Зоуи Дийн
Момичетата от филма (15)

Все същите скучни задръстеняци

Ана вървеше по познатата вече пътека към бунгалото на Сюзан в хотел „Бевърли хилс“. Единственият звук, който се чуваше, идваше от ударите на топката в ракетите на играещите тенис на осветените кортове на хотела. Защо, защо, защо трябваше да срещне Бен с новото му гадже? Случилото се не излизаше от ума й. Бляскава кестенява коса, слънчев загар, добре оформено коремче — пълната противоположност на Ана. Не биваше да се тормози. Знаеше, че не бива. Но защо тогава се чувстваше толкова гадно? Какъв беше този мазохизъм, който я караше да се връща все към момчето, което не заслужаваше? Трябваше да мисли за Адам. Толкова добре прекараха деня двамата.

Идваше й да закрещи. Да си помисли, че Бен се опитва да си я върне, когато всъщност вече имал ново гадже! Ама че скапаняк! Стисна очи, за да прогони мислите за него. Вместо това щеше да мисли за Сюзан. Толкова по-лесно беше да се тревожи за проблемите на сестра си, отколкото за своите собствени.

Сюзан беше истинска загадка. Умна, може би дори по-умна от Ана. Завърши четвърта по успех в класа. Приеха я във всички колежи, където кандидатства, включително в Харвард. Обаче тя избра колежа Бодуин в Мейн, заради един прочут историк, който преподаваше там.

В началото се справяше перфектно. След това нещата се промениха. Изведнъж спря да ходи на лекции и тръгна с младежите, които специализираха в наркотиците и алкохола. Премести се в нюйоркския университет, влюби се в един рок-китарист от Ирландия и заряза ученето, за да следва групата в обиколката им по долнопробните кръчми на Източното крайбрежие. Тогава дойде краят на връзката и Сюзан се премести на авеню Ди в Ийст вилидж.

И досега Ана не знаеше какво се бе случило в Бодуин, та сестра й да се промени толкова. И това я натъжаваше. Защото дори в семейство като тяхното, с пословичното отчуждение помежду им, имаше време, когато двете споделяха тайните си и бяха спасение една на друга. Но това изглеждаше толкова отдавна.

Когато наближи бунгалото на Сюзан, Ана чу песен на „Уолфлауърс“ — една от малкото рокгрупи, които можеше да познае — сигурен знак, че сестра й се бе прибрала. Почука дискретно на вратата.

— Идвам! — чу гласа на Сюзан. След секунда вратата се отвори. Сестра й бе облечена в белия плюшен халат, който хотелът предоставяше на всеки гост. Мократа й коса бе увита с хавлиена кърпа. — Ана! Помислих, че идват от румсървиса.

— Не. Аз съм.

— Влизай, поръчала съм достатъчно за двете. Яла ли си?

— Хапнах хотдог с един приятел.

— О, малката ми сестричка го кара твърде скромно — подразни я Сюзан. — Впечатлена съм. Влизай, де.

Щом пристъпи в бунгалото, Ана изтръпна. Интериорът удивително напомняше бунгалото на Ноа Монахън и тя не можеше да се отърси от образа му, когато се опитваше да прелъсти краката й. Бунгалото се състоеше от напълно обзаведена кухненска част, просторна дневна и спалня с огромно легло. През отворената врата към спалнята се виждаха различни по размер чанти с покупки, разхвърляни по пода.

— Ходила си по магазините? — попита.

— С Ками Шепард — отвърна Сюзан. — Забавно беше, по някакъв странен начин. Не разбирам защо не я харесваш, Ана. Голяма фурия е.

— Просто внимавай, когато си с нея.

Сюзан вдигна рамене, свали кърпата от главата си и тръгна към банята да изсуши косата си.

— Ако питаш мен, прекалено много мислиш и се притесняваш.

„Вярно ли беше това?“, зачуди се Ана. Може би. Просто не можеше да спре монолога, който постоянно течеше в главата й. Понякога завиждаше на хората, които не се замисляха и за миг.

Сепнаха я три дискретни почуквалия на вратата.

— Това вече трябва да е румсървисът — рече Сюзан и смени курса. Проверката през шпионката потвърди предположението й и тя отвори пред келнера, който буташе количка, украсена с лавандула и бели орхидеи.

— Хайвер от раци, крем супа от омари, троен сандвич с повече бекон, пържени картофки, салата с авокадо и манго, лешников чийзкейк и кока-кола — изброи човекът, като отхлупи сребърните капаци на различните съдове и сервира всичко върху масата за хранене. — Имате ли нужда от още нещо, госпожице?

— Не, благодаря — Сюзан разписа сметката, добави щедър бакшиш и освободи келнера. Сетне се обърна към Ана с почервеняло лице. — Както казах, хващаш ме в период на свинстване. А сега ще трябва да ми помогнеш с храната.

— Не съм гладна — запротестира Ана.

— Хайде, спести ми унижението.

Ана се разсмя:

— Е, добре. Да речем, че това ще ми е десертът.

Двете се разположиха край масата. Сервитьорът бе предположил, че поръчката е за двама, затова бе донесъл допълнителни чинии. Ана си взе част от сандвича и отхапа хапка.

— Вкусно. Е, какво друго прави, освен пазаруването?

— Нищо — Сюзан опита хайвера от раци. — Ками искаше да излезем на обиколка по клубовете тази вечер, но аз все още не съм се оправила от полета, затова отказах.

— Умно.

— Ана, няма проблеми, ако отида някъде, където се пие.

— Не съм казала, че има.

— Въпросът е в тона. Звучиш точно като мама — тя облиза майонезата от кутрето си.

— Така ли? — учуди се искрено Ана.

— Не, не, извинявай — Сюзан се пресегна да стисне ръката на Ана. — Господи, защо се държа така? Но когато съм край теб заемам отбранителна позиция.

— Вероятно аз те карам да се чувстваш така — рече виновно Ана.

Сюзан вдигна рамене и си взе още от хайвера от раци.

— Какво да ти кажа? Умееш го. Мама го умее. Аз — не. На момчетата им харесва. Вероятно това е една от причините татко да се влюби в нея.

Ана се пресегна към шишето с кока-кола.

— Като стана въпрос за него — обещах да те убедя да му се обадиш.

— Вече ти казах, че не искам да го виждам. Нито пък да говоря с него.

— Е, добре, разбрах, че не го харесваш. Но той се опитва да се промени. Защо не му дадеш шанс?

— Защото така.

— Така? Че какъв отговор е това?

— Не ти ли е хрумвало, сестричке, че е възможно аз да знам за скъпия ни баща нещо, което ти не знаеш? И че този път може би аз опитвам да те предпазя, вместо обратното, както обикновено?

Не, не й беше хрумвало.

— Какво нещо?

Сюзан махна презрително с ръка.

— Забрави. Яж. След това ще ти покажа какви яки дрешки ме придума Ками да си купя. През уикенда трябва направо да се разбием, за да ги покажа. Абе, я ела да ги видиш още сега.

Сюзан заведе Ана в спалнята и извади покупките си — бледоморава блуза без ръкави на „Прада“ с жабо, оранжево сако на „Марк Джейкъбс“ с огромни копчета, рокля тип „прегърни-ме“ в тигрова шарка на „Даян фон Фюрстенберг“^[1] и къса пола на „Ан Демюлемеестер“^[2], която Ана не можа да проумее съвсем. На кръста бе набрана, а подгъвът бе отрязан под невероятен ъгъл. Къде ли човек можеше да облече подобна дреха? Стилът на сестра й се оказа твърде хаотичен.

— Превърнала съм се в моден шизофреник — призна Сюзан. — Но ще се съгласиш, че тези черни панталони са невероятни — и тя се пъхна в тях, за да ги демонстрира. — Какво мислиш?

Панталоните бяха от дантела, полупрозрачни. Ана никога не би обула нещо, което да прилича на тях дори бегло. Е, не точно никога. В новогодишната вечер, когато беше с Бен, носеше доста по-безвкусен тоалет — най-долнопробни леопардови панталонки от изкуствена кожа, които си купи от „Дъслър“ на „Сънсет булевард“. Дори отиде с тях на купона на „Уорнър брадърс“. Споменът я накара да потръпне.

— Какво има? — попита Сюзан. — Толкова ли са лоши?

— Не, чудесни са — опита се да прозвучи убедително.

Сюзан се засмя и отиде до нощната масичка да вземе цигарите си.

— Ама, че си смешна, Ана. Та ти направо ненавиждаш тези панталони. Толкова си задръстена.

— Ти беше същата.

Сюзан запали цигара и дръпна дълбоко.

— Разликата е там, че мен не ме устройваше — и тя изгледа замислено сестра си. — Никога ли не вършиш глупости, Ана? Не ти ли се приисква понякога да изтрещиш?

— Десетте минути в бунгалото на Ноа броят ли се?

— Когато бе принудена да спасяваш краката си ли? — отвърна на въпроса с въпрос Сюзан. — Ками ме осведоми за неговите, хм, предпочитания. Както и да е, не се брои.

— Много извратено — разсмя се и Ана. — А изглеждаше съвсем нормален!

— Ако искаш нормален тип, Ана, продължавай да излизаш с онези задръстеняци, с които излизаше в Ню Йорк. Да знаеш, не е лошо от време на време да свършиш нещо лудо.

„Така и направих на Нова година — помисли си Ана. — С Бен. И спечелих единствено разбито сърце.“

Ана се опита да омаловажи забележката на Сюзан.

— Искаш да кажеш, че трябваше да оставя Ноа да олигави пръстите ми?

— Не, разбира се. Знаеш какво имам предвид.

Изведнъж й се прииска да разкаже на Сюзан за Бен. Припомни си времето, когато двете нямаха тайни една от друга. Освен това, не беше ли вършила безброй глупости Сюзан в живота си? Тя първа щеше да го признае. Защо тогава бе решила, че ще е по-добре да си мълчи и да остави сестра си да вярва, че единствено нейните преценки са грешни? Двете се върнаха на масата и Ана взе окончателно решение — разказа на Сюзан всичко за Бен.

— Уау! Кой да си го помисли? — рече сестра й, запали нова цигара и метна кибрита в чинията с хайвера от раци. Гадна работа, скъпа.

— Живей и се учи, предполагам.

— Понякога момчетата са големи гадняри.

— Да — въздъхна Ана.

Сюзан вдигна крака и седна по турски — навик, който Ана помнеше от времето, когато бяха деца.

— Как се ядосваше мама, когато сядаше така. Казваше, че не е подходящо за една дама.

— Мама е на десет хиляди километра оттук. Мисля, че няма как да ме види. Е, освен ако ти не й кажеш.

— Аз не й казвам нищо.

— Добре. Както и да е. Ана, а откъде знаеш, че Бен не казва истината? Имам предвид защо е изчезнал вечерта.

— Суз, моля те. Да ме зареже в три часа през нощта и да се втурне да спасява живота на мистериозна звезда! Изглежда ли ти правдоподобно?

Сюзан се пресегна за чаша вода с лед и я изпи на един дъх, преди да отговори.

— Не. И точно затова си мисля, че може би казва истината. От това, което чух, излиза, че не е глупав. Умен, уравновесен, готин. Такъв човек сигурно би могъл да измисли и по-добра лъжа.

Ана поклати глава.

— Искрено се съмнявам.

— Слушай какво ти говоря. Бен може и да не лъже.

Ана застана до отворения прозорец, макар навън да нямаше нищо за гледане, освен няколкото лампи край пътеката между бунгалата. Почувства аромата на жасмин и портокалови цветчета, които в Лос Анджелис цъфтяха през цялата година. Вдиша дълбоко, за да се успокои. Защо, защо, защо трябваше постоянно да се връща към Бен? Ето че пред очите й пак се появи той заедно с новата му приятелка. А толкова искаше да го забрави!

— Вече няма значение — каза накрая, като се обърна към сестра си. — Приключих с него. Той излиза с друга. Аз също.

Сюзан се разсмя.

— Лъжеш.

— Не, не лъжа. Всъщност досега бях с него. През целия следобед. Казва се Адам. И е пълната противоположност на Бен.

— Не исках да кажа, че лъжеш, че излизаш с някого — обясни Сюзан. — Лъжеш се, че си приключила с Бен.

Ана усети, че се изчервява. Надяваше се Сюзан да не забележи.

— Не, не се лъжа.

— Глупаче. Усещам сексуално напрежение чак оттук. Определено имаш нужда да преспиш с някого. Казвам ти, през уикенда трябва да излезем с Ками и Дий. А твоята задача ще бъде да свалиш най-готиното парче и да му разкажеш играта.

Ана направо се вбесяваше, когато Сюзан започнеше да говори така.

— Първо на първо, това е тъп съвет. Второ, вече ти казах, че през уикенда отивам със Сам в онзи спахотел. Пиша сценарий за късометражен филм, нали не си забравила? А ти идваш с мен, ако дотогава не си промениш решението. Трето, Ками и Дий не са много напред в списъка на хората, с които бих избрала да се забавлявам през свободното си време. И четвърто — безцелният секс е просто… безцелен.

— Откъде знаеш? — попита лаконично Сюзан. — Да не би да си опитвала някога?

— Няма нужда да съм опитвала, за да знам.

— Има само една причина да го кажеш, Ана. И тя е, защото си срещнала единственото момче, с което има смисъл да го направиш.

Е, сега вече Сюзан наистина я вбеси.

— Ако имаш предвид Бен, жестоко се лъжеш — не се предаде Ана. — Спомена ли ти твоята добра приятелка Ками, че му е била гадже?

— Не — Сюзан изглеждаше леко разколебана и Ана остана доволна. — Нима?

— А случайно другата ти добра приятелка Дий да ти е споменала, че е преспала веднъж с него?

Сюзан направо зяпна от изненада.

— Сериозно ли говориш?

— Да, за съжаление.

— Ама, че тъпак. Вземам си обратно всичко, което казах за него. Значи той просто е играч.

— Благодаря ти.

— Но другото момче… как му беше името?

— Адам.

— Адам — повтори Сюзан. — Какво харесваш в него?

Ана помисли доста дълго, преди да отговори:

— Той е мил.

— Мил? — повтори иронично Сюзан. — Мил? Новото ти коте е мило. Учителят ти в трети клас беше мил. Онова момче, с което отиде на бала в девети клас — Пол Броуди, дето прилича на албинос, а родителите му притежават половината Горен Ийстсайд — той беше мил. Обаче ми каза, че когато сте се целунали, той те олигавил. Ана, ти си почти на осемнадесет. Не ти трябва някой, който е просто мил.

— Моля те, това е обикновено клише — настоя Ана. — Един мъж може да е готин, без да бъде лош. Адам е уникален. Той е умен, справедлив…

— Значи от него ще излезе перфектен социален работник — пошегува се Сюзан. — Може би има свободно място за него в „Хейзълдън“. Но гадже? След три месеца ще ти е омръзнал до смърт. Ако не се лъжа, затова дойде тук, нали? Защото не искаше повече да скучаеш.

— Е, добре — не й остана длъжна Ана. — Но това не значи, че трябва да обикаляш клубовете с бившите изгори на Бен.

Сюзан я изгледа предизвикателно.

— И какво очакваш от мен, Ана? Да спра да излизам?

— Това не е нещо от първа необходимост като храната и съня. Можеш да минеш и без него.

— Съжалявам. Ще се наложи още веднъж да те разочаровам.

Ана въздъхна. Понякога Сюзан направо я изтощаваше.

— Добре. Прави, каквото искаш.

— Казваш го, но не го мислиш — рече Сюзан.

— Така е. Защото те обичам. И защото предпочитам да те виждам наоколо в следващите петдесет-шестдесет години.

Сюзан погледна встрани. Помълча известно време, а накрая каза:

— Добре, де. Печелиш. Забрави за Ками и Дий. Идвам с теб в Палм спрингс.

— Чудесно — изведнъж на Ана й се стори, че раменете й ще се откачат от ключиците, така й олекна. Поне няколко дни нямаше да се тревожи за Сюзан. Отиде при сестра си и я прегърна. — Ще бъде забавно. Ще видиш.

Сюзан дръпна един кичур от косата й.

— Не вярвам. Обаче знам, че се опитваш да ме предпазиш. Мога ли все пак да ти кажа нещо?

— Естествено.

— Помисли върху думите ми. Не можеш просто да решиш, че няма да страдаш за някого. А що се отнася до спокойната тиха любов — нека да почака, докато стигнем зряла възраст.

По пътя към къщи Ана размишлява върху думите на Сюзан. Наистина ли беше готова да избере сигурността пред страстта и защо го правеше — заради това, че Бен я нарани ли?

Харесваше Адам. Много. Той дори я привличаше. Но Сюзан беше права — въобще не си мечтаеше да разкъса дрехите му. В стомаха й не пърхаха пеперуди, когато си мислеше за него. И това нямаше да се промени, колкото и да го харесваше. Дали се страхуваше, или просто между тях нямаше химия? Не можеше да отговори. Знаеше обаче едно — не беше честно към Адам.

Въпросът беше какво по дяволите да прави сега?