

Беше със същата рокля като в Деня на победата — с бялата дантелена якичка, а на роклята й имаше два ордена „Ленин“.

Всички деца се гордееха с Юлия Николаевна — цели два ордена! И то какви! Нито един учител в целия град няма такива награди. Майка му беше споменавала, че Юлия Николаевна е била учителка още по царско време — колко години оттогава!

Момичетата се разпищяха, дето Юлия Николаевна ги напуска, но тя строго вдигна пръст и си отиде.

И Михаска да беше момиче, и той би се разпищял, нищо чудно. Спомни си, когато бяха още първолачета, второлачета, а и миналата година, как Юлия Николаевна преди часовете вадеше от чантата си сива кутийка и малка лъжичка. После минаваше между чиновете и раздаваше на всички малки сладки топченца от кутийката. Витаминки.

Витаминните всеки си изяждаше, дори примляскваха, но когато през голямото междучасие Ивановна донесе кофата със зеленикавата вода — отвара от борови иглички — наложи се Юлия Николаевна да ги дебне някой да не си излее чашата в саксиите — зеленикавата вода беше горчива и неприятна. Юлия Николаевна не се прибираше в учителската стая, караше ги всички да пият и им обясняваше, че сега задължително трябва да се пие такова нещо.

В събота след часовете задържаше най-хилавите деца и ги водеше в къщи. Там им правеше топъл чай и не със захарин, ами с истинска захар.

Михаска също беше пил при учителката такъв чай. През това време Юлия Николаевна разказваше нещо интересно и им повтаряше всички да пият, да не се срамуват, защото сладкият чай ставал на кръв. Понякога с чая имаше и хляб с масло.

Юлия Николаевна правеше чай не само на децата от неговия клас, но и на други деца, а малката Лиза, внучката на Ивановна, ходеше у тях преди изобщо да стане ученичка.

Ивановна беше казала веднъж на майката на Михаска, че за двата ордена „Ленин“ на Юлия Николаевна й се полагали пари. Тя първо отказвала да ги взима, но после приела и с тези пари купувала истинска захар от пазара и витамини. А хляба с маслото купувала от собствената си заплата, защото, както казвала, живеела самичка и парите й стигали, а децата трябвало да се хранят.

Такава беше Юлия Николаевна. А сега ги напускаше. Пак при малките. Ще ги учи да пишат и да смятат. И ще ги храни с витаминни.

На Михаска му стана много мъчно. Помисли си, че Юлия Николаевна му беше като баба.

Не знаеше какви са бабите, но сигурно са като Юлия Николаевна.