Зоуи Дийн
Момичетата от филма (27)

Размер шест

„Четиридесет и осем, четиридесет и девет, петдесет!“, Ками седна върху постелката за коремни преси, току-що приключила с последната серия упражнения.

— Впечатляващо — рече Сюзан и избърса врата си с хавлиената кърпа. Тя пък тъкмо завърши три мили на бягащата пътечка.

Това се случваше на другия ден. Сутринта Ками се обади на Сюзан в хотел „Бевърли хилс“ и я покани в „Съмит“ — най-специалния фитнес клуб в Лос Анджелис. Разположен на последния етаж и покрива на най-високия небостъргач в Сенчъри сити, клубът привличаше актьори, фотомодели, шефове на студия и известни личности, които изобщо не се притесняваха от годишния членски внос, възлизащ на петцифрена сума и които за нищо на света не биха стъпили в друг фитнес клуб, независимо дали го рекламира Сидни Крофърд.

„Съмит“ беше внушителен. „Съмит“ беше луксозен и изискан. Там имаше басейн на покрива, четири тенис корта с изкуствено осветление, закрито баскетболно игрище, стена за катерене, ресторант и снекбар, зали за аеробика, йога, спининг и кикбокс, всякакви уреди за вдигане на тежести и фитнес упражнения, както и най-доброто кардиооборудване, което може да се желае. Това, което членовете на клуба харесваха най-много (освен чувството, че са изолирани от тълпата и невероятната панорама, която се разкриваше през стъклените стени — от океана до центъра на града), бе фактът, че щом влезеха в залата за упражнения, нямаше и следа от преструвките, които проваляха други клубове. Макар клиентите да не слизаха от кориците на лъскавите списания, всички те идваха в клуба, за да се потят върху уредите без да се щадят. Затова Ками и Сюзан носеха най-обикновени къси панталонки, фланелки и гуменки. Това беше може би единственото място в Лос Анджелис, където не беше прието да се надуваш — освен с перфектното си тяло може би.

— Готови ли сме да си вървим? — попита Ками, като прибра мократа коса от челото си.

Сюзан кимна и Ками я поведе към съблекалнята със стъклени стени. Стъклото беше специално — през него се виждаше само отвътре навън, така че папараците нямаха шанс за изобличителни снимки, дори да са въоръжени с хеликоптери и супер обективи.

— Обади ли се на Ана да й кажеш, че ще ме вземеш със себе си на партито на Щайнберг?

Сюзан отвори шкафчето си.

— Не.

— Защо?

— Снощи се скарахме. На връщане почти не разменихме дума.

Перфектно. Ками бе проучила отношенията на Сюзан и Ана. Сюзан беше слабото място на Ана. Също така — нейният жертвен агнец.

Ками не можеше да си прости, че не бе успяла да задържи Бен Бирнбаум и проклинаше Ана Пърси, задето имаше такова влияние върху него. Бен бе дошъл да я търси, бе влязъл напълно облечен в сауната. За нея никога не бе правил подобно нещо. Твърде болезнено беше да знае, че той обича Ана така, както никога нямаше да обича нея.

Ана трябваше да си плати за това.

Докато се събличаше, Ками едва сдържаше самодоволната си усмивка. Сюзан беше емоционално зависима от Ана, това Ками разбра бързо. Щом двете се бяха скарали, тя нямаше да пропусне възможността да извлече полза. Бедната Сюзан, толкова лесно бе да изгуби почва под краката си, когато Ана не беше наблизо.

Ками се протегна с пълното съзнание за перфектното си тяло. За разлика от Сюзан, която имаше коремче и леко отпуснато дупе. Когато се съблякоха, за да отидат под душа, Сюзан се зави с хавлиена кърпа.

— И за какво намерихте да се скарате? — подпита Ками.

— Предпочитам да не говоря за това.

Ками се разсмя.

— Сякаш чувам сестра ти.

— Която говори точно като майка ни. А тя сигурно пише благодарствено писмо след секс — хавлиената кърпа се свлече и откри голото тяло на Сюзан. — О, Господи, как искам да се отърва от излишните килограми след престоя в клиниката.

Преди да завърже отново кърпата, Ками успя да я огледа критично.

— Гадно, нали? И на мен ми се случи същото, когато бях вътре.

— Вече свалих килограм и половина — рече Сюзан. — Още две седмици и ще се справя.

— Е, завиждам ти за увереността. Имам предвид, че сигурно ти е доста трудно, заради перфектната ти сестра.

Сюзан вдигна рамене.

Следващия половин час прекараха в облицованите с мрамор и стъкло помещения с душовете и сауната. Ками се постара често-често да спира поглед върху леко отпуснатото коремче на Сюзан, а когато тя я „забеляза“, престори се, че изобщо не гледа натам. После спомена колко стегнати и идеални са фигурите на останалите жени, които влязоха. Накрая се пошегува, че в „Съмит“ е противозаконно да носиш по-голям от шести номер дрехи.

— Какво ще облечеш за партито? — попита, когато тръгнаха към съблекалнята.

— Черните панталони, които купихме в бутика на Бетси Джонсън.

— А, онези? Чудесно — Ками се погрижи в тона й да проличи колебание.

Сюзан пусна хавлиената кърпа в коша за пране и извади дрехите си от шкафчето.

— Какво има? Нали ти ме посъветва да ги купя?

— Да, те са супер — увери я Ками. — Но двете с Ана имате толкова различен стил.

— Е, и? — Сюзан закопча сутиена си и се пресегна за тениската.

— Нищо, просто си помислих, че Ана никога не би облякла такива панталони.

Сюзан нахлузи дънките си.

— Мога да избера нещо друго.

— Не, така е добре. Ти си имаш свой вкус. Искам да кажа, че харесваш този образ, нали? Тогава всичко е наред.

— Кой образ?

— Е, знаеш кой — образът на яката мацка. Бунтуваш се, това е добре.

— Благодаря, доктор Фред — изръмжа Сюзан.

— Знам как се чувстваш — продължи Ками.

Сюзан седеше на пейката и обуваше сандалите си. Ками приседна до нея, наведе се по-близо и прошепна:

— Случвало ли ти се е да си помислиш, че ако веднъж се поддадеш на желанията си, никога няма да спреш да искаш?

— Постоянно — призна Сюзан и се пресегна да вземе другия сандал.

— Че ще изгубиш чувството си за мярка и никога няма да се наситиш — продължи Ками, — защото си само едно ненаситно същество, което непрекъснато иска нещо. Аз се чувствам така през цялото време.

Сюзан се огледа. Съблекалнята беше празна. Нямаше кой да чуе разговора им.

— Е, доста добре го прикриваш.

— Така ли? — престори се на учудена Ками и извади кожените си сандали на „Джузепе Заноти“ от шкафчето. — Благодаря. Казвам ти, Сюзан, след клиниката се страхувах да правя много неща. Храненето беше голям проблем, бях дебела като прасе. Пиенето — как можех да очаквам, че ще спра след една глътка? Тревата — исках да се напуша до забрава и да остана там. Кокаин, екстази, секс — всичко, заради което отидох в клиниката — изгарях от желание да почна отново.

— И как спря?

Ками облече копринената си блузка „Миу Миу“.

— Реших, че трябва да докажа сама на себе си, че мога да се владея. Защото какво ме очакваше в противен случай — да стоя затворена в стаята си и да слушам Ани Дифранко^[1] до края на живота си? Затова просто изпих едно питие.

Ками видя копнежа за „едно питие“, изписан върху лицето на Сюзан.

— И? — подкани я Сюзан.

— Какво и? Сериозно, до този извод стигнах. И какво от това, ако изпия едно или две питиета? Така се чувствах по-добре, не пречех на никого. И успях да докажа, че мога да се забавлявам, а не да гледам как животът ме подминава.

— Сигурно е приятно — Сюзан стана, дръпна ципа на дънките си и облече тениската си.

— Да, приятно е — Ками бръкна дълбоко в спортния си сак, потършува известно време и накрая намери онова, което търсеше — малка бутилка водка „Флагман“ с руски етикет, доказателство, че е оригинална. Тя отвъртя капачката.

— Не мога да понасям, когато други ми казват какво да правя. Искаш ли?

— Не — Сюзан пръсна капчица от парфюма си „Ескада“ зад ушите, сложи си гланц за устни и се зае да реше косата си.

— Е, добре. Разбирам. Аз лично бих искала да тегля една майна на Ана и всички останали, които си мислят, че знаят кое е най-добре за мен и коя съм аз всъщност. — Ками отпи дълга глътка. Усещаше очите на Сюзан върху себе си. — О, да. Нищо друго не може да ме накара да се чувствам тъй добре. Сигурна ли си, че не искаш малко?

— Да, сигурна съм.

— Права си. Искам да кажа, щом си знаеш, че не можеш да се контролираш. Една глътка и си готова на всичко за още. — Ками надигна повторно бутилката.

— Мога да се контролирам.

— Обаче Ана смята, че не можеш. Защо иначе ще се прави на детегледачка? — Ками отново допря шишето до устните си и усети копнежа в погледа на Сюзан, когато огнената течност слезе в гърлото й. — Ммм. Нищо не ме отпуска така, както „Флагман“. Пред нея „Столичная“ е боклук.

Сюзан не отговори, но Ками забеляза, че тя стиска зъби, докато се реше.

— Слушай — продължи тя, — напълно те разбирам. Предполагам, че Ана е права. Явно си от онези нещастници, за които е по-добре да не опитват и капка алкохол. Звучи като смъртна присъда, но ти най-добре знаеш кое е добре за теб.

— Кога съм казала, че никога повече няма да опитам и капка?

Ками вдигна рамене.

— И аз бях в същото положение. Но реших, че единственият начин да се преборя със страха е да направя това, от което най-много се притеснявам, и да се убедя, че мога да се справя. Но ти вероятно си различна.

Сюзан я изгледа втренчено.

— Глупости.

— Тогава ми докажи, че греша — Ками подаде шишето водка на Сюзан.

Известно време Сюзан стоеше вперила поглед в бутилката, сякаш беше кутията на Пандора. Ками усещаше вътрешната борба, която водеше.

— И защо да го правя? — попита Сюзан, без да сваля очи от отворената бутилка.

— За да докажеш, че алкохолът няма власт над теб, че не си дебелата неудачница, за която те смята сестра ти.

След нова дълга пауза Сюзан грабна бутилката от ръцете на Ками.

— Знаеш ли, сестра ми е права за теб. Наистина си голяма кучка.

Очите им се срещнаха. В първия миг Ками помисли, че Сюзан ще строши шишето в пода на съблекалнята. Вместо това тя го вдигна към устните си и отпи дълга глътка.

Бинго.