Зоуи Дийн
Момичетата от филма (14)

Братовчедката Алексис

— Е колко звезди от киното познаваш? — попита Алексис, докато двамата с Бен се разхождаха по крайбрежната алея в Санта Моника. Беше великолепна вечер, температурата бе около 20 градуса и терасите на ресторантите бяха пълни с хора. Подминаха един мим, който свиреше на хармоника и две деца, които танцуваха степ върху импровизирана сцена.

Бен не можа да се сдържи и се разсмя. Братовчедка му Алексис, която живееше не къде да е, а в Солт лейк сити, щата Юта, току-що бе навършила петнадесет години. Благодарение на лъскавата кестенява коса, която падаше свободно върху едната половина от лицето й и войнишките панталони, които откриваха няколко пръста от стегнатия корем, спокойно можеше да мине за двадесетгодишна, стига да не отваряше уста. Тогава звучеше по-скоро като едва навършила дванайсет години.

— О, десетки — подразни я Бен.

— Престани! Питам те най-сериозно — и тя го блъсна закачливо с рамо.

Алексис и родителите й не бяха идвали на гости в Лос Анджелис от три години и тя бе доста развълнувана, едва се сдържаше да не заподскача по алеята.

— Е, добре, познавам няколко — предаде се Бен, — но няма да издам имена.

— О, хайде сега — продължи да настоява Алексис, докато подминаваха магазина на Банана рипъблик и уличен продавач, който предлагаше сребърни обици. — Моля те.

— Джаксън Шарп. Всъщност бях на сватбата му.

— Уау! — извика от възхищение Алексис. — Много яко. Вярно, че е стар и така нататък, но въпреки това е много яко. А каква беше сватбата? Кой беше там?

„Например Ана“, помисли си Бен. Защо ли всяко нещо му напомняше за нея?

— А Дженифър Анистън беше ли? — попита Алексис. — Или Бионсе? О, Боже, готова съм да убия човек, за да я видя. Ами Тоби Магуайър? Толкова е готин!

— Не — отвърна Бен. — Обаче… чакай да видим. Майк Майърс беше там. И Джим Кери. И Никол Кидман.

— Стига бе! — изпищя Алексис. — О, Боже, ти танцува ли с Никол?

„Аз танцувах с Ана“, помисли си Бен. И сега беше пред очите му — ленено русата коса се спуска до раменете, високите скули, елегантния врат. Онова местенце точно до ключицата, където я бе целунал…

— Е, танцува ли? — прекъсна го Алексис.

— Аз бях с момиче — обясни Бен.

Изведнъж, сякаш докато мислеше за Ана бе успял да я материализира, видя как тя върви насреща му. Беше още далеч, в компанията на някакво момче и се смееше. Не, вероятно не беше тя, а просто някоя висока, елегантна блондинка.

Момичето приближи. Наистина беше тя. Заедно с Адам Флад. Държаха се за ръце. И изглеждаха толкова щастливи.

Сякаш някой стовари юмрук в корема на Бен. Значи това беше истинската причина да го зареже. Защото ходеше с Адам. По дяволите. Не можеше ли да е някой негодник? Адам беше добро момче и въпреки това Бен си пожела да го види как се гърчи на място и умира.

— Онова момиче те гледа — Алексис кимна към Ана. — Познаваш ли я?

— Направи ми услуга, Ал. Престори се, че си ми гадже, става ли? — попита Бен.

— Да, може. Но защо? — учуди се братовчедка му.

— После ще ти обясня. Но ще съм ти безкрайно задължен. Ана! — извика и поведе Алексис към Ана и Адам. Представи ги един на друг и след това прегърна Алексис през раменете. Тя също изигра ролята си, като се притисна в него.

— Е, накъде сте се запътили? — попита Бен, сякаш да срещне Ана за него бе все едно да срещне Сам, да речем.

— Ходихме в Ръниън каньон на разходка с кучето ми — обясни Адам. — После показах на Ана „Pink’s World Famous“^[1].

— За мен беше нещо ново да чакам на опашка за хотдог — добави Ана. Тя изглеждаше нервна. Очите й се местеха от Алексис върху Бен и обратно. — А вие двамата?

— О, просто обикаляме наоколо и се натискаме — отвърна игриво Алексис. — Бяхме в „Джони Рокетс“^[2], обаче двойката от съседното сепаре се развика: „Я по-добре си наемете стая!“ и затова…

— Тя се шегува — побърза да я прекъсне Бен.

— Двамата сте перфектна двойка — рече Ана, а гласът й прозвуча твърде хладно.

— Вие също — насили се да каже Бен.

Адам пъхна ръце в джобовете на дънките си.

— Кога се връщаш в Принстън, Бен?

— Не може да се върне — обади се Алексис, преди Бен да отвори уста. — Не го пускам да стане от леглото.

— Е, тогава определено си неговият тип — рече Ана и се обърна към Адам, като стисна отново ръката му: — По-добре да побързаме за билетите за „Стрийтхарт“, преди да са ги продали.

— Ще имат концерт на кея — обясни Адам на Бен. — Убийствена блус банда. Знаеш ли ги?

— Чувал съм за тях — отвърна неопределено Бен. — Е, забавлявайте се. Радвам се, че се видяхме — добави, надявайки се да прозвучи искрено.

— И ние — рече Адам и обви с ръка раменете на Ана.

Бен побърза да прегърне Алексис през кръста.

— Е, доскоро — двамата продължиха разходката си по крайбрежната алея. Чак когато свиха зад ъгъла, той свали ръка от талията на братовчедка си.

— Разбрах. Искаше да накараш момичето да ревнува, нали така? — попита Алексис.

— Нещо подобно.

— Тя е страхотна.

Бен въздъхна:

— Знам.

— Да не сте били гаджета или какво? — продължи да разпитва Алексис.

— Излязохме веднъж.

— А сега тя ходи с онова момче — Адам? Гадно. Искам да кажа, понеже от изражението на лицето ти е ясно, че си влюбен до уши в нея.

— Е, човек не може да не вярва на очите си. Сега е с Адам и това е. Край.

— Ако искаш да си я върнеш, трябва да се бориш — заяви Алексис. — Така е във филмите.

— Само че това е реалният живот.

— Да бе — засмя се Алексис. — Това е Лос Анджелис. Тук нищо не е реално. Ти сам ми го каза. Хайде, купи ми троен сладолед с глазура и ще ти кажа как да си върнеш гаджето.

Бен се завъртя към магазинчето за сладолед, което току-що бяха подминали.

— Да, за сладоледа, не за съвета.

— Но…

— Никакво но — настоя Бен и отвори вратата пред братовчедка си. Пробиха си път сред клиентите и застанаха на опашката. — Не можеш да съживиш умрял кон, а това пони е в рая на понитата.

— Говори като хората — настоя братовчедка му.

— Искам да кажа, че всичко свърши — Бен трябваше да се насили, за да го каже. — Що се отнася до Ана Пърси, аз прецаках нещата. И не мога да обвиня друг, освен себе си.