Зоуи Дийн
Момичетата от филма (21)

Доктор Фред

Сам набра познатия номер от мобилния си телефон и закрачи напред-назад, докато той звънеше.

— Обади се, обади се, обади се — мърмореше си под нос. Разговорът, който проведе току-що с Ана, беше твърде странен. През цялото време полагаше неимоверни усилия да гледа ухото или брадичката на Ана, само и само да отклони поглед от устните й. Защото смяташе, че е обсебена от тях. Сам не мислеше за филма, който трябваше да снима. Не мислеше за нищо друго, освен за устните на Ана.

Тъй като беше събота, тя звънеше на домашния телефон на доктор Фред. Да, вярно, че беше уволнила психотерапевта си преди няколко дни, но знаеше, че той с готовност ще продължи да я лекува. Да, доктор Фред беше много популярен заради телевизионното шоу, което водеше, но именно бащата на Сам му бе помогнал, когато го нае като личен психиатър за дъщеря си. Тя беше сред първите му клиенти — деца на известни личности, а Джаксън Шарп бе един от първите гости в предаването му. Благодарение на него рейтингът скочи до небето. Следователно доктор Фред й беше задължен, и то доста.

— Да? — Сам позна гласа му и характерното за средния запад заглушаване на гласните.

— Доктор Фред? Обажда се Сам Шарп.

— Сам! Радвам се да те чуя.

„Ето го, на колене — помисли си Сам. — Никакви «не ми се обаждай вкъщи» и «изчакай следващата ни среща». Знаех си.“

— Как си, Сам? — продължи доктор Фред. — Тревожех се за теб цяла година. Естествено, година от няколко дни — той се засмя на несполучливата си шега.

Сам реши, че най-правилният подход би бил да се преструва, че не го е уволнявала.

— Аз съм в Палм спрингс с приятели. Но стават някои доста странни неща.

— Например?

— Ами… тук има едно момиче. Казва се Ана. Тя ми е приятелка отскоро.

— Да?

— Тя е чудесна. И талантлива. Работим върху един филм за проекта по литература. Тя каза, че ще напише сценария. И си рекох: „Е, добре, давай. Напиши си сценария. Но най-вероятно ще е пълен боклук, затова няма да е лошо и аз да подготвя нещо, за всеки случай.“

— И? — подкани я доктор Фред.

— Оказа се, че умее да пише. Нейният сценарий е по-добър от моя. Е, може би.

— Каза ли й го?

Сам се поколеба. Известно време двамата с доктор Фред бяха работили върху проблема с ревността. Докторът щеше да се разочарова, ако разбере как се бе изказала: „добър, но не велик“.

— Не точно.

— Сам, това, че Ана е добра в нещо, не означава, че ти не си. Няма лимит колко души да са добри в нещо.

— Добре, де. Ще поработя върху това — побърза да се съгласи тя. Сега имаше по-важна цел. — Всъщност не се обаждам за това, а защото не мога да спра да мисля за нея.

— Можеш ли да бъдеш по-конкретна, Сам?

— Например… Искам да я целуна — призна Сам шепнешком.

— Интересно.

— Не, не е интересно — ядоса се Сам. — Казах, че стават странни неща.

— Е, добре, де. Искаш да целунеш новата си приятелка. Какво странно има?

— Хайде да повторим пак и по-бавно — рече Сам. — Тя е момиче.

— Тоест, притесняваш се, че изпитваш сексуално привличане към младата дама?

— Е, нямам желание да й се нахвърля — рече Сам, а сърцето й се разтуптя. — Просто искам да я целуна. Като в „Да целунеш Джесика Стейн“^[1] — героинята смята, че я привлича едно момиче, но всъщност си е съвсем нормална и накрая се урежда с готиния пич.

— Хм. Само че във филма героинята наистина си пада по друго момиче, което е хомосексуално. А твоята нова приятелка — Ана, лесбийка ли е?

— Не. Може пък и да е. Не знам. Каза ми, че иска да си почине от момчетата. Това значи, че може и да е лесбийка. Или поне бисексуална.

— А може би просто говори, че е преживяла нещо, заради което иска да си почине от момчетата и да се концентрира върху себе си за разнообразие. Мисля, че си се почувствала застрашена от това й желание — обобщи доктор Фред.

— Не. Не е така. Защо пък? Не е толкова необичайно, нали? Или пък съм тотално сбъркана?

— Всички трябва да се научим, че нашата стойност не се определя от сексуалната ориентация — обяви доктор Фред. — Повтаряш ли мантрите?

Доктор Фред и шибаните му мантри. Той дори си беше направил поздравителни картички, върху които пишеше: Аз създавам своя собствена реалност. Аз съм идеално създание на светлината. Аз избирам да съм щастлив сега.

— Не, те са глупави.

— Какво ще кажеш да си спестиш оценката? Вероятно всичко това има нещо общо с баща ти и с твоята враждебност към Попи. Засега си казвай мантрите и прави упражненията за дишане, които ти препоръчах. И не бъди толкова строга към себе си.

— Да, да — измърмори Сам.

— Мога да си освободя време в обичайния час в сряда — продължи доктор Фред. — Да те очаквам ли?

— Да — неохотно прие Сам. Доктор Фред поне я изслушваше.

— Отлично. И още нещо, Сам — да чувстваш нещо и да го играеш са две различни неща. Запомни го.

Сам затвори и се отпусна върху леглото от шведска бреза, точно под изискания гол портрет на Мерилин Монро. Тревожността, която я мъчеше, не беше намаляла ни най-малко.

— Да чувстваш нещо и да го играеш са две различни неща — повтори на глас. Но това не й помогна да се почувства по-добре.