Зоуи Дийн
Момичетата от филма (23)

Света Елена

Сауната „Света Елена“ в спахотел „Къщата на Вероник“ дължеше името си на сериозна причина — лава камъните в сауната бяха събирани единствено по склоновете на активния вулкан в щата Вашингтон^[1]. Според слуховете сауната притежаваше лечебни свойства. Докато бързаше по мраморната стълба към помещенията, разположени на долния етаж, Ана се надяваше слуховете да са верни, защото Сам щеше да я унищожи — закъсняваше вече четиридесет и пет минути. Това, че е била в апартамента си, работейки върху сценария, не беше достатъчно извинение. След набързо прекратения телефонен разговор с Бен тя настина се бе върнала към работата си и бе изгубила представа за времето.

Щом стигна долното ниво, зае се да чете табелките върху всяка дървена врата. Хидросауна с водорасли. Пречистваща сауна. А, ето и това, което търсеше — сауна „Света Елена“.

Ана закачи белия си хавлиен халат на една кукичка пред сауната и влезе. Въздъхна с облекчение, когато видя, че всички в огромното помещение, облицовано с кедрово дърво, носеха бански костюми. Паркър бе облечен със сърфистки панталонки. В краката му седеше жената на средна възраст, която го преследваше цял ден. Ками лежеше върху най-горната пейка в ефектен бял цял бански „Готекс“, доста изрязан. Дий и Джейми Кресуел седяха един до друг на горната редица срещу Ками. Имаше и доста други гости. В същото време Сам и Монти държаха две камери — филмът вече се снимаше.

— Много мило, че дойде, Ана — посрещна я Сам.

— Съжалявам, че закъснях, обаче писах.

Сам махна с ръка.

— Оправяме се.

— С какво мога да помогна?

— С нищо. Всичко е под контрол. Просто седни.

Доволна, че Сам не я тормози повече, Ана намери място до далечната стена. Паркър дойде при нея и я прегърна. Това я завари неподготвена. Вярно, че двамата се познаваха, но не може да се каже, че бяха близки приятели.

— Хей, ела при мен — рече той.

Тогава Монти насочи камерата към тях и Ана осъзна, че всичко беше заради филма.

— Тъкмо говорим за партито на Щайнберг в неделя — продължи Паркър. — Сестра ти каза, че ще ходиш.

— Хм, да — отвърна Ана. Чувстваше се неловко и притеснена. Беше обяснила на Сам недвусмислено, че не иска да участва във филма. Това някакъв вид пасивно-активно отмъщение ли беше?

— С Брок Франклин — претенциозния — добави Сюзан.

— Да, да, в течение сме — обади се Ками. — Ана е стажантка в агенцията на баща ми. Това може да се окаже интересно.

— Не работя за него — тросна се Ана.

— Всъщност, ако работиш за „Алекс“, работиш за него — отвърна на удара с удар Ками.

— Ками, дали баща ти ще се съгласи да поговорим и да му стана клиент? — обади се Паркър. — Искам да се пробвам за една нова драма, която ще снимат в „Уорнър брадърс“. За децата на богатите в Бевърли хилс.

— Колко близо до 90210? — попита Ками и се завъртя по гръб. Нисък, прекалено окосмен мъж около петдесетте се засмя похотливо, докато я наблюдаваше.

Ана се смути.

— Това нашият пощенски код ли е?

Косматият се разсмя.

— О, тя просто се будалка. Преди години имаше телевизионно шоу с това име. По онова време имах договор с „Фокс“.

— Извини ме, Стив, Стиви — как каза, че ти е името? — прекъсна го Ками.

— Станли.

— Станли — повтори Ками. — Пет пари не даваме за теб.

Дий, която лежеше зад Паркър, скочи на крака.

— Сериозно ли не си чувала за 90210, Ана?

Ана поклати глава.

— Разказва се за децата на богатите в Бевърли хилс — обясни Дий.

— Това беше преди десетина години, Дий — рече Ками.

— Е, да, но непрекъснато го повтарят по кабелните телевизии — Дий се обърна към Сам, която наведе камерата към нея, за да я хване на фокус. — Знаеш ли, Сам, някои хора казват, че им приличаш на Тори Спелинг. Баща й е известен продуцент. Тя искала да влезе в бизнеса, затова той й уредил роля в „Бевърли хилс 90210“, където бил продуцент. Чела съм колко се притеснявала как изглежда…

— Стоп! — извика Сам, свали камерата и изчака Монти да стори същото. — Дий, не става въпрос за мен. Сега снимаме филм.

— Да, но идеята е да звучи автентично, нали? — попита Дий. — Освен това, преди да дойде Ана, ти каза, че Паркър трябва да се опита да я свали. А аз просто се опитвам да засиля драматизма.

— Винаги се радвам да разбера, че си слушала внимателно, Дий — отвърна сухо Сам. — Какво ще кажете за малко пара тук? О’кей, да продължаваме.

Монти се зае да снима как Паркър полива студена вода върху нагорещените лава камъни. Няколко облачета бяла пара полетяха към тавана.

— Още — нареди Ками, която очевидно се чувстваше прекрасно и нямаше сили да се помръдне.

— Ако те послушаме, след малко няма да можем да те видим — рече Монти.

— Не, чакай, нека опитаме — реши Сам. — Защото дотук не ми дадохте нищо интересно. Може пък повече пара да ви накара да се отпуснете. Използвай това.

Сам посочи винтила на пода и Паркър побърза да го отвори. В помещението се изстреля гейзер от пара, достатъчна да скрие всички.

— Идеално — изкикоти се Сам. — Паркър, затвори я. Монти, веднага щом се появяват лица, почвай да снимаш.

И тогава Ана чу, че вратата се отваря. Някой влезе, но тя не видя кой, заради плътната пелена от пара. Въпреки това позна гласа. Щеше да го познае навсякъде.

— Ана, тук ли си? Аз съм, Бен.