Зоуи Дийн
Момичетата от филма (13)

Терапия с пазаруване

В този момент Сюзан беше с Ками Шепард в Бевърли център — многоетажен скъпарски мол в западен Холивуд, на импровизирана експедиция по магазините. В Бевърли център имаше доста посредствени аутлети, но също и приличен брой бутици на прочути марки, така че молът привличаше посетители от цял свят. Ками и приятелите й намираха за изключително забавно да наблюдават как туристите охкат и ахкат, докато обикалят магазините.

Ками вярваше в терапията с пазаруване. Знаеше, че е клише, но не виждаше по-добър начин да забрави проблемите си, от това да се сдобие с нова дреха (или дрехи). А това, че Ана се подразни от сближаването й със Сюзан, направи експедицията още по-удовлетворяваща. Фактът, че Бен и Ана не бяха вече Бен-и-Ана, беше слабо удовлетворение. Нямаше как да забрави толкова бързо унижението, което преживя вечерта на Нова година, когато без успех опита всичко, за да си върне Бен. Казано накратко — Ана прецака яко Ками и тя нямаше да й го прости.

— О, я премери това, Сюзан. Ще ти стои великолепно!

Намираха се в бутика на Бетси Джонсън^[1] и Ками държеше къса блузка от еластична материя, с десетсантиметрови ресни, които започваха веднага под бюста.

— Обичам черно, но ресните ми се струват някак безвкусни — рече Сюзан. Досега не си бе харесала нищо.

— Вероятно си търсиш нещо в стил богата спортна мацка? — Ками се зае да преглежда друга редица с дрехи на закачалки и измъкна сексапилно розово потниче. — Сигурна ли си, че не искаш нещо цветно?

Сюзан вдигна рамене и огледа къса лилава рокля, срязана в талията.

— Прекалено е… цветна.

— Тогава ето ти нещо перфектно — обяви Ками и й подхвърли вталена гарвановочерна блуза. Сюзан я улови, премери я върху себе си и въздъхна:

— Няма нужда дори да я пробвам, малка е. Боже, нося осми размер.

— Говориш като приятелката ми Сам — рече Ками, въплъщение на откровеността. — Не смяташ ли, че ние, жените, трябва да се научим да приемаме телата си такива, каквито са? Не бива да се подценяваш по този начин.

— Щом отида в клиника, наддавам — въздъхна Сюзан. — И винаги излизам оттам дебела като прасе.

Ками благодари на късмета си. Не можеше и да си мечтае за по-добро стечение на обстоятелствата. Сюзан току-що бе напуснала някоя клиника? Животът изглеждаше все по-хубав.

— О, Господи, знам за какво говориш. Последния път и аз качих четири килограма.

— Стига бе, ти си била в клиника?

Ками си придаде разкаян вид.

— Не ми се иска да се разчува, но да, така е.

— Аз бях в „Хейзълдън“, а ти?

— „Сиера виста“ — отвърна Ками, без да се замисли, като назова лечебното заведение в Аризона, където баща й често изпращаше клиентите си.

— Уау, чувам, че там било тежко. А какъв проблем лекува?

— Какво ли не — секс, наркотици, алкохол. Може да се каже, че не пропусках възможност да се отдам на греха.

— Позната история — кимна Сюзан. — Едва от няколко дни съм вън от „Хейзълдън“ и вече съм готова да убия човек за един шот водка. Не „Столичная“. „Флагман“. С много лед. Истинско блаженство.

— Напълно те разбирам — съгласи се Ками. В този момент зърна чифт черни панталони и ги свали от закачалката. — Но идеята не е добра. Слушай, хайде да сменим темата. В клиниката казваха, че най-лошото нещо е да започнеш да обсъждаш с друг зависим неговата предпочитана дрога. Ей, защо не пробваш тези панталони? После може да влезем в МАС. Трябва да си купя молив за устни.

Сюзан се усмихна и взе панталоните.

— Добре. Ей сега идвам.

— Както кажеш — рече Ками.

„Всъщност не — помисли си, когато Сюзан изчезна в пробната, — както кажа аз. Държа я в ръцете си. Изцяло. Трябва само леко да дръпна въдицата, когато реша.“