Зоуи Дийн
Момичетата от филма (22)

Ало?

— Според Ками съботните коктейли по залез-слънце във „Вероник“ са прочути — рече Сюзан на Ана. Двете бяха в апартамента на Ана, където тя се обличаше за въпросното мероприятие. Сюзан беше готова, бе се отказала от черния цвят в полза на тясна яркорозова копринена блуза с висока яка на „Патриша Фийлд“^[1], зелени кадифени панталони „Шанел“ и червени обувки „Миу Миу“ с каишки и висок ток — все дрехи, които по-скоро би облякла Ками.

— Прочути с какво? — попита Ана и влезе в банята да среше косата си.

— Очевидно няма достатъчно хетеросексуални младежи, затова на тези купони стават най-големите женски боеве на запад от Мисисипи.

— Ками си измисля. Жените не ходят в спахотелите, за да спят с непознати — извика Ана през полуотворената врата на банята. — Сигурно мозъкът й е прегрял от прекалено много пазаруване.

Ана знаеше, че Сюзан и Ками са прекарали следобеда в мола до магистралата, където имаше големи намаления. Минаха край него на идване. Беше огромен по площ, колкото увеселителен парк и в него човек можеше да намери всяка марка — от „Арамани“ до Zou Zou.

— Ти пък какво разбираш от коктейл-партита? Колкото пъти сме ходили с мама в спахотел, главата ти вечно беше заровена в книгата — Сюзан отвори вратата към банята и надникна вътре. — Няма ли да си сложиш някакъв грим?

— Не обичам да се гримирам.

— Джейн Пърси-младша — подразни я Сюзан. — Какво ще кажеш за Паркър Пинели? Следобед се запознах с него.

— Симпатичен, мил, самовлюбен, не много умен — отвърна Ана. — Ако промениш мнението си и приемеш ролята на Нина във филма, ще го опознаеш по-отблизо.

Сюзан се протегна.

— Винаги мога да го опозная отблизо. А и изобщо не ми пука каква му е степента на интелигентност. Не ме интересува мозъкът му.

— Той все още е в гимназията, Суз. А ако не се съгласиш да изиграеш Нина, ще трябва да вземем Дий.

— Мразя дори да ме снимат. Знаеш го, нали?

— Вярно. Чудесно. Тогава ще е Дий. Би ли ми донесла телефона? — Ана се сети, че трябва да се обади на Брок Франклин за партито на Щайнберг и да попита кога да мине да го вземе. — И телефонния номер на Брок в хотела, в чантата ми са.

— Брок е голям задник. Сещаш ли се, че имах една приятелка — Александра Моар? — извика Сюзан и след минута се появи с телефона на Ана и листчето с номера на Брок. — Онази, която излизаше с него?

— Мислех, че ти излизаш с него.

— Веднъж. Но тя му беше гадже почти два месеца. Сети ли се коя е?

— Имаше червена коса и симпатични лунички, нали? — отвърна Ана.

— Да. Баща й притежава половината Долен Манхатън. Новият ти познат Брок й изневери с едно момиче от Уеслианския университет^[2], която публикува разказ в онова литературно списание — „Гранта“.

— Обаче аз няма да излизам с него. Само по работа — Ана седна на ръба на ваната и набра номера. Брок бе пристигнал в хотела, но в момента не беше в стаята си. Затова тя остави гласово съобщение, като напомни, че е сестрата на Сюзан Пърси и ще дойде да го вземе от хотела на другия ден, в четири следобед, преди партито на Щайнберг.

— Кои Щайнберг? — попита Сюзан. — Старите или младите?

— Мисля, че младите. Знам, че би трябвало да съм чувала повече за тях, но не съм.

— Те просто са най-влиятелната млада двойка в Холивуд. Той режисира, тя пише сценарии и е продуцент. А филмите на старите Щайнберг са… О, остави. Знам, че не те интересува.

— Честно ли? Наистина не ме интересува много.

— Не бъди такъв сноб, Ана. Има филми без субтитри, които са много добри. Ще отидем да гледаме някой, когато се върнем в Ел Ей. Защо не ми каза веднага, че става въпрос за тяхното парти? Ще дойда с удоволствие!

— Да видиш как ще ти се отрази? — попита Ана и се зае да връзва косата си с кожена връзка.

— Виждам, че все още ме подценяваш — отбеляза Сюзан.

Ана вдигна рамене.

— Не, спокойна съм.

— Спокойствието е силно надценено — Сюзан се протегна. — Боже, какво ще правя на коктейл, ако не пия алкохол?

— Ако смяташ, че няма да се справиш, остани тук. Защо да се изкушаваш?

— Да се скрия в апартамента си? — възмути се Сюзан. — Без изкушенията животът е скучен.

Сюзан се обърна към голямото огледало, за да се огледа в цял ръст, а Ана се зачуди какво е станало със сестра й. Това предишната Сюзан Пърси ли беше? Сюзан, която говореше свободно четири езика, която имаше прекрасен вкус и винаги носеше скъпи, ненатрапващи се дрехи? Или пък онази Сюзан, която получи диплома по съвременна европейска история и мечтаеше да се пребори с глада по света? И къде изчезна онази Сюзан, която живееше в занемарения блок на Авеню Ди, а пред вратата й лежаха наркомани?

— Започна в Бодуин — каза тихо Ана.

— Кое започна?

— Да пиеш.

Сюзан оправи косата си.

— О, това ли. Стара работа.

— Какво се случи там, Суз?

— Излязох от къщи, това е. И реших да живея, както искам. Защо се опитваш да правиш драми от всичко? — в гласа й проличаха остри нотки.

— Но ти се промени — обясни Ана. — И аз искам да разбера защо.

— Може би по-правилният въпрос е защо ти не се промени — рече Сюзан.

— Как да разбирам това?

Сюзан сви рамене.

— Каза, че си дошла в Калифорния, за да промениш живота си. Само че нищо не се е променило.

Думите й завариха Ана неподготвена. Като че ли сестра й я обвиняваше за нещо.

— Та аз съм тук едва от няколко дни, Суз.

— Да, но виж с кого излизаш. С Адам — доброто, примерно момче.

— Добър не е лоша дума, Сюзан. Освен това скъсах с него.

Сюзан изглеждаше объркана.

— И откога?

— Откакто ме убеди, че правя грешка, като избирам сигурността пред авантюрата — отвърна Ана. — Заприлича ми на обикновено използване. Твърде много харесвам Адам, за да го подведа по този начин.

— О, отново благородна постъпка. Това значи ли, че се връщаш при лошото момче?

— Просто искам да остана сама за известно време.

Сюзан се разсмя.

— Никое момиче не иска да е само.

Ана изпусна нервите си.

— Виж какво, момчетата не са всичко. Никой не ти е виновен, че се забърка с онзи аутсайдер в колежа.

Лицето на Сюзан помръкна.

— Ти изобщо не го познаваш. И не прехвърляй топката към мен.

— Добре, тогава да говорим за мен.

— Мога да ти кажа точно какво ще се случи. Един месец ще се правиш, че се бориш със себе си. Адам тъй или иначе ще се върти наоколо и ще чака да промениш мнението си. На теб това ще ти хареса, понеже така ще спечелиш още власт.

— Мили Боже, направо ме вбесяваш, Сюзан. Не съм го направила заради това.

— Заблуждавай се, щом искаш — рече Сюзан, — но мен не можеш излъга. С него ти водиш шоуто. Само да свирнеш и Адам подскача. В буквалния и преносния смисъл.

— Това беше гадно — въздъхна Ана.

— Но вярно. Какво става, обаче, когато не държиш нещата в свои ръце? Какво става тогава?

„Знам точно какво става — помисли си Ана. — Това, което стана с Бен.“

 

 

Когато Ана и Сюзан най-после се появиха, купонът беше в разгара си. Под звуците на струнен оркестър, който свиреше Моцарт, богатите и красивите общуваха помежду си. Паркър и Дий седяха на една маса със зашеметяваща красавица с червена коса. Ана видя пред очите й да се разиграва собствения й сценарий. Тя се огледа внимателно. Жената на средна възраст, която по-рано през деня сваляше Паркър, сега бе прегърнала коктейла си, налят във висока чаша, и мяташе убийствени погледи към красивия младеж. Близо до нея Сам разговаряше съсредоточено с Джейми Кресуел — момчето, което беше убедила да изиграе Майк. Монти Линели стискаше здраво професионална видеокамера и говореше с един от управителите на хотела.

Когато Ана и Сюзан приближиха, Паркър стана да ги посрещне. Той целуна Ана по бузата, стисна сърдечно ръката на Сюзан и отиде да донесе два стола. Миг по-късно вече ги представяше на червенокосата красавица, която се казваше Прима Макнотън. Тя бе пристигнала от Тексас с родителите си. Имаше твърде особен тик — колкото пъти Паркър се обърнеше към нея, тя се притискаше в него, а гърдите й масажираха рамото му.

Сюзан огледа внимателно момичето.

— Чакай, казваш се Прима Макнотън, нали?

— Аха.

— Майка ти е висока и слаба, нали? — продължи да разпитва Сюзан.

— Да. Защо?

Лицето на Сюзан придоби загрижено изражение.

— Слава богу, че те срещнах. Току-що я видях на рецепцията в главната сграда. Търсеше те. Запомних името, защото е необичайно. А майка ти направо беше полудяла.

— Ох, по дяволите, направо съм като на каишка — изправи се с въздишка Прима. — Ще ви намеря по-късно.

Сюзан помаха след нея.

— Е, Паркър, радвам се да те видя отново — рече тя изкусително и Ана осъзна, че току-що сестра й бе постъпила точно в стила на Ками. С други думи — беше си съчинила история, за да се отърве от конкуренцията на Прима и да атакува спокойно.

— Хей, Сюзан, изглеждаш чудесно — рече Паркър. — Дами, да ви донеса ли нещо за пиене?

— Нещо безалкохолно с плодов вкус — отвърна веднага Сюзан.

— Същото и за мен — съгласи се Ана.

Паркър се огледа и вдигна дискретно пръст, за да привлече вниманието на сервитьора. След това посочи сценария на масата и каза:

— Написала си великолепни монолози, Ана. Нямах представа, че пишеш.

— Благодаря ти — отвърна Ана. — Честно казано и аз нямах представа.

— И аз харесах монолога си — обади се Дий. — „Дори не знам коя съм“, изрецитира с детското си гласче. — Уау, абсолютно вярно. Ана, сигурна съм, че можеш да станеш сценарист. Ще дойдеш ли, когато снимаме утре сутрин?

Ана бе предложила на Сам да заснемат монолозите в пустинята призори, за да се възползват от сутрешното слънце. Смяташе, че близките планове на дневна светлина ще контрастират идеално с нощните сцени в хотела. Сам прие идеята и дори я похвали за добрия усет за визуализация.

Ана кимна.

— Да, в случай, че се наложат промени в текста в последния момент. Никога не се знае. Всъщност веднага след коктейла се прибирам в апартамента си. Не съм съвсем доволна от монолога на Майк и ми се ще да го преправя тук-там. Много е странно, но репликите са постоянно в главата ми.

— Няма нужда от поправки — настоя Паркър. — Дори първата ти чернова е по-добра от повечето боклуци, които чета по прослушванията.

— Благодаря — отвърна Ана, учудена от ентусиазма му. Особено след донякъде равнодушната реакция на Сам.

— А кога ще снимате останалата част? — поинтересува се Сюзан, след като сервитьорът кимна, че ще бъде при тях след секунда.

— Сам и Монти ще започнат снимките още тук, на това парти, вероятно всеки момент — обясни Ана. — Последната част ще заснемем в сауната късно тази вечер.

— Звучи горещо и потно — разсмя се Сюзан. — И забавно.

Паркър вдигна вежди и я погледна закачливо.

— Може би. Но аз чух, че не искаш да участваш във филма.

Сюзан стисна устни.

— Току-виж ти позволя да ме убедиш да помогна.

Паркър се наведе по-близо към нея.

— Какво трябва да направя, за да те накарам да промениш мнението си?

— Ами… не съм сигурна. Но ще ми е интересно да разбера, ако и ти си навит.

Сюзан и Паркър срещнаха погледи и Ана реши, че няма да издържи и миг повече. Коктейлът си беше чиста загуба на време. Вместо да виси тук, можеше да работи върху сценария. А началният монолог на Майк все повече я безпокоеше. Въпреки уверенията на Сам, че е „снимаем“, тя не беше убедена.

— Извинете ме — рече тя, като стана, — връщам се да поработя.

Дий й каза „до после“, но Сюзан и Паркър я изпратиха с по едно апатично махване. Ана се помоли наум сестра й да използва противозачатъчни и тръгна към апартамента си. Няколко часа със сценария, лаптопа и принтера и изглеждаха доста примамлива перспектива.

 

 

Няколко часа по-късно Ана вдигна поглед от лаптопа. Не беше усетила кога е минало толкова време. Сега монологът на Майк звучеше доста по-добре, по-откровено. Тя препрочете последните няколко реда.

„Някои могат да го нарекат страст. Или похот. Или идея фикс. Не ми пука. Единствено, когато съм с нея и я докосвам, усещам, че съм жив. Ако никога не сте усещали тази сила, искрено ви съжалявам.“

Ана се изправи, протегна се и разтри схванатия си врат. Преди да срещне Бен, не би могла да напише подобни реплики, защото преди да срещне Бен, не познаваше тези чувства. Ако сега имаше възможност да се върне назад във времето и да промени нещо така, че двамата да не се срещнат, нямаше да го направи. Защото успоредно с болката усещаше и сладостта на онова, което бе изпитала към него. Една част от нея искаше и той да го научи. А момичето, с което го видя на крайбрежната алея, нямаше никакво значение.

„Но какво да направя? Той си мисли, че ходя с Адам — осъзна Ана. — Искам да разбере, че не съм го заменила с друг. Че не излизам с някого, само за да не съм сама. Бен трябва да научи, че не съм обвързана. И че това е мой собствен избор.“

Изведнъж задачата да поправи заблудата на Бен, че е с Адам, се превърна в приоритет номер едно за нея. Тя намери телефонния му номер и извади мобилния си телефон. Оказа се, че батерията е изтощена, понеже беше забравила да я зареди. Импулсивно вдигна слушалката на стационарния телефон в хотела и набра номера на Бен.

— Ало?

Неговият глас! Първата й мисъл беше да затвори. Не, това беше смешно. Та тя е достатъчно зряла. И спокойна.

— Здравей, Бен. Обажда се Ана.

— Ана.

Гласът му беше като милувка. Изведнъж тя осъзна, че не знае какво да каже. Просто да изстреля, че не излиза с Адам? Това щеше да прозвучи тъпо. Та тя беше скъсала с Бен! Защо тогава да го интересува дали ходи с Адам, Мики Маус или който и да било друг?

Отговор: Сигурно не го интересува.

— Съжалявам, не биваше да се обаждам — започна тя.

— Напротив, трябваше — прекъсна я той. — Точно за тебе си мислех.

Ръката на Ана върху слушалката беше мокра, потна от нерви.

— Канех се да ти кажа, че двамата с Адам не се виждаме вече, но сега разбирам, че ще прозвучи смешно.

— Ни най-малко — увери я той. — Къде си?

— Няма значение. Не биваше…

— Ще престанеш ли, Ана? Къде си, по дяволите?

— Не е така, както си мислиш, Бен — продължи Ана, чувствайки се все по-зле с всяка следваща минута. — В момента не искам да имам нищо общо с когото и да било.

Тишина.

— Чакай. Значи се обади да ми кажеш, че искаш да останеш сама?

— Съжалявам, Бен. Наистина.

— Ана, какво по дяволите…?

Тя затвори. Ръцете й трепереха. Боже, постъпи като истинска глупачка! Защо изобщо му се обади? Коя ненормална част на мозъка й реши, че това е добра идея?

Ана отиде в спалнята и се отпусна на леглото. Как можа да го направи! Чувстваше се отвратена от себе си. Коя беше тя, та да съди поведението на Сюзан, след като сама постъпваше тъй необмислено?

Нямаше отговор за въпросите си.