Зоуи Дийн
Момичетата от филма (31)

Петдесет хиляди

Ана остана още няколко минути в шатрата, след като Сам си тръгна. Потърси още веднъж Маргарет по телефона, но и този път се свърза с гласовата поща. После просто поседя, любувайки се на гаснещата светлина.

С падането на мрака захладя, а откъм океана задуха бризът, който я накара да се прибере. Щом влезе в кухнята, посрещна я гръмовния глас на баща й:

— Ана? Какво стана, по дяволите? — той се надигна от масата, в ръката си държеше пълна чаша бренди. — И какво прави Сюзан в безсъзнание на леглото ти?

— Стана това, което става често. Сюзан дойде на партито. Беше пияна. Трябваше да я измъкна оттам.

— Каза ли на Маргарет?

— Тя ме видя. Но нямаше време да говоря с нея.

— Е, добре, предполагам, че това е краят на стажа ти — въздъхна Джонатан.

— Не можех да постъпя по друг начин. Сюзан беше в беда.

Джонатан се отпусна до масата.

— Маргарет не биваше да кани сестра ти. Не е да не знае, че току-що излезе от клиника и… Боже, какви ги говоря? Опитвам се да оправдая Сюзан. Ние всички правим едно и също — търсим оправдания за Сюзан.

Ана седна срещу баща си.

— Ако има някакво значение, Сюзан не се е напила сама.

— Някой е наливал алкохол в гърлото й?

— Не — призна Ана. — Нямах предвид това.

Баща й разтри очи.

— Тя обвинява мен, нали?

Какво не беше наред в това семейство? Не можеше ли някой да поеме отговорност за нещо?

— Слушай, татко — каза Ана, като стана от масата и тръгна към стълбите, — искам да се махна оттук за…

— Ана, почакай.

Нещо в гласа на баща й я накара да спре. Тя кръстоса ръце и се опита да изглежда спокойна, въпреки че съвсем не беше така.

— Какво?

— В нашето семейство сме експерти да избягваме истината — рече Джонатан. — Със Сюзан… когато отиде в Бодуин… Господи, не е лесно — той остави чашата с бренди на масата.

Изведнъж Ана разбра — баща й се опитваше да й каже нещо важно. За Сюзан.

— Сигурна бях, че се е случило нещо, татко. Само че не знам какво точно.

— Истината е, че животът на сестра ти беше в опасност. Тя се забърка с онзи пропаднал музикант — каза баща й. — Секс, наркотици, рокендрол — всичко, каквото се сетиш. Той владееше всички пороци. И ги предаваше и на сестра ти.

— Ти опита ли се да говориш с нея? — попита Ана.

— Безброй пъти — отвърна Джонатан. — Тя се кълнеше, че ще сложи край, но така и не го направи. Беше като болест. Искам да кажа, че младежът имаше власт над нея необяснимо защо. Трябваше да се досетим, че става въпрос за някакъв вид зависимост.

Ана преглътна. Не беше чувала тези подробности преди. А сега разбираше защо Сюзан отклоняваше с неохота тази тема.

— Съжалявам. Сигурно е било много тежко за теб и мама.

— Шегуваш ли се? Сестра ти беше като неуправляем автомобил, който се носи към пропастта, а няма нито волан, нито спирачки.

— Толкова зле ли беше?

Ана се обърна. В коридора стоеше Сюзан — нестабилна и бледа като мъртвец. Подпираше се с ръце на рамката на вратата. — Неуправляем автомобил, без волан и спирачки? Дойдох, за да си взема вода или нещо за пиене, а ето какво получих!

— Така беше наистина — натърти Джонатан.

— Напротив, това няма нищо общо с истината — възрази Сюзан. — Истината е, че аз бях луда по Ерик. Мама, разбира се, беше безкрайно възмутена, защото той беше абсолютно неподходящ. Непрекъснато ми изпращаше бележки, написани на ръка върху листове с нейния монограм. В тях споменаваше приятните момчета от Дармут и моя съученик Уилямс и как те разпитвали за мен. Това беше нейният начин да ми каже: „Разкарай този загубеняк!“. Що се отнася до скъпия ни баща, той ползваше други методи.

— Сюзан, това беше отдавна. Няма нужда да се връщаме към тази история — прекъсна я Джонатан.

— Извини моя френски, тате, но що не се разкараш. Отдавна трябваше да кажем истината на Ана — Сюзан се обърна отново към сестра си. — Мама беше тъй притеснена, че изпрати баща ни да се срещне с Ерик. А той, с типичния за него дипломатичен тон, обясни на Ерик, че за него може да се окаже доста изгодно да изчезне от живота ми.

На Ана й беше нужно малко време, докато разбере какво има предвид Сюзан.

— Искаш да кажеш, че е платил на гаджето ти, за да те изостави? — тя се завъртя към баща си, отказвайки да повярва.

— Той беше негодник…

— О, Боже, точно това си направил. И колко му плати?

— Има ли значение?

— Тя просто иска да знае какъв е обменният курс — каза студено Ана.

— Петдесет хиляди. И той ги взе. Освен това разказа всичко на Сюзан, преди да си тръгне. Двамата с майка ти ти направихме услуга, Сюзан.

— Да, и знаеш ли какво, тате, всеки път, като се надрусам, си мисля за това, че струвам петдесет хиляди!

Ана стисна с ръце главата си. Най-после много неща й се изясниха.

— И колко дълго смяташ да използваш това извинение, за да живееш като прасе, да ни мразиш и да се наливаш до смърт? — премина от отбрана в настъпление баща й.

— Как можа? — прошепна Ана. — Как можа да й го причиниш?

— Да, скъпи ми тате — обади се Сюзан. — Как можа да ми причиниш това?

Джонатан се строполи на стола.

— Когато станете родители, ще разберете. Но ако има някакво значение, знайте, че съжалявам.

В кухнята дълго време не се чуваше друг звук, освен бръмченето на хладилника. Накрая се обади Ана:

— Чуйте ме и двамата. Заминавам за ден-два. Ще се върна във вторник. Междувременно ви препоръчвам да продължите разговора от репликата на татко, че съжалява.