Зоуи Дийн
Момичетата от филма (4)

I Wanna Be Sedated^[1]

Саманта Шарп пиеше чай. Обаче Саманта Шарп не беше щастлива.

Звездният й баща и бременната му нова съпруга Попи Шарп (бивша Попи Синклеър, която понастоящем усърдно използваше фамилията на съпруга си), се наслаждаваха на следобедния чай в заемащата петстотин квадратни фута дневна на имението Шарп в Бел Еър, разположено върху цели дванайсет хиляди квадратни фута. След сватбата в навечерието на Нова година, Попи бе получила ролята на мащеха на Сам и щяха да живеят заедно във въпросното имение.

Всъщност Джаксън Шарп и младата му съпруга трябваше все още да се наслаждават на медения си месец в Сенди лейн, Барбадос. Обаче Попи издържа едва една нощ на карибския остров, преди да се поддаде на паниката. Чувстваше се крайно несигурна толкова далеч от Бевърли хилс и личния си акушер. Джаксън опита всичко, за да я накара да мисли разумно. Все пак до датата, когато очакваха бебето, оставаха осем седмици. Обаче тя се тревожеше, че нещо в екзотичното меню може да предизвика преждевременно раждане и че след това, когато раждането започне, може да се окаже, че местните не разполагат с нужните успокоителни.

Така че двамата наеха самолет и се прибраха в Лос Анджелис. По тази причина се налагаше Сам да търпи компанията на най-новия член на семейството, заобиколена от кексчета с портокал и боровинки, кифлички с пълнеж от малинов конфитюр, бита сметана и прясна папая.

Попи държеше на следобедния чай. Бе чела някъде, че в Бъкингамския дворец следобед сервират чай. И понеже баба й бе англичанка, тя се смяташе за близка с кралското семейство и нареди този обичай да стане неизменна традиция в имението Шарп. Когато Сам се прибра от училище и разбра, че баща й и Попи са зарязали медения месец, стомахът й се обърна. Но нямаше какво да направи. Баща й я покани да се присъедини към тях и й подаде тънка като хартия порцеланова чашка. Така че тя остана. Гледката на Попи с масивния пръстен с диамант от Хари Уинстън на лявата ръка, отпусната вяло върху огромния корем, бе достатъчна Сам да натъпче устата си с кифлички. (Оказа се, че единствено тя яде от тях. Попи реши, че са прекалено калорични и предпочете да се задоволи с чай и тънка филийка от пълнозърнест хляб. Що се отнася до Джаксън Шарп, в края на месеца той започваше снимките на нов филм — „Чаровни момчета“, за парти сцената през осемдесетте години. Щеше да играе болен от СПИН и затова трябваше да отслабне със седем килограма. По тази причина единственото, което можеше да си позволи за следобедния чай, бе чай.)

Сам преглътна с отвращение третата поред кифличка. Ако човек се абстрахираше от издутия корем, мащехата й приличаше на мажоретка на „Лейкърс“ — слънчев загар, крака, които сякаш нямаха край, изрусена до бяло коса и внушителна гръдна обиколка. Освен това беше едва четири години по-голяма от Сам. Никакво отклонение от най-противните холивудски клишета.

Сам, бъдещата филмова режисьорка, често си мислеше за живота като за филм със съответния оригинален саундтрак. Тя възнамеряваше в следващото десетилетие да се превърне в онова, което Скорсезе бе за седемдесетте години. Каква музика би подхождала на настоящия момент? Нещо старо може би, пънк? „I Wanna Be Sedated“? Не. Не „Рамоунс“. Напоследък доста използват песните им в рекламите. Или пък „Дед Кенедис“^[2]? „Твърде пиян, за да…“ Ех, ако баща й бе приел буквално тази песен. Сега Сам нямаше да очаква полубратче или полусестричка.

Докато Сам дъвчеше, Попи я изгледа неодобрително.

— Надявам се, че не ходиш после да си бъркаш в гърлото, за да повръщаш. Една моя приятелка се нарани така и едва не умря.

Поне петнадесет възможни отговора преминаха през главата на Сам, но тя се насили да ги преглътне и отговори неутрално:

— Благодаря, че ме предупреди.

— Сам… внимавай за тона — обади се баща й между две глътки чай.

Очевидно не бе успяла да демонстрира пълен неутралитет.

Попи я изгледа самодоволно, а Сам й отвърна със смразяващ поглед, като за пореден път се зачуди какво е обяснението за тази женитба. Като един от най-популярните американски филмови звезди, Джаксън Шарп беше имал вземане-даване с цял куп хубавици. Обикновено не пропускаше да се повесели с едва навършилото пълнолетие русо маце, което срещаше в поредния си филм. С края на снимките свършваше и романтичното приключение. Сам предполагаше, че баща й е изключително предпазлив с предпазните мерки, защото в противен случай и предвид скоростта, с която сменяше приятелките си, потомството му вече би трябвало да е достатъчно многобройно за цял бейзболен отбор.

Интересно какво се бе случило с това момиче? Как Попи бе успяла да забременее и да накара Джаксън Шарп да се ожени за нея?

Внезапно една ободряваща мисъл осени Сам: ами ако детето е от друг? Може би щеше да намери начин да уреди ДНК-тест за бебето. Ако се окажеше, че детето не е негово, може би Джаксън Шарп щеше да изрита Попи и на Сам нямаше да й се налага да се бори за вниманието му с някаква лигава, оригваща се на кърма машина, наследила перфектната извивка на челюстта на Попи.

— Е, Сам, как вървят нещата при теб? — попита баща й.

Аха, поне опитваше да прояви интерес.

— Всичко е наред.

— Чудесно, котенце — той шляпна плоския си корем. — Мен пък ме чака голям тормоз. Били Бланкс ще дойде да ме вкара във форма.

Погледна ролекса си и стана от масата. Тя се опита да измисли нещо, с което да го задържи още малко.

— Ще снимам късометражен филм, тате. За един училищен проект.

— Чудесно, скъпа.

Прозвуча разсеяно. Лошо.

— С една приятелка от Ню Йорк — Ана. Много е готина. Ще ми се да ви запозная.

— А-ха — той потупа темето си, за да се увери, че косата покрива мястото, където бе започнал да оплешивява.

— Ще бъде нещо като среща на Великия Гетсби с Фелини, с някои характерни за Бевърли хилс елементи. Затова се налага да организирам купон. В събота вечер например. И да го заснемем.

— В събота? — повтори Попи.

— Да, Попи. Събота, денят след петък.

— Имах предвид, че ремонтът започва този уикенд, така че и дума не може да става за организиране на купон.

Сам се обърна учудено към баща си:

— Ремонт?

— Казах на Попи, че може да прави каквото пожелае с къщата — обясни той. — Все още не се чувства съвсем у дома си тук, а освен това иска да подготвим една от стаите на горния етаж за бебето. Всъщност, става въпрос за стаята до твоята.

Сам сякаш чу неспирния вой на бебе, измъчвано от колики в три часа през нощта.

— Мисля, че къщата си е наред и няма нужда от ремонт. Освен може би малко звукоизолация.

— Хей, захарче, нали отиваш в колеж догодина. Дори няма да живееш тук. Но за нас не е така — баща й обиколи масата и целуна младата си съпруга. — Сам съжалява за думите си, Попи. И тримата се нуждаем от малко време, докато свикнем с новото положение. Какви са плановете ти за деня?

— Имам среща с психоложката, за да обсъдим някои предложения за името на бебето. Мисля си да е Кризалис, ако е момиче. Не е ли красиво?

„Да, бе — помисли си Сам. — Само дето никога няма да се научиш как се пише.“

— След това ще обядвам с Латиша Алисън — продължи Попи. — Може да запишем съвместен диск.

— Чудесно, скъпа — отвърна разсеяно Джаксън Шарп, докато оправяше косата си пред огледалото на бюфета.

— Попи, миналата година едно от парчетата на Латиша Алисън беше на първо място в класациите — обади се Сам. — Защо й е да записва диск с теб?

— Баща ти го уреди. Пък и аз имам школуван глас, Сам.

Е, това вече беше върхът.

Достатъчно седя и слуша как тази празноглавка се надува, че може да постигне нещо повече от това да се ожени за носител на „Оскар“. Сам стана, заяви, че има да пише домашни и се запъти към стълбите.

Нямаше друг избор, освен да заложи всичките си надежди на ДНК-теста.