Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чистые камушки, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Чисти камъчета

Преводач: София Бранц

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: Държавна печатница „Димитър Найденов“, В. Търново

Излязла от печат: 30.06.1981

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Мария Чакърова

Коректор: Цанка Попова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1830

История

  1. — Добавяне

16

И Михаска все мислеше, мислеше, мислеше за това и накрая реши, че инспекторът е виновен за всичко. Какво лошо беше сторил баща му? Че ремонтираше легени и тенджери? Какво по-хубаво от това! Хората имат нужда от съдинките си и те трябва да се поправят. Да не би баща му да е виновен, че в града няма работилница за поправка на съдове? И взе да прави добро на хората. Ама за доброто плащат ли се данъци? Не, баща му не беше виновен. Сега Михаска много добре го разбираше. Само едно си оставаше неясно: защо се беше стреснал така, защо се беше уплашил от инспектора?

А може би не беше от страх — от какво да го е страх? Може напротив, да е искал него да стресне. Само дето се беше получило доста неприятно, но иначе нищо страшно.

И Михаска съжали, че така лошо си беше помислил за баща си. А колкото до Ивановна, баща му изобщо не я познаваше. Щом я опознае по-добре, и той ще я обикне.

Баща му върна имуществото на домакините и повече не приемаше поръчки, само казваше:

— Фалит на банката, закриваме.

Един ден дойде и Седов да си прибере грамофона.

Още от вратата се заусмихва един, лъснал като мазна палачинка, очите му станали на цепчици.

— Банкрут, а? — каза той. — Нали ти виках: много на дребно си я подкарал.

Майка му я нямаше в къщи и баща му каза на Михаска да излезе малко. Михаска се зарадва. Хич не му беше приятно да слуша Седов пак да разправя за бирата с мляко.

Излезе, а когато се върна, стаята беше задимена — лисици да ловиш. Цяла чиния сплескани фасове, на масата празна бутилка и Седов още там. Само лицето му станало още по-кръгло. И още по-розово. Поопекла се палачинката.

Седнал този Седов на табуретката, хълца, прикрил уста с ръка. А бащата на Михаска целият чорлав, мрачно зяпа пода и пуши ли пуши.

Щом влезе Михаска, двамата веднага млъкнаха, сякаш си разправяха военни тайни. После Седов хлъцна още веднъж, стана и си взе грамофона под мишница.

— Запомни — вика на бащата, — запомни съвета ми. Не ти мисля злото, затова хич не се стеснявай.

Беше опрял гръб на печката и си изцапа сакото, но Михаска не му каза. Баща му също.

— Щом си останал жив — каза Седов, — значи, сега животът си е живот… Че малко ли е — възкликна той, — да изкараш цялата война само с едно раняване! Хем не като какъв да е — като пехотинец. Ох-ох-ох! — прозя се той. — Ама и животът, братко, не е лесна работа. На фронта не си се страхувал и тук да не ти пука. Гледай си интереса. Ясно ли ти е? Че ти кръв си лял…

— Добре де — отсече баща му. — Хайде, на добър час.

— Тя и работата си е направо генералска! — продължи Седов. — Лично аз ще ти се кланям. Пък на булката ще й се сопнеш малко. Заведи я при Залцер.

Седов се врътна, грамофонът одра стената, откъсна едно парче от тапета. С малко разклатен вървеж Седов излезе в коридора.

А баща му отново заби поглед в масата и остана така да си допуши цигарата. Така си пушеше, без изобщо да забелязва Михаска.

Вратата изтропа. Дойде си майката на Михаска. Баща му вдигна очи, рязко смачка фаса.

Въздъхна. Сякаш набираше смелост за нещо.

От този ден всичко в къщата им се промени. Баща му отвинти менгемето, захвърли нанякъде поялника, изчегърта с нож всички петна по масата. Стаята им отново заприлича на стая, не на работилница, на масата светеше колосана бяла покривка.

Баща му и майка му също станаха съвсем други хора.

Когато баща му се начумереше, майка му се усмихваше. А когато баща му се усмихнеше, майка му се мръщеше и очите й се подуваха от плач. Направо като везна — ту единият надделее, ту другият…

Поне да бяха казали на Михаска какво става, какво толкова делят!… Но влезеше ли той — у дома се възцаряваше тишина. Млъкват или си говорят нещо незначително. Сякаш всичко е наред.

Що за хора са тези възрастните!? Не си кажат всичко ясно и открито. Боят се от собствените си деца. Сякаш са нещо врагове или шпиони, сякаш веднага ще излязат навън да разправят на всички.

Ако има някаква неприятност — защо да си шушнат? Кажете де! Синът ви или дъщерята са деца, така е, но нали и те са хора, ще ви разберат, може даже да разберат всичко по-добре от възрастните. Не че нещо ще ви посъветват, но у дома животът ще стане по-нормален. Няма да се криете, да си шепнете като заговорници.

Да, баща му и майка му криеха нещо от него.

И той виждаше, че мнението на баща му надделява. На майка му й става все по-криво, тя почти не говори с Михаска, извръща глава, сякаш нещо е виновна пред него. А баща му си пее: „По долини и баири…“.

Като го гледа такъв усмихнат, майка му само си мълчи и се мръщи. Михаска усеща, че двамата водят някаква борба. Да не би баща му да принуждава майка му да направи нещо? Но какво? Нищо не му хрумва. Пък и смешно е — за какво ще я принуждава? Нищо не се разбира…

И все пак му минаваше през ум, че в годините, докато бяха живели сами, майка му беше доста по-смела. Беше й много тежко. Михаска знаеше, че майка му дава кръв за фронта, за да получи кръводарителски купони — масло, мляко, повечко хляб. Тези неща отиваха за Михаска и той често си беше мислил, че майка му все едно че му дава кръвта си. Дори беше продала синята рокля на бели точици, за да купи хляб, а костюма на баща му скъта и запази, макар че можеше и него да продаде.

Майка му е силна жена. Михаска го знаеше. И му се щеше тя да не мълчи, везната да натежи откъм нейната страна.

Понякога се питаше: защо поначало се появи тази везна? Защо майка му и баща му, без да се издават пред него, като че водят непрекъснато борба? Преди войната така ли беше? Или сега така стана? Значи някой от тях се е променил. Майка му? Но нали Михаска непрекъснато беше с нея.

Значи баща му.

Явно, че за да има равновесие помежду им, за да им е еднакво весело или еднакво криво, е необходимо нещо вътре в тях да се промени…