Зоуи Дийн
Момичетата от филма (9)

Частна прожекция

Дий и Ками обичаха да висят в хотел „Бевърли хилс“, както техните връстници — в мола. Докато Сюзан се регистрираше в хотела, те оправяха грима си в тоалетната до рецепцията. Последния час бяха прекарали на бара в кафенето отвън, флиртувайки с някакви младежи, музиканти от групата, която щеше да подгрява концерта на Аврил Лавин в зала „Понд“ в Анахайм^[1] следващата вечер.

Четвърт час по-рано момчетата бяха поканили Ками и Дий на обиколка по баровете. Дий беше готова да тръгне, но Ками не се въодушеви особено от идеята. Музикантите заслужаваха петица по нейната десетобална система, губейки три единици от факта, че подгряват Аврил Лавин, но печелейки бонус заради британския си акцент. Дий възприе политиката на Ками да се въздържат от категорични отговори. Вместо това момичетата се извиниха и се оттеглиха в тоалетната.

Сега двете стояха пред огромните огледала. Дий наблюдаваше как Ками се любува на собственото си отражение. Тя носеше бледорозова копринена блузка „Ла Перла“, късо розово сако „Гучи“ и дънки с ниска талия, които едва покриваха кокалчетата на хълбоците й. Изрязаните лачени обувки, розови, на бели точки, специално поръчани от Кристиан Лобутен, издължаваха допълнително краката й. Обувките разкриваха перфектния френски маникюр на пръстите. На левия й глезен блестеше златна гривна с диаманти от Хари Уинстън. Както обикновено, буйните златисточервени къдрици скриваха едното око, а на гърба падаха до кръста.

Всеизвестен факт бе, че Ками съзнава впечатляващата си външност. Тя дори обичаше да повтаря, че ако си пада по момичета, с удоволствие би свалила самата себе си.

Най-после Ками стигна до червилото и Дий инстинктивно погледна устните си. Значително по-тънки. Въздъхна. Невъзможно беше да си с Ками и да не те порази нейната самоувереност.

„Не че външният вид е най-важното“, добави наум Дий. „Плътта е тленна, тялото е само една черупка. Е, поне изглеждам по-добре от Сам.“

— И така, искаш ли да излезем с онези момчета? — попита на глас.

Ками се пръсна леко с парфюма си „Très Cammie“, създаден специално за шестнадесетия й рожден ден по поръчка на баща й.

— Все едно ме питаш искам ли да умра от скука.

— Можеше да го кажеш и по-рано. Тогава щяхме да успеем за курса по спининг в шест часа.

— Спинингът е занимание за идиоти. Живеем в Лос Анджелис, за Бога. Тук можеш да караш велосипед по плажа, цели 25 километра от Пало Верде до Санта Моника. Кой би предпочел да върти педали на място във фитнеса?

Дий въздъхна. Понякога да бъдеш най-добрата приятелка на Ками беше истинско предизвикателство. Толкова много неща я дразнеха. Последните няколко дни бяха особено трудни. На сватбата видяха Бен с новото му гадже — Ана. Ками изигра цяла пиеса, за да си върне вниманието му, но той я отряза.

— Знаеш ли, когато ходеше с Бен, беше доста по-мила.

Ками пусна миниатюрното шишенце с парфюм в чантичката си „Шанел“.

— Е, и?

— Ами, мисля си, че сравняваш с него всяко момче, което срещнеш.

— Да бе, друг път — изсумтя Ками.

— Бен е страхотен. Знам колко щастлива беше с него и колко силно искаш да си го върнеш. Повярвай ми, ужасно съжалявам, че нещата не се получават според плана ти.

Дий не се сещаше за друг случай, когато Ками да не бе спечелила момчето, което си бе набелязала. И причината за това беше Ана Пърси. Тя наистина заслужаваше уважение за тази победа. Бен беше изключителен. Дий не бе виждала Ками по-щастлива от времето, когато двамата с Бен бяха двойка. Бен бе успял да укроти Ками, да я направи по-мила. Е, не чак добродушна, но много по-мила.

Въпреки това Дий не смяташе, че Бен е подходящият тип за Ана. Намираше, че той би бил по-подходящ за… например за нея. Двамата бяха прекарали една вълшебна нощ в Принстън преди няколко месеца, когато Дий обикаляше колежите по Източното крайбрежие. Да, наистина той бе попрекалил с алкохола. Е, и? Въпреки всичко, нощта беше вълшебна.

Ками дори не подозираше за случилото се. Нито пък Сам. Дий знаеше много добре, че не бива да споделя нищо важно с най-добрите си приятелки. Обаче спомена за станалото на Ана, понеже реши, че нападението е най-добрата защита във войната за Бен.

Ками отметна непослушната къдрица от лицето си.

— Ако наистина исках да си върна Бен, няма какво да ме спре.

— Първата стъпка към излекуването е да приемеш истината.

— Дий, не ми излизай с тези нюейдж номера. Изобщо не съм в настроение — Ками тръгна към кафенето, а Дий я последва. — Ето какво мисля да направим… Я чакай малко.

— Какво? — учуди се Дий.

Ками кимна към рецепцията на хотела, където някой бе привлякъл вниманието й. Крехка фигура, руса коса, блестяща, без да полага усилия за това.

— Виж ти, виж ти.

— Ана Пърси?

— Аха — омразата явно пролича в гласа на Ками. Тя искаше Бен, но Ана беше с него. Просто и ясно. Само че Ками не бе свикнала да губи на този фронт.

— Че защо й е на Ана да се регистрира в хотела? — зачуди се Дий.

Котешките очи на Ками блеснаха, а устните й се разтегнаха в злорада усмивка.

— Може би малката мис Източно крайбрежие крие някаква тайна.

— С кого ли е? — прошепна Дий.

— Например с приятелката си.

Дий не би се сетила за такава възможност.

— Мислиш ли?

— Знае ли човек — изсмя се Ками.

Дий не беше сигурна дали тя се шегува, или е съвсем сериозна. Но преди да успее да попита, Ками вече пресичаше фоайето към Ана и тайнственото момиче с нея. На Дий не й остана друго, освен да я последва.

— Ана! — извика весело Ками. — Радвам се да те видя.

— Здрасти! — додаде Дий и прегърна Ана. — Колко яко! Но какво правиш тук?

Ана посрещна студено поздрава на Ками. Дий нямаше никаква представа какво изпитва. Сигурна беше в едно — определено не беше радост.

— Здравей, Ками. Дий.

— Коя е приятелката ти? — лукаво попита Ками.

— Това е сестра ми, Сюзан — отвърна Ана. — Сюзан, запознай се с Ками Шепард и Делия Янг. Съученички от гимназията.

Дий беше готова да се обзаложи! Нямаше начин Ана да е лесбийка. Енергията й беше сто процента хетеросексуална.

— О, горките, училището е гадна работа! — засмя се Сюзан.

— Мис Пърси? Това са ключовете за бунгалото ви — симпатичният младеж от рецепцията й подаде един плик. — Ще ви трябва ли й втори комплект?

— Да, моля — отвърна Сюзан. — Сестра ми ще остане с мен.

— Не, няма — възпротиви се Ана.

— Да, ще останеш — повтори Сюзан и служителят веднага й подаде втори плик, който тя пъхна в ръката на Ана. — И така, тъкмо се канехме да си сложим банските, да се изтегнем до басейна и да броим колко пъти ще се опитат да ни свалят. Вие склонни ли сте да се присъедините към нас?

— Знаеш ли, това е чудесна идея — съгласи се Ками.

— Хм… — започна Дий, чудейки се по каква причина Ками би предпочела да прекара вечерта с момиче, което истински ненавижда. — Онези момчета ни чакат…

— Забрави ги. Предпочитам да остана с Ана и Сюзан — Ками извади най-очарователната си усмивка. — Дайте ни само минутка. Двете с Дий ще обиколим магазините за някакви прилични бански. След това ще ви намерим при басейна, става ли?

— Чудесно — потвърди Сюзан. — Която остане с най-малко завоевания, черпи останалите.

Ками се засмя.

— Ана, сестра ти наистина ми допада. Ще бъде забавно, пък е и шанс да се опознаем. И така, доскоро.

— Дръж! — Сюзан подхвърли две миниатюрни парчета плат, двете части на банския костюм, от единия край на спалнята към другия. Те паднаха в краката на Ана. — Не мога да го облека, докато не сваля някой и друг килограм. На теб обаче ще ти стои перфектно. Между другото, мразя те за това, да знаеш.

Ана приседна на края на огромното махагоново легло и вдигна банския.

— Сюзан, слушай. Наистина нямам никакво намерение да си губя времето с онези момичета. Изобщо не ги харесвам. Обзалагам се, че и на теб няма да ти харесат.

— И защо? — Сюзан усилено тършуваше в едната си пътна чанта.

— Защото са ужасни, затова.

— Аха! — Сюзан измъкна един доста по-консервативно изглеждащ цял бански от линията на „Аника Бразил“ с връзки около врата и го вдигна триумфално.

— Сериозно говоря, Суз — продължи Ана. — Те са абсолютно елементарни. И големи кучки.

— Че такива бяха половината от хората, с които израснахме — засмя се Сюзан и смъкна дънките си.

— Това не е вярно и ти го знаеш.

— О, хайде. Разбирам, че каквато си перфекционистка, имаш големи изисквания, но не се стягай толкова. Отиваме да починем край басейна, няма да се женим.

— Просто се тревожа за теб, Суз — въздъхна Ана. — Там има бар.

— Още веднъж повтарям, че съм добре. Изчистена, трезва, вкарана в правия път.

— Но щом клиниката ти помага…

— Хей, аз съм дъщеря на Джейн Пърси — прекъсна я Сюзан и я прегърна. — Мога да се грижа за себе си. Хайде, не се сърди. Ти си единственият човек в този объркан свят, когото наистина обичам.

— Същото мога да кажа и аз — отвърна Ана и на свой ред прегърна сестра си.

— Добре тогава. Стига толкова любовни обяснения — Сюзан облече банския. — За щастие, като съм напълняла, гърдите ми също са се налели. Как изглеждам сега? Супер, нали?

Сюзан наистина изглеждаше великолепно. Щеше да е грехота прекалено загрижената й сестра да й отнеме удоволствието да се покаже край басейна.

Докато се приготвят, над хотела изгря полумесецът, а изпаренията от затопления басейн образуваха пелена над него. Намериха четири свободни шезлонга, което не беше толкова трудно, понеже обширното пространство беше доста безлюдно, с изключение на бар-ресторанта до далечната стена. За секунди до тях изникна любезен сервитьор.

— Добър вечер. Да ви донеса ли нещо, дами?

— Ром и кола — поръча Сюзан.

Ана пребледня.

— Шегувам се — побърза да обясни сестра й и завъртя очи. — Забрави за рома.

— Бутилка минерална вода „Евиан“, моля — обърна се към сервитьора Ана.

— Е, това вече е друга работа — въздъхна Сюзан, когато младежът тръгна да донесе напитките и се изтегна върху шезлонга. — Няма сняг. Няма тоалетни за чистене. Няма я и дебелогъзата терапевтка, която обяснява колко съм прецакана заради произхода си, но че това няма значение, защото най-после имам шанс да поема живота си в свои ръце.

— Наистина ли ти говореха такива неща?

— Да, по дяволите. Пълни идиотщини. О, Господи, Ана, погледни натам.

Сюзан кимна към отсрещната страна на басейна, където двама приятно изглеждащи младежи говореха по мобилните си телефони. На масата между тях имаше чиния с недокосната порция суши.

— Е, и? — попита Ана.

— На коя планета живееш? Това са Алекс Сутър и Ноа Монахън.

— И кои са те?

— Не гледа ли връчването на Оскарите? Двамата спечелиха наградата за сценарий. А пък Алекс, по-високият с тъмната коса, точно се снима в някакъв голям екшън, забравих му заглавието. Ноа, русият, се е ориентирал към кариера на продуцент.

Ана трябваше да признае, че да спечелиш Оскар за сценарий си е голямо постижение. Е, не съвсем като литературната награда „Пен/Фокнър“, но все пак. Дори си помисли, че би било забавно да излезеш с някой от онези младежи. Син, най-добрата й приятелка от Ню Йорк, вероятно вече щеше да се е изтърсила при тях, за да се представи. Десетина минути по-късно сигурно би завлякла и двамата да се натискат в джакузито.

„И аз мога да се държа така“, рече си Ана. Дръзко. Да, това е думата. Тя определено беше в състояние да контролира събитията и да бъде дръзка.

Сервитьорът стоеше до бара. Ана отиде при него, обясни му какво иска и се върна върху шезлонга.

Сюзан я изгледа учудено, с вдигнати вежди.

— Какво направи току-що?

— Просто изпратих на… Я ми повтори имената.

— На онези двамата ли? Алекс Сутър и Ноа Монахън.

— Вярно — Ана се излетна върху шезлонга. — Изпратих им напитки.

— Стига бе! — разсмя се искрено Сюзан. — Не може да бъде! Не мислех, че си способна да направиш такова нещо!

— И точно затова дойдох тук.

Все пак, докато чакаше сервитьорът да поднесе напитките, стомахът й се свиваше от притеснение. Все още следеше с поглед двете знаменитости, надявайки се, че интересът й не е твърде очебиен, когато пристигнаха Ками и Дий. Не щеш ли, двете се насочиха право към масата на Алекс и Ноа, които замлъкнаха като по команда, сякаш за да могат да възприемат появата на Ками, в бял бански ViX в две части. Дълбоко изрязаната горна част перфектно подчертаваше гърдите, подсилени със силикон, а миниатюрното долнище се държеше на две тънки връвчици. Дий беше избрала бански на Ана Сюи^[2] на сини и жълти карета, който разкриваше ефекта от стотиците часове спининг и упражнения по йога. За огромна изненада на Ана и Сюзан, момчетата оставиха телефоните и подхванаха разговор с Ками и Дий.

— Виж ти, приятелките ти явно ги познават — възкликна Сюзан.

— Не са ми приятелки. Освен това, смея да отбележа, че у нас е идвал на гости генералният секретар на ООН, а това е доста по-впечатляващо познанство, според мен.

— Не съм на същото мнение.

В този момент сервитьорът поднесе на Алекс и Ноа високи чаши, украсени с листа от мента, сетне кимна към Ана, очевидно обяснявайки, че напитките са от нея.

— Какво им изпрати? — попита Сюзан.

— Студен чай.

— „Лонг Айлънд“^[3], надявам се.

— Не, истински студен чай, без алкохол — изчерви се Ана.

Алекс и Ноа погледнаха към нея. Дотук добре. Лошото беше, че и Ками и Дий сториха същото. Ками избухна в смях и каза нещо, което накара момчетата също да се разсмеят. След това вдигнаха чаши за наздравица към Ана.

„Усмихни се“, нареди си на ум. „Усмихни се кокетно. Какво толкова.“

Ками и Дий тръгнаха към тях, следвани по петите от Алекс и Ноа. Не така си бе представяла Ана срещата с двамата писатели. Но пък и нямаше откъде да знае, че Ками и Дий ги познават.

— О, Боже, Алекс и Ноа идват насам — прошепна Сюзан, прибра корема си и спусна кичур коса над очите. Ана не помръдна, просто стоеше и чакаше, макар да се чувстваше абсурдно.

— Хей, добре сте се разположили вие двете — отбеляза Ками и изу сандалите си. — Водим още приятели.

— Виждаме — Сюзан се усмихна на двамата младежи. — Здравейте, аз съм Сюзан.

— Здрасти. Аз съм Алекс, а това е Ноа — отвърна Алекс и пусна усмивката, която със сигурност беше продала милиони билети за кино.

— Знам — рече Сюзан. — Филмът ви наистина ми хареса.

— Радвам се — Ноа се обърна към Ана. — И благодаря за напитките.

— Няма защо — отвърна тя, но не можа да измисли какво още да добави.

— Имаш ли си име? — закачи я Алекс и клекна до шезлонга й.

— Да, естествено, извинете ме — изправи се Ана и протегна ръка: — Ана Пърси.

Официалното й поведение очевидно му се стори забавно.

— А ти харесваш ли нашия филм, Ана Пърси?

— Честно казано, не съм го гледала — призна тя.

Алекс остана като попарен.

— Какъв късмет, да попаднеш на единственото момиче в Америка, което не е гледало филма — пошегува се Ноа.

— А вие откъде се познавате? — обърна се Сюзан към Ками.

— Баща ми им е агент — обясни с безразличие Ками и се изтегна върху шезлонга до Сюзан. — Двамата бяха на гости у дома по Коледа.

— А къде бях аз по това време! — въздъхна горчиво Сюзан.

— Следващият път ще поканя и теб, ако си наоколо — обеща Ками.

— Супер!

Ноа сложи ръка на сърцето си, сякаш беше смъртно ранен от думите на Ана.

— Определено умееш да намираш слабото място на хората.

— Ако знаех, че ще ви срещна, щях да гледам филма — опита се да се оправдае Ана.

— Стотина милиона зрители го гледаха просто, защото искаха да го видят.

Ана се изчерви:

— Не ходя често на кино.

— Че защо? — попита Дий.

— Повечето филми не си заслужават — обясни Ана.

— Олеле, сега се оплете още повече — обади се подигравателно Ками.

— Е, явно трябва да предприема някакви мерки — реши Ноа и вдигна телефона, който лежеше върху масичката до шезлонга. — Здрасти, обажда се Ноа Монахън… Не, всичко е наред, благодаря. Слушай, можеш ли да уредиш да изпратят „Сънят на Пайпър“ в бунгалото ми. Би било чудесно, мерси. Чао — той затвори и се обърна към Ана, като изви вежди, имитирайки Граучо Маркс^[4] с пура в уста. — Ела с мен, скъпа, уредил съм частна прожекция.

Ана направо онемя.

— Хм, аз…

Той заряза номера с Граучо.

— Хей, нали няма да откажеш специалната прожекция на моя филм лично за теб?

Щеше ли да го направи наистина? И ако да, защо тогава им бе изпратила напитки? Пък и какво толкова страшно имаше? Намираше се в хотел „Бевърли хилс“, за Бога. А Адам?

„Какво за него?“, запита се Ана. „Харесвам го. Много. Обаче не съм се сгодила за него.“

— Разбира се, че няма да откажа — рече на глас.

— Давай, сестричке — окуражи я и Сюзан.

Ноа протегна ръка и й помогна да се изправи. Оказа се, че е малко по-висока от него. Той имаше открити сини очи, рошава руса коса и момчешка усмивка. Ана наметна халата си върху банския. Ноа погледна краката й, обути в семпли кожени сандали „Шанел“ и рече:

— Чудесни обувки.

Странна забележка. Сандалите бяха наистина съвсем обикновени, макар и прекрасно изработени. Носеше ги от цяла вечност. Може би той просто търсеше начин да й направи комплимент.

— Благодаря.

— Е, добре, да тръгваме — Ноа отново протегна ръка, но Ана се дръпна.

— А как ще намерят филма и ще го подготвят толкова бързо?

Той се засмя:

— Ана Пърси, това им е работата — да изпълняват прищевките ми.

— А сега се погрижете да си доставите удоволствие взаимно — подхвърли Ками.

Ана изпита желание да опровергае публично инсинуацията „Не отивам в бунгалото на Ноа Монахън, за да правя секс с него“, но все пак реши да си замълчи.

— Сюзан, ще се върна да те взема след… — Ана погледна Ноа: — Колко е дълъг филмът?

— Час и петдесет и две минути. Освен, ако не донесат режисьорската версия, която е половин час по-дълга.

Фактът, че ще остави Сюзан сама с Ками и Дий определено безпокоеше Ана. От друга страна, не можеше постоянно да е край нея като бодигард. Пък и срещата с Ноа беше точно това, заради което бе дошла в Калифорния. Донякъде.

— Всичко е наред, нали? — попита тя сестра си.

— Да, добре съм.

— Вие двамата, вървете да се забавлявате — ухили се Ками. — Аз ще се погрижа за сестра ти.

Точно от това Ана се страхуваше най-много.