Зоуи Дийн
Момичетата от филма (19)

Честност

Бен лежеше на един шезлонг край басейна в задния двор, с бира в ръка, втренчил поглед в нощното небе. Часът беше почти два след полунощ, но той не можеше да заспи. Баща му беше изчезнал някъде, а майка му не спираше да плаче. В къщата цареше хаос. Всъщност като че ли целият му живот беше пълна катастрофа.

Къде беше Ана сега? Дали в този момент гледаше същите звезди? Сещаше ли се понякога за него? Вероятно не, освен, за да се зарадва, че се е отървала от него. И все пак, не вярваше да е така. Не можеше да е вярно. Той познаваше Адам Флад, дори го харесваше. По-рано двамата играеха баскетбол и Адам му разказваше играта. Адам Флад беше добро момче. Но Бен беше сигурен, че той не може да накара Ана да се чувства така, както би се чувствала с него. Само да имаше как да поговори още веднъж с нея и наистина да й обясни…

Глупости. Та тя има ново гадже. Пък и ти вече реши да я оставиш на мира. Успокой се най-накрая.

Мобилният му телефон иззвъня и така го стресна, че той едва не изпусна бутилката.

— Ало?

— Здрасти. Сънувах те — Бен не можеше да сбърка този дълбок, гърлен глас.

— Два часа през нощта е, Ками — отвърна с досада.

— Обаче аз наистина те сънувах — продължи Ками.

— Не искам да слушам повече.

— Напротив, искаш. Двамата дори не бяхме в леглото.

— Е, сега вече ме изненада.

— Много смешно. Слушай — ти, в ролята на адвокат, пледираше по някакво дело пред Върховния съд, а аз бях в залата и те гледах. И бях толкова горда.

Поведението на Ками беше твърде необичайно. Бен дори погледна недоумяващо телефона, сякаш се надяваше да я види през него.

— Това е… много мило, Ками — рече накрая, понеже не се сети за нещо по-подходящо.

— Да — въздъхна тя. Така е.

Е, добре, очевидно си беше наумила нещо. При нея всичко беше предварително пресметнато. Бен отпи от бирата.

— Какво искаш, Ками?

— Честно ли?

— Ако обичаш.

— Ами, искам… ново начало. За нас двамата.

— О, стига, Кам — смъмри я кротко той. — Много добре знаеш, че „ние двамата“ вече не съществува.

— А не трябва да е така. Имаш ли представа колко съжалявам? Че нещата не се развиха както трябва?

— Наистина съжалявам, Кам, но…

— Заради Ана, нали? — попита Ками.

— Ние с теб скъсахме много преди да я срещна, Кам.

— Защо тогава? — изстена Ками.

Бен усети сълзите в гласа й. Това съвсем не беше онази ледена кралица, която познаваше. Явно Ками умело прикриваше тази деликатна, уязвима страна. Сега беше много по-трудно да й повтори, че всичко между тях е приключило, веднъж завинаги.

— Двамата решихме единодушно да се разделим — успя да каже накрая.

— Но ако ти не се беше увлякъл по Ана, можеше и да се съберем отново на сватбата на Джаксън. Сигурна съм.

— Затова ли разпра роклята на Ана онази вечер?

— Ако не исках да те спечеля отново, нямаше и да си помисля да го направя. Приеми го като комплимент. Наистина трябва да поговорим, Бен. Насаме. Защо не дойдеш тук?

— Къде?

— Аз съм в „Къщата на Вероник“. Нали я знаеш, в Палм спрингс? Можем да излезем, да поскитаме из пустинята. Или да сложим табелата „Не ме безпокойте!“ и да останем в леглото цял ден. Знам какво обичаш, Бен. Знам точно какфо да прафя…

Ками започна да фъфли и Бен си обясни поведението й.

— Ками, пила ли си?

— Малко вино.

Бен отпи от бирата си.

— Ками, наистина оценявам поканата ти, но…

— Щеше ли да дойдеш, ако Ана беше тук?

Думите й го заинтригуваха.

— А там ли е?

— Не — побърза да отрече Ками. — Не е.

— Няма значение — рече тъжно Бен. — Тя скъса с мен. Доста глупости свърших, така че си го заслужих.

— Какви глупости? Имаш предвид в новогодишната нощ ли?

Бен се намръщи.

— Откъде знаеш за това?

— Като че ли има тайни в Бевърли хилс? Между другото, знам кое е момичето?

— Кое момиче?

— Онова, заради което си зарязал Ана онази вечер. Тя сигурно умира да научи името й.

— Ками…

— Името й е Лав, нали? Запозна се с нея миналата година на благотворителното парти за „Седарс Синай“^[1]. Разказа ми всичко, помниш ли? За чистия като изворна вода образ за пред хората и за отвратителните й тайни навици. Как е смъркала кокаин от обложката на първия си албум. Как се е надрусала след премиерата на първия си филм. Каза ми, че била пълна откачалка.

— Не е вярно, Ками.

— Бен, признай си, изневеряваше ли ми с нея, докато бяхме заедно?

— О, хайде моля те, престани.

Бен стана и отиде до басейна. Беше бос, затова седна на ръба и топна краката си в топлата вода.

— Първо, никога не съм говорил така за нея. И никога не съм спал с нея. Ние сме просто приятели.

— В Бевърли хилс това означава: „Чуках я, естествено, но съм дискретен.“

— Мисли си, каквото искаш, Ками. Не съм спал с нея.

Бен чу как Ками въздъхна.

— Щеше да ми е по-лесно, ако беше казал, че си спал с нея. Тогава щях да разбера защо скъса с мен. Хайде, Бен, ела в пустинята — гласът й беше тих, страстен, хипнотизиращ. — Нощта е великолепна.

За миг Бен беше готов да се поддаде на изкушението. От гледна точка на физическото привличане нямаше друго момиче като Ками. Една нощ е нея можеше да облекчи болката, която изпитваше заради Ана.

Но не. Това щеше да е още една грешка, която да добави към камарата, натрупана досега.

— Съжалявам, Ками. Не мога да ти дам това, което искаш.

Чу я да подсмърча — нещо съвсем неочаквано, след това тя затвори. Той скочи в басейна, обърна се по гръб и заплува, като се опитваше да разпознае някое съзвездие — което и да е, върху нощното небе. Търси дълго, много дълго. Но онова, което търсеше, не се намираше сред звездите.