Зоуи Дийн
Момичетата от филма (11)

Кучешка любов

— Би-бип! — Адам глътна остатъка от портокаловия сок и остави празната чаша в мивката. Мебелите в кухнята бяха направени от дърво, включително гигантската дъбова маса, изработена от най-добрия приятел на бащата на Адам от колежа. Майка му, Линда, седеше на другия край на масата, пиеше кафе и четеше „Лос Анджелис таймс“. Облечена беше в ръждивокафяво велурено сако, което отиваше на късата й червеникава коса. Тя вдигна глава и се усмихна на сина си:

— Виждам, че си се уредил да те закарат.

— Сам Шарп — той грабна раницата си и я метна през рамо. Бузър се хвърли отгоре му с изплезен език и изпълнен с надежда поглед. — Не, Бузър, не може да дойдеш с мен в училище. Съжалявам.

— Така е — потвърди Линда, когато животното подви разочаровано опашка. — Всеизвестно е, че в гимназия „Бевърли хилс“ не пускат кучета. Помислих си, че може да е онова момиче, което води вчера на плажа.

— Щях да изглеждам доста жалък, ако я бях помолил. Наистина ми трябва кола, мамо.

— Е, тогава ще трябва да си намериш работа.

— Защо не вземеш да ме разглезиш, както всички останали майки в Бевърли хилс?

— Защото държи на някои ценности и има съвест — отвърна баща му, Леонард, току-що появил се на стълбите, облечен в изискан син костюм.

— Би-бип!

— Трябва да бягам, после ще продължа да хленча — Адам целуна майка си и излетя през вратата. Вярно, той отчаяно искаше кола, но също толкова силно обичаше родителите си. Беше се нагледал на семействата на приятелите си от Бевърли хилс, които живееха като в психотрилър или филм на ужасите.

В сравнение с тях, неговото семейство изглеждаше като извадено от романтичен сериал от петдесетте — родители, женени от двадесет години, които все още се обичат. Родители, готови да изслушват. Родители, които са загрижени.

— Добро утро — поздрави Адам, когато се настани в червения дженсен^[1] на Сам.

— Можем ли занапред да сведем нещата до едно натискане на клаксона? — попита Сам и даде газ.

— А какво ще кажеш просто да ми отстъпиш едно от семейните возила? За да прескочим посредника — пошегува се Адам.

Сам излезе на „Колдуотър каньон“.

— Ела и си избери. Баща ми има толкова автомобили, че вероятно не ги и помни всичките. Най-много да обяви някой за откраднат и да прибере застраховката.

— Е, това си е углавно престъпление, Сам. Но все пак, благодаря за предложението.

Утрото беше прекрасно — грееше слънце, на небето нямаше нито едно облаче, смогът все още се задържаше в ниските нива, температурата беше приятна — малко под 20 градуса. Адам се чувстваше толкова добре, че запя заедно с Боно, който звучеше от сидиплейъра на Сам.

— Сега разбрах защо не те взеха в хора — обади се Сам.

— За какво ти е майсторство, когато имаш достатъчно ентусиазъм?

Сам го изгледа с почуда, преди да завие по „Сънсет булевард“.

— И защо си така възмутително щастлив?

— Ново приятелство може би.

— Това превежда ли се като ново гадже?

Адам се разсмя. Той харесваше Сам, хареса я още първия ден, когато я срещна. Ако не се правеше на голяма работа, понеже баща й е „знаете кой“ и когато не беше в период на самосъжаление, защото баща й е „знаете кой“, тя беше забавно и остроумно момиче.

— Ана Пърси — осведоми я Адам.

— О, нима?

— Нали ни видя двамата в нейната кола в понеделник?

Сам кимна:

— Да. Но тя не ми спомена да е лудо влюбена в теб.

— Да не би да си споделяте всичко?

— Не съвсем — горчиво призна Сам, но премълча, че Ана й бе казала за целувката с Адам. Информацията е безценна стока — това е едно от важните неща, които научава всеки младеж, който расте в Холивуд.

Адам не беше живял толкова време в Лос Анджелис, колкото Сам, но и той бе научил кога да сподели нещо и кога не. Той нямаше да разкаже пред Сам цялата истина — че не спира да мисли за Ана. Не че го биваше в това да се преструва. Единствената игра, която му се отдаваше, беше баскетболът. По-скоро беше срамежлив. Той, разбира се, бе имал гаджета преди. Например Джули Хюзър в Мичиган. Тя беше симпатична, умна, наистина чудесно момиче. Но когато му призна, че го обича, той се почувства твърде неудобно, понеже не намери сили и желание да й отвърне със същото. Скоро след това тя пожела да правят секс, за да може „да докаже любовта си“, както се изрази. Той пусна и това покрай ушите си, въпреки изкушението да види Джули с дантелено бельо в къщата на родителите му край езерото. Накрая просто я откара вкъщи, тя го нарече най-големия загубеняк на света и това беше краят. Никога не сподели случилото се с приятелите си, защото се опасяваше, че ще се съгласят с обвиненията на Джули.

Когато се премести в Бевърли хилс, радарите не го отчитаха, докато момичетата не забелязаха какъв жребец беше на баскетболното игрище. Тогава започнаха да се тълпят около него. Най-напред излизаше с една от мажоретките, симпатично момиче на име Табита. Нейната идея за забавление бе да се промъкне в „Белия лотус“ с фалшива лична карта и да брои колко известни личности ще я заговорят. Но когато тя каза, че „Джонатан Ливингстън Чайката“ е най-добрият роман, писан някога, той разбра, че е време да се спасява.^[2]

Сетне беше Сам Шарп. Двамата преживяха кратък флирт в навечерието на Нова година. Адам намираше Сам за едно от най-духовитите момичета, които беше срещал. Но тя се престори, че нищо не се е случило, затова и той остави нещата постарому.

Сега се появи Ана и, честно казано, вече не му беше толкова трудно да не мисли за Сам.

Да, Ана го целуна, но пък предишната вечер не му се обади. А когато той позвъни в къщата на баща й, никой не вдигна. Може би пък не го харесваше чак толкова?

— Изведохме кучето на разходка по плажа.

— Добре, но съм готова да се обзаложа, че в сънищата ти се явяват доста по-сочни картини — засмя се Сам.

Адам усети, че се изчервява. Както обикновено Сам уцели в десетката.

— Хей, по-добре в колата, отколкото в сънищата — опита се да се пошегува Адам, като цитира старата песен на Били Оушън. По някаква необяснима причина, в определени дни вътрешната му радиостанция бе настроена на по-класически честоти. — Стига да имах кола, естествено.

— Е, офертата за GTA^[3] още е валидна. О, виж, ето го и обектът на твоите страсти — Сам кимна с глава към стъпалата пред училището. — Хайде, да идем да й кажем, че не издържаш на изкушението. Не бой се, бъзикам се. Ще се видим по-късно.

— Благодаря, че ме докара! — извика след нея Адам, а тя се запъти към страничния вход, където обикновено се срещаше с Дий и Ками преди часовете. Сетне се втурна да настигне Ана. — Добро утро.

Тя сякаш се зарадва, че го вижда. Това вероятно беше добър знак.

— Здрасти, Адам.

Двамата влязоха заедно в училището. Адам си мислеше колко красива е Ана Пърси и забеляза, че тя е облечена по-официално от обикновено — в елегантен черен панталон и бяло кашмирено поло.

— Уау, изглеждаш превъзходно! — възкликна той.

— Благодаря! — едва си пробиваха път в претъпкания коридор. — След училище имам среща в една агенция във връзка със стажа. Опитах се да се облека подходящо.

— Звучи добре. Надявам се нещата да се уредят.

Спряха пред шкафчето на Ана и тя набра шифъра на ключалката. Като се постара да докара възможно най-непринудения тон, Адам продължи:

— Какво ще кажеш после да дойдеш с мен и Бузър да потичаме в Ръниън каньон — това е неофициалният кучешки парк в Холивуд. Бузър каза, че ако не те поканя ще обяви гладна стачка.

— А какво ще кажеш да дойдеш с мен и да ме почакаш, докато съм на среща? — предложи Ана, прибра няколко учебника в шкафчето и извади други. — Не би трябвало да отнеме много време. Просто да се представя. След това ще се преоблека, ще вземем моята кучешка любов и ще отидем. Далече ли е?

— Ей там, малко по-нагоре — Адам посочи към хълмовете над Лоръл каньон. — Планът ми допада. А като бонус няма да ми се наложи да прося някой да ме закара вкъщи.

Ана се разсмя:

— Знаех си, че имаш задни мисли.

Мислите на Адам препускаха със свръхзвукова скорост. „Сигурно ме харесва, иначе нямаше да се съгласи толкова бързо. Харесва ме, но как точно?“

— Брей, брей, кого виждаме?

Адам се обърна. Ками и Дий вървяха към тях.

— Адам Флад и Ана Пърси. Толкова са сладки, че нямам думи — обърна се Ками към Дий.

— Сам каза, че сте станали двойка — обади се Дий. — Това е толкова хубаво!

Адам беше готов да убие Сам, но не събра смелост да погледне Ана. Вместо това каза:

— Ние сме просто приятели. Какво ново?

Ками вдигна белите си слънчеви очила „Армани“.

— Нищо особено. След училище мислим да отидем до „Бев“. Може да решите да дойдете и вие.

— Кой е Бев? — попита Ана.

— Мили Боже, ти наистина си ТСК — разсмя се Ками.

Ана поклати глава, понеже не разбираше нищо.

— ТСК означава „току-що слязъл от клона“ — преведе Адам. — Що се отнася до „Бев“ — така наричаме накратко хотел „Бевърли хилс“.

— Аха — усмихна се Ана.

— Там имаме познат сервитьор — допълни Дий. — Той ще ни даде пиене.

— В ранния следобед? — учуди се Адам. — Живеем опасно, а?

— Е, аз в момента не пия по лични причини — Дий изгледа многозначително Ана, Адам нямаше никаква представа за какво говори тя. — Но вие може да ударите по едно.

— О, Адам, обожавам те. Толкова си провинциален — изгука подигравателно Ками.

— Провинция — онази част от страната, над която прелиташ по пътя от Ню Йорк към Лос Анджелис — преведе Адам за Ана. — Където хората следят „Седмото небе“^[4] и не се притесняват да си го признаят.

Ками се притисна към него и го целуна по бузата.

— Намирам го за очарователно. И завиждам на момичето, което ще има щастието да ти е първата. Обзалагам се, че в тялото на баскетболен гард се крие истински динамит.

Адам се засмя, макар веднага да схвана намека на Ками, че е девствен — очевидно един от последните в Бевърли хилс:

— Съмнявам се дали някога ще го разбереш от собствен опит, Ками.

— О, стреля и бележи точка — обяви Ками в стила на спортните коментатори.

— Във всеки случай ние вече имаме други планове след училище — обади се Ана.

— Добре тогава — въздъхна Ками. — Ще поздравим сестра ти от твое име.

— Сестра ми ли? Каква работа имате с нея? — попита остро Ана.

— По-спокойно. Ние ще ходим в хотела, а тя е отседнала там. Има голяма вероятност да я видим на басейна. Какъв е проблемът? — попита Ками логично.

Ана отвърна студено:

— Аз нямам проблем. Просто в момента тя е твърде нестабилна. Надявам се, че дори вие можете да разберете това.

— Снощи изглеждаше съвсем добре — вдигна рамене Ками. — Както и да е. Забавлявайте се, където и да отивате.

Ана изгледа втренчено Ками и Дий, докато двете се отдалечиха.

— Сестра ти е в града? — попита Адам, когато тръгнаха към шкафчето му.

Лицето на Ана помръкна.

— Сложно е.

Адам не беше сигурен дали това е покана да я разпита повече, или любезен начин да му каже да си гледа работата и да не се бърка в нейната.

Но преди да стигне до заключение, иззвъня звънецът за първия час.